Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варненски лозар възкресява сорт от времето на Орфей

Лозарството във Варненския регион е традиционен поминък и датира от преди стотици години. През 1892 година то е в разцвет, а масивите достигат 32 хиляди декара. През 1900 година лозята са поразени от болест и напълно унищожени. Възстановяването на масивите започва 10 години по-късно, а причината е, че цените на виното непрекъснато нарастват. Във Варна за пръв път в страната започва да се прилага гроздотерапия - през 1933 г. в курорта "Св. Св.Константин и Елена". Дори на пощенско клеймо се появява надписът "Яжте грозде, пийте гроздов сок".

Днес един от тези, които продължават традициите, е бизнесменът Атанас Карагеоргиев. Освен че се грижи да запази традиционни български сортове, той възкресява и традиции от времето на Орфей, разказва БТА. В духа на новото време обаче Карагеоргиев се бори да практикува интегрирано земеделие и да въведе дуалното обучение, което според него е единствената алтернатива за развитие на модерно селско стопанство.
За началото на бизнеса си си спомня, че не е бил съвсем наясно колко взискателно и обсебващо е лозарството. "Заразил" се с това занимание от изключителния роден специалист по почвите проф. Марин Пенков, който твърдял пред прохождащия земеделец, че българските сортове лозя не отстъпват по нищо на френските, нито виното ни е по-лошо.
"Хвърлих се с главата напред, взех земи от държавния поземлен фонд и започнах", спомня си Карагеоргиев. Единият от терените, които започва да обработва, е бивше лозе и то на "Евксиноград", като са го избирали специалисти на цар Фердинанд. В момента Карагеоргиев обработва към 1000 декара лозя. Били са 1 400, но после започва да става все по-трудно и по-трудно с намирането на кадри и е принуден да продава. Казва, че ако проблемът с липсата на работна ръка продължи да се задълбочава, ще бъде принуден да се раздели с още терени. Според Карагеоргиев каквито и чудеса да сътворяват съвременните технологии, в сила остава старата пословица, че лозето си иска мотика. "За тази работа трябват ръце, можещи човешки ръце, защото не винаги става с машини", казва Карагеоргиев.
За държавната политика в земеделския сектор неговата позиция е, че на малките производители трябва да се помага, тъй като не са достатъчно конкурентноспособни. Проблемът е, че по различните програми, свързани със сектора, понякога се отпускат неща, които са абсолютно ненужни, отбелязва Карагеоргиев. Като конкретен пример посочва, че той имал право да ползва помощ за капково напояване. "Че то тази година дъждът направо ни удави, какво капково напояване?! Аз нямам нужда от това, а от мрежи да си покрия отгоре лозята, както е във Франция", посочва земеделецът. И уточнява, че програмите трябва да станат по-адекватни и да са адаптивни към нуждите на конкретните производители. Според Карагеоргиев е нужно да има промени и в правилата за субсидиране. Парите трябва да се дават за краен продукт, не на база площи, казва стопанинът. Според него субсидиите трябва да се дават за вино, а не за лозе или грозде, за брашно или за хляб, а не на декар пшеница.
По въпросът за запазването на родните сортове лозя Карагеоргиев обяснява, че в масивите му има 184 сорта от генната банка на страната. Всъщност, днешните вина са продукт на хилядолетна селекция, дело на поколения лозари, отгледали между 300 до 500 вида лози с различен аромат и вкус, обяснява специалистът. После допълва, че не просто развъжда български сортове, а е и "виновник" за възстановяването на един от времето на траките.
Разсадът е от село Татул, открит на около 100 метра от оброчището на Орфей. Направен му е и ДНК-анализ, който е доказал, че произходът е древен. Карагеоргиев размножава сорта от пет години, вече е узаконен от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, подал е документи и в Патентното ведомство. Гроздето е конична чепка с три крила отгоре, зърната са с много тънка ципа. На вкус добитото вино е нещо средно между гъмза и мавруд - два типични български сорта. То е с много хубав изразен плодов аромат, разказва земеделецът.
На въпроса дали са истина легендите за гъстотата на тракийското вино и дали наистина трябва да се разрежда,отговаря, че всичко си зависи от технологията. Древните не са разполагали с кой знае какви съдове, само с делви, които обаче не са били гледжосани и в тях виното е ставало гъсто, което обаче е било улеснение при транспортирането за търговски цели, разказва Карагеоргиев и допълва, че всъщност купувачите са си го разреждали колкото искат. Богатите са го разреждали с изворна вода, докато робите са ползвали морска вода. А траките са го пиели гъсто, явно от тях сме го наследили този афинитет към силните червени вина, допълва лозарят.
Разказва, че една година и той пробвал да ползва делви. "Наляхме 600 литра течност вечерта, а на сутринта я нямаше половината", спомня си Карагеоргиев. После подновили проучванията из историческите архиви и разбрали, че древните са импрегнирали съдовете, най-вероятно с пчелен восък. Естествено, веднага пробвали "новата" технология и виното добило много интересен приятен аромат. Карагеоргиев признава, че сега се колебае дали да разчита на делви с пчелен восък или пък на такива, направени специално за вино. Уточнява, че идеята му дошла, след като видял древните винарни на разкопките край град Бяла, Варненско. "Там има съдове, които са изключително дебели. Сега ще търся майстор, който да ми направи делва със същата структура и дебелина на стените. Искам да пробвам и този вариант", казва запаленият по методите на предците ни лозар.
Въпросът на какви кадри ще разчита, за да реализира всичките си планове, го кара да се върне рязко в съвремието, загърбвайки на момента траките и тяхната винена култура. Оказва се, че това е болна тема, на която усилено търси разрешение. Неговата лична позиция е, че дуалното обучение е единствената алтернатива за осигуряването на хора за редица професии. За разлика от други негови колеги, Карагеоргиев вече си е дал ясна сметка, че както във всяко друго нещо, ще трябва да инвестира и в това. Това е причината да ремонтира сграда, където биха могли да отсядат бъдещите му стажанти. Решен е до осигури и транспорт, който да осигурява връзката с близкия общински център Провадия и професионалната гимназия там.
За най-добър модел за дуалното обучение Карагеоргиев приема френската образователна система. Разказва, че е бил изключително впечатлен от сайта на едно тамошно училище, с което вече е направил връзка. "На страницата е посочено, че обучението е в две категории. Едната - подготовка на бъдещите лозаро-винарски работници, другата - подготовка на бъдещите наследници на лозята", разказва бизнесменът. Уточнява, че така би трябвало да се процедира и у нас, тъй като повечето от настоящите лозари ще оставят бизнеса на децата си, които искат не искат ще трябва да го ръководят и да си търсят хора.
Карагеоргиев разказва от първа ръка какви са възможностите винарството и почивните бази да си подадат ръка. Неговата лична позиция е, че в хотелиерството хубаво вино няма как да се предлага, тъй като качествените напитки си държат цена. За развитието на винената култура у нас той е на мнение, че преди всичко трябва да бъде преустановена практиката хората да си купуват по 100-200 килограма грозде и сами да си правят виното. Допълва, че неговите лични наблюдения са, че въпреки всичко в страната вече има тенденция нещата да се променят. В България вече има ценители на качественото вино, познавачи, които не могат да бъдат заблудени и да им бъдат пробутвани какви да е напитки, посочва Карагеоргиев. И уточнява, че това важи особено за младите хора, които са учили и живели в чужбина.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 15.08.25 в 07:10

Писателят Красимир Симеонов: От теб зависи да вземеш решението да бъдеш щастлив в един тъжен свят

Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на  Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..

публикувано на 14.08.25 в 08:30

Ветроходец: Който веднъж се увлече по ветроходството, остава с тази "болест" завинаги

Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..

публикувано на 13.08.25 в 11:35

Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR): Голяма част от музиката днес не е добра и това е истината!

Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..

публикувано на 13.08.25 в 07:05

Варна е домакин на пътуващата изложба „Следи от изчезване“ – глас за изчезващата дива природа на България

До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..

публикувано на 11.08.25 в 07:00

Семейство антиквари: Показваме старинни пафти, носии и български украшения в училища

Национално антикварно изложение Варна-2025 г. се провежда на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята. За първи път ще има участници от други държави.  Редовни участници във Варна са Николай и Даниела Петрови от Стара..

публикувано на 09.08.25 в 13:58