Разходка из центъра на Варна

Обликът на морската столица несъмнено се променя с всяка изминала година. Кога да отбележим развитието и разкрасяването на Варна, ако не на празника на града ни. Все по-нови, модерни заведения, места за развлечения, открити музеи и изложби и скулптури красят главната пешеходна зона на перлата на черно море.

Тръгвам на разходка по главната пешеходна зона на Варна – от Катедралата до слънчевия часовник на входа на морската градина. Първо спирам пред художествената пластика „Сценка“, дело на скулптора Альоша Кафеджийски. Тя е в градинката на Драматичния театър, открита е през 2016 година. Скулптурата представлява висока около 3 метра стълба, на която се е покатерило момиче, загледано в сгушена на земята котка. Наоколо някои пият кафе в близкото заведение, а други забързано крачат към плажа.

Продължавам и аз надолу по улицита, подминавам бившата "Валентина" и пред очите ми се показва друга, сравнително нова скулптура, сътворена от Веселин Костадинов., която изобразява архитект Дабко Дабков – седнал да си почине пред хотел "Мусала", който той сам е проектирал.

Архитект Дабко Дабков, проектирал и участвал в изграждането на повече от 200 знакови сгради в морската столица, е роден в Трявна, но от малък се мести със семейството си във Варна. Завършва с отличие варненската Мъжка гимназия, а после и архитектура в Мюнхен. През 1900 г. отваря архитектурно бюро на пл. „Независимост” и през следващите 10 г. проектира и съдейства за изграждането на едни от най- прекрасните къщи по бул. „Мария Луиза” , сградите на Католическата черква на бул. „Княз Борис І” №80, турската баня и много още.

Хората се спират и сядат до архитекта, дали за да си починат, дали, за да се снимат редом до него. Занят ли обаче варненци с кой делят пейката? Чуйте в разговора ми с тях:

След кратка почивка продължавам наляво и стигам до скулптурата „Разходката“  на Веселин Костадинов. Тя е поставена на пешеходната зона на бул. „Княз Борис I“ , в района на култовото място за срещи „Севастопол“ . Веселин Костадинов създава фигурата на младата жена, която привидно бърза за среща, а може би и тя като мен просто се разхожда. Висока е около 2 метра и 20 сантиметра и е изработена е от месинг и цветни стъкла. Сякаш пластиката се слива с многото хора, които се разминват на площада, а някои използват сянката и, за да скрият от слънчевите лъчи докато чакат уговорената среща.

Аз, обаче, не чакам никого, а се спускам по пешеходната зона на „Сливница” към входа на морската градина. Сверявам двете стрелки в циферблата на китката ми с точността  на емблематичния слънчев часовник, на чийто бордюр са седнали да си починат хората, които се връщат от плаж. Заглеждам се в скулптурата на Иван Ковачев и виждам, че е време разходката да приключи. Разбира се, нямам търпение отново да обиколя улиците на морската столица, а кой знае, следващия път може да има нова скулптура, която краси хубавия ни град. За Радио Варна ДМ