Четири хиляди декара дюни - залог на 50-ина фирми

„Ние сме създали един Закон за черноморското крайбрежие с негативен ефект върху българския туризъм, който не е изследван добре, преди да се пристъпи към поредната му 22-ра поправка”, това каза за Радио Варна Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Според него с този закон е разрешено увреждането на българския туризъм и намаляване на неговата конкурентноспособност от гледна точка на това, че са унищожени ценности на самото черноморско крайбрежие и в същото време не са защитени интересите на обществото.

Двадесет организации, обединени в групата "Бетономорие", излизат на протестен лагер за вето пред Президенството на 20 юни. Събитието се подкрепя от инициативен комитет кемпер-общество.  Днес представители на гражданската група внесоха исканията си по отношение на Закона за Черноморието. Целта е спиране на обезобразяването и презастрояването на крайбрежието и защита на конституционните граждански права. Румен Драганов е сред подкрепящите исканията на „Бетономорие”.

-  Да кажем, че бъде наложено вето и законът бъде върнат, къде отива отново – в Народното събрание и законът пак ще е собственост на депутатите. Смятате ли, че нещо би могло да ги накара да изместят фокуса от къмпингарите, които в последните поправки са най-големите вредители на ландшафта, а не към онези, които бетонираха Черноморието ни? С други думи какво от това, че ще се върне Законът?

-  Обществото ни е доста песимично настроено по отношение на действията на Народното събрание и съответно на вносителите от страна на Министерски съвет за тяхната лоялност към обществото. В някакви тъмни и ранни часове току изникне някое хотелче или вилно селище точно върху т.нар. зони с ограничения. Но на какво разчитат от „Бетономорие” и защо имат моята подкрепа. Има видимо нарушаване на разпоредбите на Конституцията и се надявам да не се стигне до Конституционния съд, което ще бъде следващата стъпка, ако народните представители не се съобразят. Посочени са и нарушенията в чл.4 ал.1 от Конституцията, общото право за придвижване, правото на собственост...Този закон беше приет набързо, някои от нещата, които бяха доста по-зловещи отпаднаха, но остава основното усещане у обществото, че заменените дюни, които са около 4 хиляди декара, ще бъдат приватизирани, по най-безцеремонен начин превърнати в селскостопанска земя и впоследствие застроени. Това е публична държавна собственост и никой няма право да ни я отнема. Този грабеж вече е забелязан от обществото. От друга страна големите врагове на Черноморието не са хората с плажна кърпа, а тези с багерите, които преместват дюна. Спасяването на нашата собственост трябва да бъде поета от самите нас, след като Правителство и Парламент не желаят да я защитават.

-  Законът защитава тези, които са направили това, което виждаме по Черноморието ни, но и отваря вратички, от които да се възползват бъдещите инвеститори.

-  Това са двете заплахи. Ясно е, че тези промени са в угода на около 50-ина фирми, които са си позволили да направят заменки срещу недоброкачествена земя с дюни, които икономически не биха могли да носят никакъв селскостопански приход. Те са заграбени по този елегантен начин и сега институциите се чудят как да им ги вземат обратно. Това е откраднато от държавата с чиновнически подписи върху лист хартия, който струва под една стотинка. Територията ни е превзета чрез ето такива трикове – приемане на закон, изменение в закона, връщане при президента...Ако тези наши „приятели” в Парламента смятат, че могат да действат по този начин, значи са сбъркали държавата, в която се намират, защото обществото ясно вижда кой-кой е и какво прави.