По повод седемдесетгодишнината на техникума по химия във Варна, бивши възпитаници на гимназията представиха хобитата си в Арт салона на Радио Варна. Стоянка Миланова, или просто Таня, както я наричат нейните близки, е възпитаник на Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии "Дмитрий Иванович Менделеев" във Варна. По-късно, там са учили и двете и деца, и снаха й. Стоянка има интересно и необичайно хоби. В продължение на три години, докато живее със семейството си в Русия, тя събира значки. Какво я е вдъхновило и колко е голяма колекцията и, разбрахме от Стоянка Миланова:
- Мъжът ми отиде да работи в Русия през 1970. Пратиха ни в степта, на 78 километра от град Саратов. Но Саратов беше закрит град и ние трябваше да останем да живеем в предградията. Беше ни скучно, разбира се, на мен и на сина ми, който беше на шест години по това време. Затова започнахме да събираме значки. Много се вдъхновихме. Постоянно си купувахме значки от 1970 до 1973 година, когато се прибрахме в България.
- Колко значки имате?
- Две хиляди и петстотин.
- Вълнувате ли се, когато ги разглеждате?
- Да, например тук са изложени значките от паметника Мамаев курган. Той представлява една стълба нагоре към вечния огън. В Сталинградската битка. И чрез тези значки е пресъздадена тази битка. Когато отидеш да се изкачваш към паметника, пускат гласа на Левитан, който обявява войната. Изявлението му по радиото когато Хитлер напада Русия. Изкачвах се и плачех.
- Колко струва тази колекция?
- Не знам. Един ден, когато ми беше много скучно, отидох до Саратов и купих значки, които струваха колкото един хладилник.
- Коя Ви е най-любимата значка?
- Преди около 20 години срещнах един Руснак. Когато му казах, че колекционирам значки, той си извади ревера и ми даде тази значка. На нея е изобразен Бухенвалд, има знамена на всички държави, от които са умирали хора.
- Коя беше последната значка, която си купихте?
- Когато си тръгвахме се провеждаше олимпиадата в Москва1973 година. От там е последната.
Чуйте още в прикачения звуков файл:
Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX, екс-PESTILENCE) Предстои осмият„Running Free Festival“. Датите са 29-30 август. Мястото по традиция – къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир. Основните действащи лица - CORONER и ASPHYX, а от втора линия чакат DESTROYER 666 и DESASTER. Както и доста други банди. Графикът е вече ясен. За ASPHYX участието..
Тази година реколтата от бяло грозде в Североизточна България ще бъде значително по-слаба от обичайната. Причината е сланата през април, която е нанесла сериозни щети върху лозовите масиви. Добивите няма да надхвърлят 300–400 килограма от декар – почти наполовина по-малко от нормалното. Това съобщи за Радио Варна Петьо Бошнаков, председател на..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Ясно
Разкъсана облачност
