Някъде из нашето ежедневие вярвам, че съществува малко вълшебно местенце. Там има „магазин за обли камъчета”, там спираш да крадеш, „любовта идва” с „шепа лъскави череши”, „има страшно” (но малко) и „тя се наслаждава на дъжда”. От това място идва и моят гост. Тя е Мария Донева – малкото голямо момиче на българската литература.
Спомням си когато бях малък, с какво нетърпение очаквах да дойде рожденият ми ден, Коледа и 1 юни. Знаех че ще има много подаръци и ще се чувствам специален. Вече не съм дете, както и моят гост днес. Това не ни пречи да се чувстваме деца и да мечтаем. В разходка край морето си говорим за спомени, литература и море. Тя е била най-доброто дете на баба си, на която е кръстена. Мария не помни първата си дума, но тази на сина си, да. За училището говори с усмивка. Била е добра ученичка, обичала да чете, а игрите на улицата не са били много за нея. В живота се старае да се радва на всичко. Според нея е най-лесно да се радваме на малките неща, защото те някак си по-лесно се подчиняват и можеш да си ги сложиш в джоба.
По време на фестивала „ВарнаЛит”, имаше възможност да се срещнеш с младите и да влезеш в класната стая при тях. Какво им казваше?
Аз нямам представа какво очакват те, но ми се иска да отговоря на очакванията им. Общо взето се старая да ги разведря. Аз съм там да ги забавлявам. На мен ми харесва да съм весела, да говоря смешки. Интересно ми е как реагират, точно защото литературата дават възможност на автора да се скрие зад текста си. Ти пишеш нещо, то е публикувано в някоя книга, книгата я прочете някой, който в момента е на 1000 километра от теб и дори да не му хареса някак, това което си написал, той няма възможност да ти го каже лично. А сега заставаш зад стихотворението си и някак си го защитаваш със своето собствено присъствие. Много е окуражаващо да видиш, че хората те слушат внимателно, че когато поискаш можеш да ги разсмееш. Пък когато прочетеш нещо тъжно, то го докосва и ги трогва. Някак си проверяваш в „битка”, това което си написал работи ли или е някаква измислица изсмукана от пръстите. Трябва да си доста храбър, за да го направиш това. На мен много ми харесва, наистина. Тези срещи са много зареждащи, защото ако ти даваш на публика пред теб от 50 човека и ти на всеки дадеш някаква идея, мисъл, настроение. 50 човека ти връщат същото и ти направо летиш, когато излизаш от такава среща, много е хубаво!
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По думите му законът, приет на 21..
Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино. Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..
Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..