Горан Брегович: Ако концертът ми не е пълна лудница, значи нещо не съм наред

Легендата на балканската музика Горан Брегович започва от Варна есенно българско турне.

Брегович ще стартира на 4 октомври в Зала "Конгресна" на Двореца на културата и спорта, където ще пристигне с емблематичните музиканти от своя „Оркестър за сватби и погребения“.

Програмата, която Брегович и оркестъра са подготвили за българските маниаци на балканската музика, е the Best of Goran Bregovic - най-отбраната селекция от вечни негови хитове като „Месечинка“, „Калашников“, „Буба Мара“, „Аризонска мечта“ и много други.

Билетите за концерта са в продажба, в мрежата на Eventim в цялата страна и от Касата на Двореца на културата и спорта. Цените са от 35 до 65 лв. След Варна звездата ще отпътува на 5 октомври за Велико Търново, а на 6 октомври е финалът на турнето в Зала 1 на НДК в София.

Мартин Николов разговаря с Горан Брегович в навечерието на концертите.

Чуйте в прикачения звуков файл какво каза Брегович за слушателите на Радио Варна:

Горан Брегович за Радио Варна

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво да очакват феновете Ви по време на турнето в България?

На концертите ще изпълня най-доброто от кариерата ми. Разбира се, че ще присъстват песни от последния ми албум "Три писма от Сараево", също така композиции, които съм създал за различни филми, и части от операта, която направих. Ще бъде пълна лудница! Ако не стане така, значи с мен нещо не е наред. (смее се)

Как изглежда един концерт на Горан Брегович от сцената?

Това, което забелязвам е, че моята музика се приема много добре в България. Можеш да чуеш, че много неща в нея са повлияни от вашата традиционна музика. Не съм българин, но моето творчество се чувства като у дома си в България.

В каква посока са тези влияния?

Можеш да откриеш много неща от вашите традиции. Аз съм от Сараево. Интересното е, че ако вземем територията на бивша Югославия, на нея трудно ще открием оригинална и традиционна музика. Има, но е малко, защото сме обградени от страни с дълбоки музикални традиции: като Италия на юг; Албания, Гърция, България, Румъния-всички тези страни имат древна музикална история, така че ние не сме много оригинални, но в нашата може да откриеш влияния от музиката на всички тези народи, включително и от България.

Как би обяснил успеха?

Идея си нямам. Ако си наивен, ще си помислиш, че можеш да видим всичко по телевизията или в платформите за споделяне на клипове. Обаче аз никога не съм снимал клипове, никога не съм пускал подобни неща по телевизията. Но аз имам милиони хора по целия свят, които са изследователи и искат да откриват нови неща, затова аз имам фенове от Сибир до Исландия; от Чили до Нова Зеландия. Навсякъде са. Смятам, че съществува едно любопитство към малките култури. Дори може би за пръв път в историята малките култури оказват влияние на големите, на утвърдените. И това не го наблюдавам само в музиката, а така също в литературата и във филмите, даже в кухнята. Затова аз съм като всички останали: един ден съм тук, а на другия ме няма.

Последният ви албум :"Три писма от Сараево" беше издаден преди две години. Подготвяте ли нещо ново?

Да. Разбира се, дори в момента записвам нов албум.

Как тогава виждате взаимодействието между музиката и останалите форми на изкуството?

Аз съм много старомоден композитор. И предпочитам да предоставям моята музиката по старомодния начин. За това и издавам албуми на всеки 3-4 години, пътувайки по света, за да ги представя. Не съм като съвременните младежи, които пускат един видеоклип и събират милиони зрители. Аз съм старомоден композитор, създавам старомодна музика и я представям по старомодния начин. Пътувам по света и представям творчеството си.

И каква е рецептата за дълголетие?

Няма рецепта и не вярвам в подобни неща. Единственото, което продължавам да правя е, онова, което харесвам. Формулата работи, защото имам късмета, че винаги има хора, които искат да чуят онова, което съм създал. За да си креативен, не е необходимо да премисляш много. Не вярвам, че в голямата си степен изкуството се появява като резултат от постоянното мислене. По-скоро вярвам, че изкуството се дължи на спонтанността.

В едно интервю казвате, че в миналото рокендролът в комунистическите страни е бил много по-важен, отколкото в западните?

Защото на Запад са имали милиони възможности да изразят различията. В комунистическите страни в една степен имаше някакво позволение да се слуша рок музика. Спомням си, че в бивша Югославия положението беше малко по-свободно, отколкото при нас. Правил съм концерти в България, докато свирех в рок група и милицията се държеше много грубо с публиката. Което не беше добра картинка, погледнато от сцената. Но и днес смятам, че рокендролът не толкова като музика, а колкото като социален феномен, има много по-важна роля в комунистическата част на света, отколкото на запад.

Тогава мислите ли, че музиката има силата да променя гледни точки, начин на мислене, света?

Малко е наивно това мислене, но музиката не е нещо необходимо, като водата, въздуха или секса. Тя е като солта. Можеш да хапваш и без нея, но вкусът няма да е добър. Така би изглеждал света без музика – като безсолна храна.

Имаше ли момент, в който осъзна, че музиката е твоя път в живота?

На 17 свирих в стрийптиз барове. Така че ако си умен на 17-ет и си видял толкова много голи момичета, колкото всички твои връстници в Югославия не са виждали общо, ще разбереш, че Господ ти дава знак – „Брегович, трябва да се занимаваш с музика, това наистина ще ти носи удоволствие.“ Мисля, че това беше моментът, в който осъзнах, че музиката е моето бъдеще.

Правили ли сте големи компромиси до сега?

Не, имах късмета да печеля пари от нещата, които обичах да правя за удоволствие. Всъщност имаше само един период и това беше по време на войната. Докато бях в изгнание в Париж, Франция, направих неща, с които обикновено не се занимавам. Реклами, публикации за парфюми, за вода, за маргарин, все неща, с които никога перди това и след това не съм се занимавал. А ми се налагаше, защото бях в изгнание. Никога не съм се оказвал в истинска ситуация да работя за пари и да парвя неща, с които не ми харесва да се занимавам безплатно.

Кой е оптималният компромис, който един артист може да допусне с изкуството си?

Трудно е да отговоря на този въпрос. Артистите са много различни, условията са много различни. Можем да кажем, че дори Шекспир е правил компромиси със себе си, докато е писал някои от своите произведения, защото са го накарали. В същото време, когато си принуден и насилен да направиш нещо, дори и вървейки срещу собствената си воля, пак можеш да създадеш шедьовър. Талантите могат да постигнат най-доброто, дори и когато правят компромиси. В историята на изкуството има милиони примери.

Най-трудният момент от кариерата Ви?

Времето, когато бях принуден да правя реклами. Малките музикални форми между 5 и 30 секунди. Това е много трудна работа. Когато гледаш рекламите, те изглеждат прости, но зад тях стои много труден и продължителен работен процес. Бил съм част от много скъпи и големи рекламни кампании. Така че това е най-трудното нещо, с което съм се занимавал в живота си.

Кой е най-големият риск, който сте си позволил?

Когато направих концерт в Ливан. Никой нямаше идея какво ни очаква. Публиката беше охранявана от служители с автомати "Калашников".

Песента "Калашников" е била точно на място там...

Точно така. И накрая всеки изпълняваше песента. Музиката прави чудеса дори и на място като Ливан.

Има ли нещо, което малко хора знаят за Вас, но би искал то да достигне до повече?

Не знам. Знаеш ли – аз съм метър и осемдесет. И винаги съм смятал, че не съм достатъчно висок. За това направих много неща, които са характерни за високите и здравите мачовци. Бях алпинист. Качвал съм се на 6 500 метра – това беше на границата между Таджикистан, Афганистан и Китай – в началото на Хималаите. Прекосил съм Атлантическия океан на малка лодка. Бил съм президент на боксов клуб. Днес като се обърна назад, смятам, че съм направил всичко това само защото не съм висок два метра.

Посланието Ви към българските фенове.

Здравейте, аз съм Горан Брегович, надявам се да Ви видя на концерта. Ще бъде истинска лудница. Ако не е така, значи нещо не съм наред. Така че ще се видим там!