Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST)

Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и на родна сцена на 17 октомври в софийския клуб „Live & Loud“. Поканата е съвместна с „Wretched Feasts“. Съпорт са бандите CERTAIN DEMISE и PHANTOM. Иначе със съдействието на организаторите, китаристът на BAEST Svend Karlsson даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто със Svend Karlsson (BAEST) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 18.08.2025 година.

От другата страна - Привет, Svend, виждам, че си с тениска на VAN HALEN. До колко те са оказали влияниена BAEST?

Svend Karlsson - Смятам, че доста. Интрото на „Panama“ е наистина пикът на хард рока. Когато създаваме композиции, се опитваме да мислим за такъв подход в нашата музика музиката. И можеш да чуеш много подобни неща в новия ни албум.

От другата страна - Тези мелодични пасажи в „Colossal“ естествено ли се получиха?

Svend Karlsson - Не беше планирано. Никой нямаше идея, че трябва да ги вкараме. Но при работата по албума, започнахме да добавяме тези хард рок рифове. Доставя ни истинско удоволствие да ги свирим. За това решихме, че ще ги направим част от звука на BAEST. Щастлив съм че стана.

От другата страна - А самото развитие на бандата между „Danse Macabre“ и „Colossal“ как изглежда отвътре?

Svend Karlsson - Мисля, че „Danse Macabre“ също беше доста мелодичен. Много по-мелодичен в сравнение с „Necro Sapiens“. „Danse Macabre“ беше първият ни албум. Миниалбумът преди него „Marie Magdalene“ беше страшно мелодичен. Може би, защото беше първото издание, което направихме. След него навлязохме в пътеките на дет метъла. И днес знаем, че е добре, че няма правила и че BAEST звучат леко свежо и леко различно. Всеки от нас е израснал с хард рока. И е добре, че той е част от звука ни.

От другата страна - Интересното е, че в миналото, ако свириш дет метъл, това трябва да е дет метъл без никакви странични влияния. Това означава ли, че феновете и бандите са по-широкоскроени днес?

Svend Karlsson - Така мисля. Да си традиционен и да отдаваш почит на оригиналните банди за нас е голямо нещо. Ние го правим в последните ни албуми. В тях има една прослава на BLOODBATH, ENTOMBED, DEATH и MORBID ANGEL. Тук в Дания младите фенове слушат всякакъв метъл. Слушат SLIPKNOT докато са фенове на BOLT THROWER. В миналото това едва ли щеше да се случи. Днес няма никакви проблеми. Мога да съм голям фен, както на IRON MAIDEN, така и на DYING FETUS. Това е страхотно. Означава, че много повече хора са привлечени към сцената. Днес феновете и музикантите са наистина по-широкоскроени. Вземи групи като GATECREEPER. Мисля, че определят звука си като арена дет метъл. Те разклоняват стила в друга посока. DECAPITATED стават по-мелодични. Много нови групи навлизат в тези различни дет жанрове и излизат от тях с нещо свое. Днес и ние вървим по тези пътеки. Не беше планирано, но се случи.

От другата страна - А относно стиловете извън метъла?

Svend Karlsson - Парчето „Light the Beacons“, което е точно преди „Depraved World“ в албума, е някак си Eric Johnson-Mark Knopfler-OPETH ориентирано. А ние ги слушаме много. Барабанистът ни е брутален фен на RUSH. Подобни прогресив елементи също намериха място в албума. Цялото интро на „Stormbringer“ е риф тип „AC/DC“. Това са любимите ми банди. Всичко извън хеви метъла го смесваме в стила ни, защото го слушаме, изпитваме удоволствие от него, за това искаме да го направим част от нас. В „Colossus“ има един ритмичен модел на барабани. Той е абсолютно същия, катко в „In The Air Tonight“ на GENESIS. Предполагам, че слушателите ще го забележат. Този ритмичен модел е легендарен. Ето още един пример за вграждането на поп музика в дет метъла.

От другата страна - Старите банди ли се опитват да звучат като младите или обратно?

Svend Karlsson - Мисля, че младите групи се опитват да се върнат назад. Старите банди и старата музика са много яки, органични и истински. Това е причината да искаме,  да се върнем там, където се е случило всичко. Когато е бил създаден дет метълът, когато се е появил хеви метълът. И в същото време младите групи създават нови жанрове като LORNA SHORE и много други. Смятам, че има баланс. Може да искаш да звучиш оригинално и олдскуул, но в същото време пишеш със собствен почерк и създаваш свой собствен материал. Всички банди искат да излизат с нещо ново. Дори и METALLICA. Те искат да са свежи и да предложат нов звук. KREATOR искат да са свежи и впечатляващи. Наистина не знам как да отговоря на този въпрос. Искаш да звучиш олдскуул, докато си свеж. Някак си става.

От другата страна - За тези десет години кое е най-голямото постижение на BAEST?

Svend Karlsson - Това, че сме все същите пет момчетии. Най-великото ни постижение за тези десет години трудности, турнета и създаване на албуми. Все същите пет момчета. Все още се забавляваме искрено, все още си изкарваме страхотно. Спукваме се от смях, когато сме заедно. Може би това е най-голямото ни постижение.

От другата страна - А по отношение на музиката, турнетата, сцената?

Svend Karlsson - Последното американско турне, което направихме с ARCH ENEMY, е със сигурност най-голямото, което някога сме имали. Дори за първи път стъпихме в САЩ. Това е наистина огромен крайъгълен камък в кариерата ни. Новият ни албум е най-различно звучащият, в сравнение с останалите. Той е най-освободеният и най-креативният. В момента „Colossal“ е най-голямото ни музикално постижение.

От другата страна - Как всъщност измерваш успеха днес?

Svend Karlsson - Винаги ще има хора, които ще сравняват харесвания, гледания и всички тези модерни тенденции. За нас измерителят са концертите и турнетата, които правим. И разбира се, колко записи продаваме. Точно преди разговора бях на репетиция. Опаковахме плочи. Трябваше да изпратим повече от 300 винила. И това са само предварителните поръчки. Със сигурност в Дания албумът ще бъде под номер едно. Убеден съм. В класациите за плочи всеки от нашите предишни албуми е бил на първа позиция. Още един начин за измерване на успеха. За нас обаче основният измерител е на какъв концерт и на какво турне ще бъдем. Мисля, че и бизнесът измерва успеха по този начин.

От другата страна - Обаче и бизнесът не е толкова мощен, както преди.

Svend Karlsson - Не, изобщо. Днес е много по-трудно. Приходи от продажбата на албуми няма. Отчисления за авторски също няма, защото всичко вече е стрийм. За щастие метъл феновете са най-лоялните в света. За това и все още можем да правим турнета, да продаваме мърч, да свирим на много концерт. Просто защото феновете са лоялни и ни следват по целия свят. Така че, въпреки че имаме късмета да работим в метъл бизнеса и то усилено, също така имаме и късмета да имаме и изградена фен база.

От другата страна - Какъв е отговорът на въпроса „Защо метъл феновете са толкова лоялни?“

Svend Karlsson - Не мисля, че в метъла има случайни фенове. Ако си в метъла, си наистина в него. Искаш да гледаш концерти, искаш да си част от тях. Нещо подобно на футболните фенове. Метълът е всичко. Знаеш, че трябва да се потрудиш, за да влезеш в цялата сцена. Ако искаш да слушаш дет метъл и по-екстремните стилове, наистина в някакъв момент трябва да се научиш, да го правиш. Спомням си, когато за първи път чух ревящи вокали. Изобщо не ми харесаха. Дори смятах, че никога няма да ми допаднат. След което малко по-малко, бавничко така, започнаха да си намират място в мен и днес ги обожавам. Когато се посветиш на нещо, едва ли ще го оставиш да си тръгне. Тук не говорим за случайности. Това е страст и отдаденост, както за гурпите, така и за феновете. Което прави сцената най-яката. Така мисля. 

От другата страна - Как се предпазвате от клишетата в дет метъла?

Svend Karlsson - Не мисля, че мислим за тях. Единствентото правило, което имахме по време на работата по новия албум, беше, че ако всички смятахме, че нещо е забавно, то влизаше в записите. Разбира се, ако всеки от нас петимата, го харесаше. Ако е риф, който те кара да се усмихваш, веднага влизаше в албума. „King of the Sun“ не звучи като дет метъл композиция. Но всички харесваме рифа. Така че – е в албума. На знам как стилово да определя „Colossal“ – дет метъл или хеви метъл. Просто е голямо чудовище от метъл и рок съдържание. Така че не се тревожим за клишетата. И не правим нищо, за да мамим. Не сме си поставили за цел да направим нещо конкретно, за да бъдем по-успешни и по-известни. Става въпрос за съвсем друг подход. Всеки понеделник се срещаме в репетиционната и свирим онова, което ни харесва. И всъщност това чуваш в албума. Точно така работят BAEST.

От другата страна - Кои качества в музиката цениш днес?

Svend Karlsson - Харесвам много груува. В него трябва да има бугиритъм. Оценявам груува на една група. Когато някоя банда го изработва и музикантите го свирят заедно. Да не са толкова механично перфектни. Може би си падам по клишетата, защото харесвам мелодии тип IRON MAIDEN и в същото време наистина брутални брейкдауни. Обожавам вокалите на DYING FETUS. Откачена работа. В същото време слушам и AIRBOURNE, които са копие на AC/DC, защото може би наистина си падам по клишетата. Но днес в музиката оценявам истинската група и истинския запис. Допада ми новия албум на OPETH, както и рок отклоненията им. Защото са група, която свири заедно. Харесва ми този подход. Ще е честно ли да кажа, че днес в музиката оценявам, когато една група е истинска. Истинският груув.

От другата страна - Кое е по-важно за музиката на BAEST – прецизното техническо изпълнение, рифът или мелодията?

Svend Karlsson - Големият риф сам по себе си е мелодичен. Вземи „TNT“ на AC/DC. Няма мелодични линии. Всичко е в рифа. В същото време харесвам наистина техничните изпълнения. За пример ще посоча ранните LAMB OF GOD. В тях има наистина много прецизна китарна работа. Допада ми финесът им, който в същото време, в известен смисъл, продължава да е суров. Така че не е нужно да е перфектно изпълнено. Необходимо е да е изсвирено с настроение. И ако понякога се забелязва някаква нестабилност, това е просто рокендрол и онова живо пулсиране на музиката. „Colossal“ го записахме изцяло на живо. Едновременно – китари, бас, барабани. За да запечатаме в него органичността на рокендрол усещането.

От другата страна - А рутината? С нея как се справяте?

Svend Karlsson - Трябваше да го измислим по някакъв начин. Защото вече работехме по албума. И в един момент осъзнахме, че 80-тарския хеви метъл е нещо много забавно. Решихме, че трябва да намерим начин, да го вкараме в музиката ни. След което и да открием баланса. Имахме страхотно сътрудничество със „Century Media Records“. В някакъв момент, когато си мислехме, че сме приключили с албума, те ни казаха, че не смятат така. Поискаха от нас да поработим повече. За нас беше трудно да приемем подобна критика. Но се оказаха прави. Поработихме още малко и стигнахме още по-далече по пътя на 80-те. Което според мен беше правилното нещо. Нямаше никакъв шанс да продължим да играем на сигурно. Целият процес по създаването на новия ни албум е нов и досега неизследван от нас. Може би за това и толкова много ни хареса.

От другата страна - Предприемали ли сте досега нещо необичайно за дет метъл група?

Svend Karlsson - Не мисля. Обикновено една метъл група основно прави турнета, записва албуми и прави още повече турнета. Както и се забавлява. Прави онова, което смята за правилно и точно така се опитваме да постъпваме и ние. За пуританите и за трутата отдалечаването ни от нисконастроените китари и рифовете на MORBID ANGEL, както и навлизането в сферата на JUDAS PRIEST и DOKKEN, не изглежда никак добре. За нас обаче това е правилният ход. Десет години ние сме все същите хора. Трябва да продължим с музиката и след това да продължим да го правим по начина, по който ни харесва. Толкова се забавляваме, когато свирим тези песни. Така че това е правилният избор за нас.

От другата страна - Има ли нещо, което не ти харесва в отношението на старите дет метъл музиканти?

Svend Karlsson - Има толкова много правила, които посочват какво е добре и кое не е добре. А това е забавно, защото дет метълът е въпрос на екстремизъм и нарушаване на правилата. Но, разбира се, когато се случи нещо и се появи нов жанр, той веднага е дефиниран с правила. Харесвам дет метала от старата школа. И ако BLOODBATH издадат нов албум, и в него има рифове от 80-те, ще се ядосам. Не мога да съдя феновете, които не харесват новия ни диск. Но едно от нещата, които не харесвам, са всички тези правила. Обаче, е малко несправедливо да го казвам, защото и аз искам всичко да си е същото.

От другата страна - Но с BAEST нарушавате правилата.

Svend Karlsson - Правим го. И ни харесва.

От другата страна - Всяко поколение има своите герои. Прави впечатление, че и олдскуул феновете и младите детаджии харесват BAEST.

Svend Karlsson - Причината според мен е, защото се забавляваме. Шоуто ни е истинско. Излизаме на сцената и сме ние. Не можем да не се забавляваме. Старите олддскуул фенове оценяват, че разбираме олдскуул дет метъла и имаме подобни елементи в музиката ни. В същото време те са щастливи, когато чуят онова, което ги е накарало да се запалят по метъла. Ако чуят нещо, наподобяващо IRON MAIDEN в новия албум, ще са щастливи от този факт и ще насладят на музиката. Според мен това харесват олдскуул феновете. Новите – харесва им, че е органично и рокендрол. Че е един вид свободно пространство за забавление и щуреене. Предполагам, че това е добре.

От другата страна - Скоро BAEST идват в България.

Svend Karlsson - Нито един концерт на групата не е рутинен. Обяснението от техническа гледна точка е, че ние не използваме предварително записани подложки или клик тракове. И за това при нас всяко шоу е различно. Барабанистът удря чинелите и всички откачаме. И не знаем докъде ще стигнем. Ако шоуто е пълна лудница, мошът е навсякъде и всички са в движение, вероятно сетът ще бъде изсвирен по-бързо от обикновено. Понякога свирим по-бавно. Певецът ни е извън контрол. Понякога не можем да го открием, защото е в мелето. Понякога пие в бара. Понякога е на тавана. Никога не знаем какво ще се случи. Когато свирим на нови места, сме любопитни да видим, дали ще се появи някой. Или колко души ще дойдат. Наясно сме, че това ще е първата възможност за много хора да видят шоуто ни. За това се стремим да им дадем целия BAEST опит, който сме натрупали. Което е нашата най-силна страна като група. Живите концерти са най-големият ни коз, защото са забавни и щури.

От другата страна - Т.е. забавление или послания?

Svend Karlsson - Това може би е едно и също. Ако музиката има смисъл, а преживяването от шоуто е добро, тогава става въпрос за забавление. Но ние не се правим на клоуни, за да забавляваме хората. Притежаваме продукта, който сме създали и обичаме. Изпълняваме го и се надяваме, че феновете харесват звуците му и песните. И освен това се надяваме, че им харесва да ни гледат, как го свирим и как пощуряваме. Надявам се, че се случва точно това. И може би точно такъв е отговорът на въпроса, който зададе.

От другата страна - Сменям темата. Кой е твоят най-рокендрол момент?

Svend Karlsson - В песента на BAEST „King Of The Sun“ участва Jesper Binzer от D-A-D. Той е рок легенда в Дания. Той е Кралят на рока. И ни покани на 60-тия си рожден ден през септември. Което е точно рокендрол момент. Малко повече рокендрол от участието му в песента. Но срещата ни с Binzer и записите с него са върхът за нас.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Svend Karlsson - Добър въпрос. Преди година или няколко години имахме един концерт в Дания. На него един от мониторите започна да гори. Бяхме на последната песен. Всички бяха полудели, крауд сърфингът беше навсякъде и за капак на всичко от един монитор започна да се издига пушек. Надявам се, че причината е, че хеви метълът ни беше толкова интензивен. И отнякъде се появи един човек, грабна монитора и го изнесе, както си гореше. Доста „Spinal Tap“.

От другата страна - Има ли песен, която ти се иска ти да беше написал?

Svend Karlsson - „Carry On Wayward Son“ на KANSAS. Това е личният ми избор. За бандата – „Blackwater Park“на OPETH.