Народната певица Стаматка Кирилова празнува 70 години

"Всичко се постига с много труд, постоянство, упоритост. Никога не се отказвайте от намеренията си". Това е посланието на народната певица от Добруджа, дългогодишен педагог и общественик Стаматка Кирилова. На 13 февруари тя отбеляза своята 70-годишнина. Десетки пожелания за здраве и още много добри дела към нея изпратиха близки, приятели, колеги и почитатели на българския фолклор. На специален празник в читалището, където работи близо 40 години (НЧ "Просвета" - с. Соколово), певците от хор "Добруджански гласове" и казаха честит рожден ден и огромно благодаря. "Всяка репетиция преминава в зашеметяваща атмосфера, която ми носи огромна радост", споделя тя и казва, че има още неизпети песни за публиката. "Народното творчество е това, което ни прави българи", убедена е тя, че трябва да възпитаваме децата си да обичат и се връщат в родния край.

Стаматка Кирилова е на сцената вече 60 години. През всичките тези години издирва автентични песни. През 2000г. издава сборник със 100 нотирани песни от родния си Добруджански край.

Г-жо Кирилова, с пожелание за здраве и още успехи Ви честитя рождения ден. Вашата визитка за тези, които не Ви познават.

Родена съм в малко село близо до Тутракан, откъдето можах да наблюдавам българския фолклор отблизо в оригинал, а не на сцената. На хората, на всеки праз-ник, всяка неделя, музикантите, пеенето на момите... Всичко това ми е направило голямо впечатление и съм го заобичала от малка. През 1958 г. семейството ми се пресели в Балчик. Завърших основно образование в "Антим I", средно образование в гимназия "Христо Ботев", после висше образование в Учителския институт. Не съм учила музика, което за мен е един голям минус.

Въпреки това, днес Стаматка Кирилова е на 70 години - народна певица, дългогодишен педагог и общественик. Определят Ви като голямо слънце, кое-то огрява десетилетия наред българското народно творчество, радва с доб-рота и учи на родолюбие. Как приемате тези думи?

Наистина много силни думи, за което благодаря. Дейността, която водя, пеенето с тези хубави народни текстове, с красивата народна музика и костюм, излъчването е като слънце, а самото разпространение, обучение в народно пеене, в това как да разбираме традициите и как да ги правим, също като че ли е едно слънце, което огрява навсякъде. Така го приемам.

Какво имате да кажете на всички нас от 70-годишната стълбица на живота?

Всичко се постига с много труд, постоянство, последователност, упоритост. И не на последно място никога да не се отказваме от намеренията си.

Колко години сте на сцената?

Смятам за по-осъзнато присъствието си на сцената от моята 10-годишнина, от-както дойдохме в Балчик. По това време беше построено читалището в квартал "Левски", оттогава излизам на сцена. 60 години вече.

Какви награди сте печелили?

Много медали, грамоти, на всички фестивали, където участвам. Смятам за постижение обявяването ми като артист вече за втори път от CIOFF (Международният съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства).

Носител сте на голямата награда за принос в културата, връчвана от Общи-на Балчик на 24 май. Издирвате песни и ги нотирате. Колко са вече те?

Много са издирените песни, не всички са нотирани, защото книжката, която издадохме - форматът, който трябваше да има, беше с около 100 песни - общо 98. Иначе са записани много песни в дискове, имам два индивидуални диска. Една голяма част от песните, които съм издирила, са събрани в три диска с хористите от село Соколово. Два диска само с автентичен и един с обработен фолклор. Извън дисковете имам касети, в много радиопредавания съм участвала.

Благодарение на хора като Вас се пази народното ни творчество. Има ли кой да продължи делото Ви?

Трябва да има хора. Гледах едно предаване - в Добрич децата се подготвят да наблюдават и пресъздават обичаите. Ако има такива учители и хора, които се зани-мават с това, народната песен и обичаи ще могат да се предават и на следващите поколения. Смятам, че народното творчество е това, което ни прави българи, така че трябва да се продължи.

На Вашите десетки ученици предадохте ли любовта към народното творчество?

Смея да кажа да, защото всичките ми ученици са пели. Не само в часовете по музика. Правихме хор, особено последните години детският хор при "Антим I" беше само от моите ученици. Те заобичваха песента впоследствие, като започнат да пеят. Всеки се стремеше да се изяви, да научи хубаво песента, да бъде солист. Мисля, че това е оставило следа в тяхното съзнание и в тяхното виждане за българския фолклор.

Тогава няма място да се упреквате, че не сте учили музика.

Да, всичко това е в резултат на моето самообразование, което съм виждала, слушала, сравнявала. Преценявала съм кое може да се направи. Мога да пея и да сви-ря нотите, но мисля, че едно училище щеше да ми даде повече.

Какво да очакваме от Вас скоро?

Бих искала, но не съм посмяла все още. Имам още неизпети песни от сборника и други песни. Мислила съм да издам диск с песните, които зная още от дете от големите народни певици и певци. Да ги изпълня тъй, както аз знам, че трябва да ги предам.

Ръководител сте на хора в село Соколово "Добруджански гласове". Какво Ви носи това, има ли достатъчно млади гласове?

Хорът е много добър. Откакто сме започнали да пеем през 1981 г. досега. Вече стават близо 40 години, откакто сме заедно. Оттогава съм ръководител. Жените, а

сега вече и мъжете, обичат пеенето, имат хубави прекрасни гласове. Критично гле-дат на всяка песен, която предлагам. Гледат да бъдат изпълнени не както и да е и това ме удовлетворява, носи ми радост. Атмосферата е зашеметяваща на всяка репетиция. За съжаление много хора вече остаряха, някои починаха, останахме малко - 16 жени и 4-ма мъже. Бяха 10 мъже, може би пак ще се увеличат.

Най-младият и най-възрастният глас на колко години е?

Веселин Цветков и Величка Енчева са над 70-годишни, а най-младият глас е Диана - моята дъщеря, която ще навърши 49 г.

Набирате ли нови хористи, има ли млади хора в Соколово?

Няма кой да дойде, за да се обнови хорът. Приемаме нови хористи винаги. Имаме една рускиня, две туркини. И един руснак имахме, който по здравословни причини се отказа да пее. Нямаме англичанки, танцьорите имат.

Как се справят чужденците?

Специално рускинята Людмила, дошла в Соколово преди повече от пет години, много обича нашия фолклор, много възвишени думи говори. Учи текстове и музика с голямо желание. Понякога смисълът на песните, диалектът я затрудняват, но ги учи с голяма упоритост.

Освен певица какъв човек е Стаматка Кирилова днес? Би ли се харесала тя на 10-годишната Стаматка?

Смятам, че съм научила от живота много неща. Станала съм много мъдра, много обективна в преценките. Много добре разбирам хората, мога да преценя защо някой завижда. Защо някой има лоша дисциплина в клас. Защо този и този ученик не са това, което желаят останалите. Причината е в техния живот.

Как се лекува това?

Трябва да работят с хора, които ги разбират. Аз например, като съм имала такива ученици, съм гледала да бъде по-внимателна с тях, да ги предразположа да почув-стват, че са ценни и са нещо голямо, да почувстват моето доверие в тях.

Надявам се, че десетгодишната Стаматка би харесала сегашната, преди всичко заради пеенето, търсенето, претворяването, житейския опит.

В народните песни се крие много мъдрост, в тях по най-достъпния начин можеш да научиш историята и бита на българския народ.

Какво ни липсва в бита днес?

Много неща. Модернизацията на живота е накарала хората да очакват от живота много повече. Точно оттам идва и недоволството, че не можем да постигнем голе-мите очаквания.

Най-голямото Ви постижение в живота?

Семейството ми. Сплотени сме, с дъщерите, зетьовете, с внучките. Добре изпъл-няваме песни и с тях. Внучките ми Саша и Диана индивидуално изпълняват песни, с двете дъщери Диана и Румяна имаме трио, което се нарича "Круни", имаме записи в диск. Не на последно място е това, че и съпругът ми Александър Кирилов и той пее вече повече от 11 години в хора. Неговата подкрепа ми е високото постижение. През цялото време ме е водил в Соколово за репетициите. Когато съм издирвала фолклор, никога не е казвал, че няма да отиде или че не може повече. Търсила съм песни в Гурково, Хаджи Димитър, Храброво, из Балчик и на други места. Ако не беше тази сплотеност и това разбирателство, този репертоар нямаше да го има. Много му благодаря. Неговата и моята работа взаимно са допринасяли за успехите ни.

Не сте родена в Балчик, но се чувствате балчиклийка. Какво искате да ка-жете на съгражданите си?

Родена съм в с. Косара, през 1958 г., когато бях на 9 години, дойдохме тук. Затова се смятам за балчиклийка, макар спомените от село да са ми най-милите. Детските спомени са ценни, защото не разбираме кое как е, а виждаме всичко в идеалния образ.

Бих желала в Балчик повече да се събираме. Да се върнат онези времена, когато хората се събират на хората, хващат се за ръцете и предават своята енергия и доб-рота. Да търсят доброто един в друг.

И още нещо. Нека така да възпитаме децата си, че където и да отидат да учат, да се върнат в Балчик с желание. И с образованието, което получат, да променят жи-вота така, че на тях да им е хубав град за живеене и за работа.

Вашата любима песен.

Много песни обичам. Много любима песен ми е "Нягол на Милка думаше" в из-пълнение на Вълкана Стоянова, но сега искам да поздравя със "Заблеяло ми е агънце” на Борис Машалов. Защото в нея има точно тази скрита мъдрост според мен - където и да ходят децата, да се върнат, да не ги прокуждаме от тук.

Заблеяло ми агънце

в Тодорови кошари,

като му агне заблея,

цяло му стадо разблея…