Галин Гинев е възпитаник на проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Има десетки роли в Кукления театър. Познат е от постановките: "Аладин" - Духът, "Тъжният принц", "Рибарят и рибката", "Херкулес", "Пепеляшка", "Третото ухо", "Алиса", "Бурята", "Палечка", "Жълтурчо", "Малкият принц", "Фолклорни фантазии", "Пролетни лудории", "Янек и Ханка", "Златната рибка", "Пещерата и сенките", "Цветята на малката Ида", „Веселите джуджета”, „На гости на Баба Марта” и много други.
Режисьор на постановките "Котаракът в чизми", "Приказки от снежната гора", "Коледна забава", "Коледни звезди", „Случка непозната с ябълка в гората”, „Карнавал в гората“.
Галин Гинев има множество индивидуални и колективни отличия в областта на детския куклен театър и театър за възрастни, вкл. награда "Варна", "Икар", отличия от фестивалите "Златен делфин" (Варна), „Вълшебната завеса“ (Търговище), "Пиеро" (Стара Загора).
20 години?
За Вас лъжа, за мен истина - 20 години в Кукления театър във Варна.
На шега ли започна всъщност или сериозно беше решил да ставаш актьор?
Всичко започна на шега с една театрална школа във Варна. Водеха я Илия Пенев, Катя Динева, Петя Петкова, Свилен Стоянов, Коста Бандутов я направи. Заедно бяхме в тази школа с Албена Михова, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Даниела Викторова.. После НАТФИЗ, Театър "Албена", след това ме взеха в казармата, като се уволних веднага бях назначен във Варненския куклен театър. В началото не бях сигурен дали тук ми е мястото, чудех се дали да не отида в София, но с течение на времето разбрах, че се чувствам добре, приятно ми е да работя, намерих среда, в която да се развивам. Нещо любопитно - през 2002 година спечелих Зелена карта и сериозно са замислих дали да не зарежа всичко и да замина за Страната на големите надежди. Все още не съжалявам за избора си - тук за мен нещата са удовлетворителни, правя това, което обичам, освен че играя - и режисирам, много пътувам с трупата по турнета в страната и в чужбина.. Там също виждам любовта на публиката, което е важно - значи правим нещо хубаво и добро..
Бил ли си изкушен да започнеш в драматичен театър, ти имаш няколко такива роли?
Да, играх в няколко постановки - в Добричкия театър направих главна роля в "12-те стола" с режисьор Пламен Панев, във Варна - "Милионерът", после участвах в "Бастард" на Явор Гърдев, даже имах покана да работя в драматичен театър, но да ти призная - възможностите на кукления театър са по-големи.
Да, кукленият театър отдавна вече не е театър с кукли само, правите спектакли и за възрастни...
Да, пълним салони навсякъде, хората виждат на какво ниво сме, имаме признанието на публиката, че сме конкурентоспособни на големите театри. И се оказа, че няма нужда да съм в драматичен театър, защото тук се занимавам с всичко това, да, театърът е малко по-условен, но и много драматични режисьори се изкушават вече от него - Теди Москов, Боян Иванов, сега и Пламен Марков поставя при нас..
Май повече от 50 роли си изиграл през тези 20 години?
Със сигурност са даже повече от 100, в справката не сме описали всичко...
Помниш ли ги всички?
Не ги помня, но мога много бързо да ги възстановя - при нас има такава памет, свързана с действията и взаимоотношенията и то изплува.
А коя беше първата ти роля?
А, оказа се, че е Духът в "Лампата на Аладин" на Съни Сънински.
Струва ми се ,че всеки новозавършил актьор, ако е мъж, първо играе принц, а ако е жена - принцеса.
Да, има нещо такова, но при мен скоро се разбра ,че тези роли не са ми в кръвта и започнах да играя по-лоши, отрицателни герои. Сега ми се налага и Дядо Коледа да играя...
Е, още си далеч от тази възраст...
Да, но аз така се шегувам: колкото и да е добър един куклен актьор, накрая играе Дядо Коледа...
И още: за емоцията на представлението, за възпитателната роля на изкуството, за държавната политика в тази област, за кукленото изкуство и публиката в Китай, Испания, Турция. Добре ли е задължително да се ходи на куклен театър, чие задължение е - на училището или на семейството? За всичко това - чуйте в звуковия файл.
На 1 април точно с "Професия лъжец" на Теди Москов отбелязваш 20 години на сцената. Вече шеста година се играе този спектакъл. Той започва като импулс от "Джелсомино в страната на лъжците" от Джани Родари, как се разви във времето?
Да, това е един от емблематичните спектакли на нашия театър, игран е на много сцени с огромен успех.
Променят ли се лъжците?
Може би стават по-изкусни. Той затова е актуален този спектакъл, защото успява да осмее и настоящето, и миналото, човек открива в него истините за нашия бит, спомня си за времето на соца и вижда, че не е било толкова розово, колкото някои хора искат да го изкарат. Има и препратки към настоящето и бъдещето - много интересен и провокативен спектакъл.
Истината за всеки ли е? Всеки ли е готов да я чуе?
За всеки истината е различна. Уви, това е изводът. За теб - лъжа, за мен - истина...Не бива да бъдем крайни. Имаше една карикатура - нарисувана шестица, но отсрещният я вижда като деветка. Въпрос на гледна точка, въпрос на възприятие е истината.
Лесно ли правиш ролите си? Аз като те гледам, имам чувството, че всичко се получава с лекота при теб, но зад нея какво стои?
Стоят 20 години труд. Когато обичаш това, което правиш, когато си мислещ актьор, нещата просто се получават.
Няколко персонажа играеш в "Професия лъжец". Явно добре ти пасват ролите на измамници...
Искаш да кажеш, че съм измамник?
Е, въпрос на гледна точка...
Да, всъщност актьорите сме най-големите измамници на света, ние се представяме за други, казваме думи, които не са наши, ние сме най-благородните лъжци...
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..
До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..