4
На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.
В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.
Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природо-научен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.
Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити
"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа доц. Христова.
В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни доц. Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.
Началото - Червен бряг, 80-те...
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни Латинка Христова.
Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“
Любител на фосили насочва учените към Трънско
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.
Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото доц. Латинка Христова.
„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.
„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.
„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“
Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.
Цялото интервю с доц. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.
До 1 юли галерия „Папийон“ представя новата самостоятелна изложба на художника Христо Йотов, озаглавена „Какво сънува водата“. С тази експозиция Йотов поставя във фокус онова, което все по-често липсва в модерното изкуство, генерирано от изкуствен интелект – чувствата . „В изложбата има любов, хумор, има и неприязън. Това са емоции,..
Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято"...
Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..
Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..
Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни. Интервюто с..
Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години. Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
