Александър Кръстев: Рано или късно компютрите ще надделеят

На провелата се от 1 до 8 септември 30-та Международна олимпиада по информатика в Япония, български ученици спечелиха четири медала - един златен и три бронзови. Варненецът Александър Кръстев, от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в града, взе златен медал. В интервю пред ,,Радио Варна” гимназистът сподели своите преживявания в ,,Страната на изгряващото слънце” и какво иска да постигне в бъдеще.

- Какви отличия си постигал досега в информатиката?

-  От международни олимпиади - два пъти, а от световно имам само един златен медал. На Балканиада съм ходил два пъти, също имам медали. От национални състезания имам, сигурно, няколко десетки.

-  Какво беше най-интересно на тази олимпиада по Информатика, която се проведе в Япония?

-  Като цяло културата там е доста по-различна. Състезанието, ако там трае примерно два дни, сутрините през останалите дни от седмицата, докато си там, изучаваш страната, характера на хората, храната им, която беше доста странна.

-  Сигурно за първи път посети Япония?

-  Да, за пръв път пътувам толкова надалеч сам.

-  Колко голяма беше конкуренцията – колко бяха българите и колко останалите участници?

-  80-90 държави, като всяка държава беше с отбор от четири човека, 350 състезатели общо.

-  Какво те затрудни или нямаше такова нещо?

-  Задачите на такива състезания винаги са сериозни. Втория ден се мисля, че се справих добре, нямаше нещо, от което да бъда недоволен, но през първия не си разпределих добре времето, имаше точки, които можех да изкарам, но ги нямам.

-  Но ти дадоха златен медал?

-  По принцип на стандартни ученически олимпиади дават на около една дванадесета от участниците златни медали.

-  Това означава, че си един от най-умните? В тези около 40 златни медалисти, на планетата?

-  На олимпиадата поне, да.

-  Какви предимства дава този златен медал, освен оправдано самочувствие? Имаш ли някакви предимства сега при кандидатстването, което ти предстои след 12-и клас?

-  Да, със сигурност, за кандидатстване в университети, има някакво предимство.

-  Ти къде смяташ да учиш?

-  В чужбина, но не съм твърде сигурен къде все още, най-вероятно ще кандидатствам в Обединеното кралство и в САЩ, но ще видим къде ще ме приемат.

-  Ти ли си единственият математик във вашето семейство?

-  Аз съм информатик. И - да, моите родители са юристи. 

-  Какво е това, което, извън математиката и програмирането, те забавлява? С какво си почиваш, каква музика слушаш?

-  Мотая се с приятели, губя си времето на компютъра като повечето хора. Слушам музика, но не смятам, че спада в конкретен жанр, по-скоро отделни изпълнители, може би прогресивен рок.

-  Пишеш ли, извън програмирането, имаш ли друг талант?

-  Творческото писане никога не ме е привличало, но имам интерес, по-скоро умение, към техническото писане, когато се опитваш нещо да го обясниш сравнително ясно.

-  Има ли шанс в електронните игри човекът да победи компютъра?

-  Повечето игри, в които хората са добри, изискват някаква доза креативност, което според моите разбирания е вид недиректен начин на мислене. Компютрите, макар да  разсъждават по по-груб начин, все пак  в един момент ще надделеят.

-  Ясно ли ти е как ще програмираш живота си, освен, че ще учиш в чужбина?

-  Давам си сметка, че примерно преди пет-десет години бях много по-различен, очаквам, че също след толкова време ще бъда още по-различен.