Домашното образование привлича все повече родители

В навечерието на новата учебна година, когато повечето деца ще тръгнат отново на училище и ще влязат в класните стаи, една част от българските семейства ще оставят децата си вкъщи, за да продължат тяхното обучение не в конвенционалното училище, а у дома. Цифрата се увеличава с всяка година и от близо 200 семейства през 2017 г. днес те са над 500.

Домашното образование  се случва в България вече близо 15  години, когато е основана и Асоциацията за домашно образование. Изборът е на родителите, които не желаят детето им да посещава училище, но държат на неговото образование. Тази форма на обучение не е свързана по никакъв начин с държавно или частно училище. Децата учат вкъщи по програми нямащи нищо общо с българската образователна система.

„Аз го наричам семейно образование.”, каза за Радио Варна Петър Порумбачанов -  баща на 4 деца, от които нито едно не е посещавало училище или детска градина, и председател на Асоциацията за домашно образование. Петър Порумбачанов е с педагогическо образование, учител по история.

Как се провежда домашното образование?

Родителите са тези, които структурират учебната програма, съблюдават учебния процес и са основни действащи лица през годините  на образование в дома. Много родители в България вече поеха по този път, но може би най-важното от всичко е, че родителите не просто трябва да са мотивирани, нека да не възприемат домашното образование като нещо модерно и ексцентрично. Трябва да направят много подробно и задълбочено предварително проучване, трябва да планират годините на образование на своето дете от начало докрай. Трябва да си поставят ясни цели, които да преследват. Това е много сериозно решение, което трябва да има много сериозни мотиви.

Никога не сме смятали в Асоциацията, че сме последна инстанция и че родителите са способни да научат децата си на всичко. Напротив. Използваме външно оценяване.

В какво се състои външното оценяване?

Обикновено ползваме тестове, които са международно признати, защото така даваме възможност на децата да изберат висше учебно заведение където да продължат образованието си, ако решат да го направят. Това са SAT, езикови тестове като Кеймбридж, Оксфорд и много други. Някои от родителите дори използват Кеймбридж програми за домашно образоване. Практически те получават диплома за завършено средно образование от Кеймбридж, други използват американски програми, ползват Home Life Academy и много други. Имаме и учебници и енциклопедии, ползваме огромен ресурс...

Каква е дневната програма на домашното образование? Има ли план?

Разбира се, че има план. Без план нещата не могат да се случат.Само че той дори и не се допира до това, което се случва в конвенционалното училище. Една от основните причини на домашното образование е да възпита любов към познанието. Детето да не възприема учебния процес като нормирано във времето упражнение. Т.е. да не разделяме със звънци и по часове времето за учене...Подава се по малко и с темпото на детето и съобразено с неговите лични дарби и таланти.

Трябва ли поне единият родител да си е вкъщи?

По принцип при повечето семейства е така.

Защо избрахте вашите деца да учат вкъщи? Вие сте възпитаник на българската образователна система и педагог?

Вероятно по тази причина. Една от основните причини да обучаваме децата си вкъщи е социализацията...На второ място беше много важно за мен и винаги е било – учебната програма...Но причините са безкрайно много.

Чуйте още в звуковия файл:

Георги е най-големият син на Петър Порумбачанов. Той е на 23 години. Вече е студент английска филология в Софийския университет. Никога не е  ходил на детска градина и на училище. И дори не е питал родителите си – защо. Включва се в работата на Асоциацията за домашно образование. Първият домашен ученик, който вече е студент и лектор на последната Национална конференция на асоциацията, която се проведе край Варна.

Този въпрос никога не ме е вълнувал. Аз винаги съм питал защо те ходят? Особено като ги виждам разстроени или по-малките, които ходят на детска градина разплакани. А те винаги ме питаха: „Ох, как можем и ние така?”.

Какво представляваше твоето обучение?

Имах структурирана програма. В началото майка ми ми задаваше какви материали трябва да покрия и ми казваше – ето да речем математиката четеш това, покриваш онова и аз сядах и го правех.

А когато не можеше да решаваш задачите или нещо не ти беше ясно кой ти помагаше и ти обясняваше?

Математиката ми беше трудна и в този случай мама се намесваше. Нямах учебни часове. Имах покриване на учебен материал и съответно първо трябваше да покрия учебния материал и после да правя каквото си искам, като се казва. А това е огромен стимул, защото на кого му се учи от 10 до 15 часа, когато можеш да станеш в 6 – 7  часа сутринта,  да си свършиш всичко до 11 часа и след това, аз понеже обичах да чета, сядах да чета докато всички деца се върнат от училище и излизахме да играем.

Какво е мнението ти за конвенционалното образование?

Ако трябва да съм честен – изключително ограничително и вредно. Връстниците ми са хора, които намирах за изключително умни и много ученолюбиви, изгубиха желанието си да придобиват знания. Започнаха емоционално да се деформират в много отношения. Контактите им бяха странни помежду им. С времето всички тези неща ги наблюдавах и те бяха пряк плод на държавната форма на образование.

С какво искаш да се занимаваш след университета?

С книжарски бизнес. Също и преводачество. Не смятам да остана затворен като работник до края на живота си. Имам проекти и планове, които искам да изградя, за да имам финансова независимост след време.

Чуйте още в звуковия файл: