Здравословна ли е медийната среда за децата ни?

С психолога Венета Иванова ще засегнем една наболяла тема, която засяга 99% от подрастващите и техните семейства:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Венета Иванова - психолог

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

България продължава да заема последното място в ЕС по умения на гражданите си да разпознават фалшивите новини и да не стават техен проводник. Страната ни е на 29-о място за т.г. сред общо 35 държави в класацията според Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики на институт "Отворено общество" – София. В една група сме с държави, повечето от които са известни с проблемите си със свободата на словото и с репресии срещу критичните журналисти. Преди нас в класацията е Румъния (28-о място), а след нас са Сърбия (30-о място) и Черна гора (31-во място). От нашата група през последната година отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последната. На последните две места в таблицата са Турция и Северна Македония. Инициативата за европейски политики наблюдава медийния пейзаж в Европа от 2017 г. Позицията на България се подобрява с едно място спрямо предходните 2 г., но отново изостава значително спрямо повечето страни в ЕС.Свидетели сме на ожесточена битка на медиите за по-висок рейтинг, която от своя страна води и до потъпкване на основни журналистически етики. Можем ли да разграничаваме новините, рекламите и всичко, което ни залива от ефира? Как да предпазим децата си от чутото и видяното? Как да онагледим фантазията, която се заражда в главите на най-малките? Как децата асимилират поднесената от медиите информация? Важно е и за нас като родители да обясняваме всяка видяна или чута новина или реклама, излезли от ефира или интернет пространството.

От гледна точка на обществената значимост големите проблеми с участие на деца в медиите са поне три. Първият е навлизането в личното им пространство чрез репортажи/предавания, които могат да повлияят негативно на здравето, психиката и социалния им живот. Другите два засягат рекламата. Знае се, че децата до определена възраст приемат безкритично видяното на екрана. Говорейки за здравословна и етична медийна среда, е логично да се повдигне въпросът редно ли е да има таргетирана към деца реклама (напр. на играчки, захарни изделия и пр.). По тази тема изниква и подвъпросът доколко е редно деца да участват в реклами на играчки и вредни храни (кренвирши, газирани напитки, ненатурани сокове и пр.), правейки ги още по-привлекателни за малките зрители.