Милица Панайотова - бисерът в ефира на Радио Варна

На 8-ми март решихме да ви срещнем точно с нея, защото за крехката си възраст успява да бъде и преподавател, и радиоводещ, и тонрежисьор. Тя е Милица - чаровна, усмихната, тиха, но когато заговори, дъхът ти стихва....защото гласът й е като на чучулига, пееща през пролетта. Така си я представям всеки път, когато я слушам в познатите предавания "Алея на музиката" и "Джем сешън", а и дори, когато споделяме ефирните отрязъци на деня.

Кога бе първата ти среща с музиката?

Моята среща с музиката започва от много малка, още като бебе. Впоследствие когато станах на 4 години започнах да изразявам своето мнение по много въпроси. Тогава казах на моите родители, че искам да свиря на акордеон. Записаха ме в школа към читалището по мое желание. Имах избор между пиано и акордеон. И може би до някаква степен съм се повлияла от това, че защото дядо ми бе акордеонист, самоук музикант, аз изпитах някакво желание да изучавам първо този инструмент.

А сега имаш ли време да свириш на акордеон, пазиш ли си първия акордеон?

Пазя си го все още, но честно да си призная, не ми остава много време за него.

Знам, че акордеонът не е единственият инструмент, на който свириш. Свириш и на пиано, и на гъдулка.

Пристигаш в един момент в Радио Варна. Как попадна в тази магия, наречена радио?

Да си призная честно и аз не си спомням. Привлече ме специалността в Музикалната академия в Пловдив и реших да пробвам. Практиката и беше в Радио Пловдив. ако трябва да си призная, дотогава не слушах толкова много радио, повече гледах телевизия. Но след досега ми с радиото тогава, водих и фолклорно предаване в Радио Пловдив, някак си магията ме завладя.

Не е нужно да свириш на много инструменти, за да развиваш своята музикалност, казва Милица в продължение на разговора ни. В момента тя е преподавател и в училище "Константин Преславски" във Варна по поп и джаз пеене. Как успява едно младо момиче да работи рамо до рамо със своите доскорошни учители, а сега колеги и как успява да бъде строг, но справедлив учител?

Много ми беше трудно в началото, но свикнах някак си. Може би най-трудно ми беше да премина границата от говоренето на Вие с тях и сега на Ти. А колкото до учениците си, успявам да поставя границата между учител и ученик, въпреки, че имаме малка разлика в годините. Успявам засега и мисля, че те знаят, че освен като учител, в мен виждат и приятел.

С нашия приятел и колега Кристиян Неделчев си партнирате напоследък все по-често като водещи. Двамата бяхте основни водещи на празничния концерт по случай 85-годишнината на Радио Варна. Как успява тази симбиоза между вас, чисто професионално?

С Крис освен, че сме колеги, мисля, че сме и добри приятели.

С еднакво усещане към музиката!

Абсолютно, да! За да се получава това сработване голяма роля играе и отношението ти в работата, която вършиш. Това е една от причините да се сработим бързо и толкова добре.

Имаш свое вокално студио "Милисима". Има ли талантливи деца и какво ти е отношението към работата там?

Никога не връщам деца, честно казано. Мисля, че всяко дете има право да се докосне до музиката, за да има отношение към нея. Всеки има право да се докосне до изкуството и да разбере дали то е за него. Тези деца, които не се справят добре, естествено отпадат, но онези, които имат талант успяват. В момента работя с осем деца, с които ходим и по фестивали и конкурси. Трудят се добре, но и аз изисквам много.