Георги Георгиев: Съществуват добри възможности за всички, стига да се бориш

Георги Георгиев от град Лом  е един от тринайсетте студенти от ромски произход, които са получили стипендия за академичната 2018-2019 година, по програмата „Подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности“. Георги учи във Медицински Университет Варна и въпреки че до последно си е мислил, че ще избере специалност, свързана с информационните технологии, в дванайсти клас е осъзнал, че медицината е неговото призвание: 

-  Защо? Имаше ли някаква конкретна причина? Ти си математик, доколкото разбрах.

-  Да, в математическа паралелка бях в гимназията. Може би, липсата на социален елемент в програмирането някакси ме отказа. Щях да си прекарвам ежедневието пред компютъра, което не ме влечеше.

-  Какво намираш сега тук, във Варна, в медицината? Как избра Варна?

-  Аз започнах да уча девет месеца преди кандидат-студентските изпити и изборите ми бяха Плевен и Варна. Самият град повлия избора ми и избрах Варна.

-  Как се чувстваш сега във Варна? Вече си втори курс.

-  Прекрасно се чувствам, наистина обичам този град.

-  Какво ти харесва най-много?

-  Жовота! Градът постоянно е жив, особено лятото, когато се напълни с чужденци. Когато излезеш на улицата е пълно с хора, които са щастливи, забавляват се, наслаждават се на цялата обстановка.

-  Как стана така, че получи тази стипендия?

-  Разбрах за стипендията от моята баба. Не тази, която е медицинска сестра, а другата ми баба. Тя е била в комисията на Ромския образователен фонд. От нея получих информацията за въпросната стипендия и кандидатствах. Проведе се интервю. Също така се дават точки и за активност за участие в дейности, свързани с ромската общност.

-  А ти в какви активности си участвал?

-  Помагал съм в информационна кампания, относно разпространяване на информация за СПИН. Освен това, преинсталирах компютрите в образователния фонд в Бяла Слатина.

-  Как във един по-малък град като Лом, където знаем, че има много роми, живеят младите хора?

-  Имаме няколко махали, в част от тях хората живеят нормално, но както и тук има подтискащи гледки. Може би зависи кой как се интегрира.

-  Твоето семейство е друго, явно?

-  От страна на баща ми са роми, а от страна на майка ми са българи.

-  Колко братя и сестри имаш?

-  В момента имам една полусестричка.

-  Какво мислиш за стигмата, която има над ромската общност в България?

-  Не знам. Обяснявам си го, че може би, е наложено от страх и недоразбирателство. Както сред българите, така и сред ромите може да намериш и черни овце и бели овце.

-  Като завършиш мислил ли си какво ще правиш?

-  Най-вероятно ще замина в чужбина. Мислил съм за Германия, но все още не съм сигурен, понеже трябва да изкарам езикова компетенция, а по време на гимназиалното ми обучение не се постарах много да науча немски. Така че или Германия, или САЩ.

-  Няма ли да останеш в България?

-  Ами ще видим. В момента има лек напредък, във връзка с едни стипендии, които се отпускат за учащи медицина след четвърти курс.

-  Как се забавляваш? Какво имаш от ромското в кръвта си, можеш ли да танцуваш, да пееш?

-  Мога, да. Имам усет за музиката.

-  Какво искаш да кажеш на някое момче като теб, което е в един малък град, има ромски произход и е поттиснато, няма самочувствие?

-  Да се бори. Независимо от това, какво е положението му в момента. Дори и да не може да види напред, че съществуват добри възможности, те съществуват.