Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Снимка: Архив

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица.

Дали защото са израснали на едно и също място - на няколко километра от брега на Огоста, дали защото са закърмени с невероятния фолклор на Северозапада, дали защото са пили от онази вяра, която се опита да събере техният земляк Димитър Маринов, но има много общо в техния поглед към света, а професорът и днес говори езика, който си остава малко чужд за мнозина българи.Снимка

Всичко започва в детството. От училищния чин в класната стая, от невероятните преподаватели, които ги учели да бъдат открити и да не спират да търсят, от предизвикателствата на времето и от нестихващия копнеж да съхраниш нещо, което времето иска да унищожи.

Като детските спомени от едно изключително жизнено село, тръгнало да прави църква, но не успяло, защото властта се сменила и  дори решили да направят на мястото язовир. Нещо се случило и амбициите им не успели напълно.

Хората преместили всичко. Оставили общия паметник на загиналите във войните за освобождение. Не могли да преместят и вековния дъб, който преди десетилетия надничал в класните стаи на съседното училище, а днес стои самотен. Но неговия шепот е записан, успокоява ме проф. Галилей Симеонов.


СнимкаЗа този живот и тези хора - малките хора с уж малки истории, разказваше Радичков, продължава неговият приятел . От този живот никога не поиска да се отдели и художникът Симеонов. Още в училище те  предначертали пътищата в живота - единият ще пише,  другият ще рисува.

Месец януари е най-любимия на големия български писател Йордан Радичков. Може би и затова той си отиде на днешния ден преди 15 години. Разговорът с проф. Галилей Симеонов е направен на метри от последния паметник на Радичков и той е в Монтана:

Пълно е с въпросителни около мен. Йордан, милия, Бог да го прости, се оплакваше от това. Той първо каза: "Животът е един огромен въпрос". След това започна да се занимава в детайли с най-малките неща в живота. Той е големият майстор на темата за малките неща в малкия човек - колко са големи, дори бих казал: огромни!

СнимкаНие сме на метри от може би най-новия паметник на Радичков в България. Достатъчно ли е един паметник,  за да запомним Радичков?

Е, той не беше лакомник. Те са три. Има в София. Там го направи Емил Попов, с него сме другари от преподавателските години. Той като селянина винаги обича дълбоката бразда и мисля, че направи нещо много хубаво.
Няма да го сравнявам с Георги Чапкънов (автор на паметника в Монтана) - той има други прелести. Като майстор той отдавна носи нещо много искрено и стабилно.  Ръцете на Йордан и това тяхно кръстосване, има един много хубав ъгъл. Това е в репликите на Леонардо, на Микеланджело...
Снимка
Може би повече от 70 години продължава Вашето приятелство с Йордан Радичков. Какво Ви свързва и какво Ви направи такива приятели?
СнимкаНе съм мислил и не мога да кажа. Но мисля, че нашият произход - от едно средно и едно бедно семейство, ни сближи много в Берковица. Аз имах ненаситна жажда нещо да му дам. Той имаше ненаситна жажда да ме предпази да не прекалявам. Така между нас се изгради едно доверие за добруване в Берковската гимназия. Учителите там бяха много добри и много ни обичаха. Това бяха учители, които заставаха на катедрата с изключително разположение и ние го улавяхме.
Йордан седеше на последния чин, но все го дърпаше една бедност назад и това ме правеше леко печален. Квартирите ни бяха близо една до друга. Не зная как я плащаше, не зная и какво ядеше, но зная, че всичко беше ежедневна оскъдица. И в ежедневието се изгради едно приятелство, пълно с искреност и лека болка, защото ние не можехме да правим нещо голямо, но се стопихме в едно приятелство.
СнимкаБеше ли оценен той?
Не мисля. Той е толкова модерен, толкова иносказателен и точен, че много от хората, които се въртяха около него, понякога ми приличаха на клакьори, без да се прочели за нещо, което той е написал... Йордан е един нов театър! Ние не дадохме необходимата оценка на това, което направи.
Той много се радваше на Методи Андонов. Методи беше едно изключително дарование и може би най-точно "напипа" Йордан, но той през цялото време "изнемогваше" в пиесите, ако и Йордан да беше доволен. Като летяща комета се отдели "Лазарица".
Григор Вачков, който беше учил правоговор при литературния критик и историк проф.  Димитър Митов, направи голяма прелест....
От Италианския ренесанс - и в изобразителното изкуство, и в литературата - Йордан Радичков се качи на нивото на италианците! Той е  баща на един ренесанс у нас, с който тепърва ще подквасваме нашия театрален живот!
Според мен, Йордан изтръгна от душата на Северозапада, който е един беден край. Йордан винаги отбелязваше бедността като състояние на северозападния човек, от което той се е "омотал" и стои малко странен. Йордан го избави от тези неща, направи литература от тази природа в неговия говор, в неговото мислене и вдигна нивото на една изключителна литература.
Йордан толкова добруваше с душата на хората от нашия Северозапад, това е въпрос на една високочестотна литература! Тя не е за средния човек. А той бъркаше в тези торби!
Много беше фин Йордан, много добруваше с тази среда и тази природа, но той вадеше едни екстракти, които само той ги виждаше!
В това отношение той е голяма забава!


СнимкаМного пъти се връщам към думите на Радичков, казани му от шамана в Сибир : "Има или няма Бог, ти живей, все едно има!". Казани са във време, когато за Бог не се говореше или поне не така, както го разбира православната църква. При много от срещите си с проф. Симеонов се опитвах да разбера в какво е вярвал неговият приятел, но той отказваше с онази мъдрост, която и двамата я притежаваха : нека да остане наистина интимен този отговор.
При поредното разлистване на книгите на Радичков този път обърнах внимание на една, в която той написа автограф за мен. Мисля, че  сам ми беше дал отговора - тихо и ненатрапчиво, така, както винаги го е правел. Така, както всеки от нас трябва да коригира черновата на човек, създаден от Бог.
Или както самият Радичков сподели в едно свое интервю: Да се поклоним и да замълчим!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Варненският областен управител: Не е проблем, предложените за продажба държавни имоти в морската столица да бъдат поискани от общината

Областният управител проф. Андрияна Андреева е предложила на кмета на Варна да поиска сградата на патентното ведомство в Гръцката махала. За това тя е написала официално писмо до Благомир Коцев, в което предлага след решение на Общински съвет - Варна той да поиска сградата за стопанисване. То се предоставя, когато се комплектова цялата преписка,..

публикувано на 28.06.25 в 15:30
Кметът на Варна Благомир Коцев

Благомир Коцев: Общинските съветници са склонни да не получат възнагражденията си, само за да се забави гласуването на бюджета за Варна

Повече от два месеца след като кметската администрация внесе проектобюджета на Варна в Oбщински съвет, той не е гласуван. Няма и насрочена сесия, на която това да се случи. Това заяви кметът на морската столица Благомир Коцев в отговор на въпрос, кой е виновен да се стигне до тази ситуация. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той заяви,..

публикувано на 28.06.25 в 13:58

Бавария - интернационална, но умее да пази традициите си

Бавария и въобще Германия е красива през всеки сезон от годината, но сякаш пролетта е най-подходящият период за посещение. Някои пътуват до тази провинция заради историческите замъци, други - заради най-големия панаир в света - Октоберфест или пък коледните празници, а все по-популярни са винените турове и разходките сред природата. Това научаваме..

публикувано на 27.06.25 в 07:00

James LaBrie (DREAM THEATER): Животът е предизвикателство за всеки

Интервю с James LaBrie (DREAM THEATER) Един от най-чаканите реюниъни в метъла беше завръщането на Mike Portnoyв DREAM THEATER. Барабанситът, единият от основателите на американските прог титани, не само се завърна в бандата, но тя издаде и първи албум с него след 16 години. За последно Mike Portnoy свири в „Black Clouds & Silver Linings“..

публикувано на 26.06.25 в 07:05
Висшето военноморско училище

Запазва се интересът към морските професии

Напливът от гръцки студенти към Висшето военноморско училище във Варна продължава да е голям. Над 600 младежи от южната ни съседка и Кипър се обучават в специалности "Навигация" и "Корабни машини и механизми". Това каза Мирослав Цветков, заместник-началник по учебната и научната част. Не се отчита драматичен спад, запазва се нормалното ниво на интереса..

публикувано на 25.06.25 в 08:05
д-р Цветеслава Гълъбова

Системната употреба на психостимуланти води човека към затвора, гроба или психиатрията

В днешно време употребяваните психоактивни вещества са основно психостимуланти, а системната им употреба води към три възможни пътя - към затвора, гроба или психиатрията. Това коментира за Радио Варна и предаването "Пост Фактум" психиатърът Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски".  Специалистите отчитат..

публикувано на 24.06.25 в 08:00

Alan Averill (PRIMORDIAL): Дигитализацията на обществото е автоматизация на същото това общество

Интервю с Alan "A.A. Nemtheanga" Averill (PRIMORDIAL, DREAD SOVEREIGN) Три години бяха необходими PRIMORDIAL отново да направят концерт в София. Поканата е от „Death Metal BulgarianFans“, с подкрепата на „Perfect Storm Events“. Датата е 28 юни. Мястото – „Mixtape 5“. Съпорта са българските банди OBSIDIAN SEA и ROBUST. Това е само техническата..

публикувано на 23.06.25 в 07:35