4
На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.
В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.
Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природо-научен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.
Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити
"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа доц. Христова.
В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни доц. Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.
Началото - Червен бряг, 80-те...
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни Латинка Христова.
Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“
Любител на фосили насочва учените към Трънско
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.
Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото доц. Латинка Христова.
„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.
„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.
„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“
Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.
Цялото интервю с доц. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..
Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..
Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..
33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм. „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..
Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..
Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
