2019 се оказа последната за „Библиотека Галактика”. В края на годината бяха поставени и последните щрихи в колекцията. Две книжки под номера 122 и 123 затвориха един 40-годишен цикъл. Идеологът зад идеята Милан Асадуров не доживя да види края, но през 1979 поставя началото на феномена „Библиотека Галактика”. Със сигурност всяко семейство е имало поне по една книжка от поредицата и всеки е задържал погледа си върху кориците на Текла Алексиева. Със сигурност онези, които са се престрашили да разгърнат страниците, са открили един нов свят, който ги е направил по-мислещи. Е, „Библиотека Галактика” я няма вече. Но 123 книжки все още могат да се намерят, а има колекционери като Григор Петров, които притежават не само всяка една от тях, а всяко едно преиздание.
„Библиотека Галактика” започва през 1979 година, кога я откри за себе си?
Трябва да съм бил 3-4 клас. Но ме привлякоха кориците на книгите, защото бяха много зарибяващи. Вкъщи имаше, примерно, двайсетина книжки от тази поредица. Бяха много интересни. Даже си спомням „Тревожни симптоми няма” – първата, която се опитах да чета, но на тази възраст не ми хареса кой знае колко. После, началото на деветдесетте години, първо прочетох нея, след което дойдоха и другите.
Във всяко едно семейство е имало поне по една книжка от поредицата...
Другото, което е с книгите, вкъщи винаги е било пълно с книги. Майка ми е запален читател и бивша учителка.
Малко повече за значението на „Библиотека Галактика”...
В онези времена явно е било много голямо, защото такива книги да излизат е било много сложно и битките, които са се водили някои книги да излязат, са били много страховити. Въпросът е, че там излизат книги, които категорично за злепоставяли тогавашния строй. Книги като „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин – когато я четох, бях потресен, как е било възможно да излезе такова нещо преди 1990 година. Коренно различно описание на обществото, със съвсем различен характер, тотално противоречащо на статуквото. После на Братя Стругацки някои от онези, които се появяват, категорично са коментар на строя – сатиричен и оплюващ. Подобни книги са успели да минат и може би да възпитат по-свободно съзнание в някои хора. Като се замисли човек, кои са книгите вътре, не знам как са излизали.
Познавал си Милан Асадуров, той споделял ли ти е за най-голямата битка, която е водил?
На няколко пъти сме си говорили. Първо самата идея за започне да излиза поредицата е била трудна. Появил се е нов шеф, който е тръгнал с големи амбиции да прави нови неща. Всяка редакция е трябвало да излезе с идея. Неговата е за „Галактика”. В България по това време идва една американска археоложка. Казват й, че ще правят подобна поредица и тя им иска списък с книги, които ще им изпрати, когато се прибере в САЩ. В един момент се получава кашон с книги, който отива в ДС. От там почват драми, четене на книги, идеологически диверсии. Отговарят с факти, че книгите са издадени в СССР. Така са минавали нещата – основно са излизали с довода, че някоя книга е превеждана в Съветския съюз, няма проблем да я преведем и тук, щом е минала тамошната цензора. Интересното е, че са издирвали съветски издания, но след Пражката пролет, заради издаването на някои от книгите, цяла редакция на дадено издателство там е била уволнена. Но това се премълчава и по този начин минават между капките.
Имаш ли любими части от „Библиотека Галактика”, която е създадена във Варна?
На първо време ми хрумва „Ах, тази Алиса” заедно с „Не е време за герои” на Сам Лундвал, които са страхотни хумористични истории с много ярко чувство за хумор. Първият ми сблъсък с Шекли и „Недокоснат от човешки ръце”, който беше много разтърсващ. „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин, която е с потресаваща идея, описва се едно изключително интересно общество. Много са нещата вътре.
Този 40-годишен цикъл приключва, ще липсва ли?
Може би да, до някаква степен. В крайна сметка паузата между 121 и последните две е май 15 години. Въпросът е, че ще липсва дотолкова, доколкото тези по-сериозни, да ги наречем, фантастики ги няма вече и не се издават. В началото на 90 години се издаваха и такива по-философски, по-некомерсиални, по-психологически фантастични текстове. Докато сега почти няма такива. От тази гледна точка ще липсва.
Още от Григор Петров чуйте в звуковия файл.
Лошото управление на водите през последните 30 години и високите нива на загуби на вода са причината за безводието и налагането на режим на много места в страната. Проблемът може да бъде решен с въвеждане на драстични мерки срещу кражбите на вода и законодателни промени, гарантиращи строги наказания. Това мнение изказа инж. Димитър Куманов от сдружение..
Интервю с Cafard и Græy Gaast (HOULE) Най-накрая БАТЮШКА на Krzysztof Drabikowski ще направи концерт в София. Датата е 27 септеммври, мястото – „Mixtape 5“, организатор – „BGTSC“. С полската банда у нас също за първи път ще дойдат французите HOULE. Блек метъл групата е създадена през 2019 година. Има един едноименен миниалбум и..
До 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" е домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал под наслов "Театърът се вълнува". Откриването му беше с премиерата на спектакъла "Алма Малер" с режисьор Деян Пройковски. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав..
Мадлен Божилова, носител на престижния приз от ЮНЕСКО "Живо човешко съкровище на България" за нематериално културно наследство, е избрала Балчик за свой дом през по-топлата половина на годината, а през останалото време твори в родния Своге. Това е причината балчиклии и гости на града да имат по-честата възможност да наблюдават сръчността на ръцете и..
От 24 до 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал. Събитието се случва в юбилейния 105-и сезон на театъра и ще използва двете й сцени – Основна и Филиал, обясни Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна...
Ако във времето, когато Независимостта на България e извоювана, тя е означавала свобода от чужда власт, то сега тя е въпрос на ценности и национален избор. Това коментира историкът Траян Димитров в предаването на Радио Варна "Новият ден", като подчерта, че чуждото влияние днес е непренебрежим фактор. В момента трудно можем да кажем, че сме..
Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров. Pictoplasma е създадена преди..