Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не липсата на интелект, а нежеланието да го използваме ни прави податливи на митове и неистини

Снимка: pixabay.com

Печална истина е, че всяка здравна криза поражда собствена пандемия от дезинформация.

През 80-те и 90-те така беше с митовете около СПИН - от вярването, че вирусът на ХИВ е измислен в правителствена лаборатория до внушението,че ХИВ тестовете не са нанеждни, че даже до фрапантното твърдение, че може да се лекува с козе мляко. Лошото е, че подобни твърдения пораждат рисково поведение и усилват кризата, пише BBC Future.

Днес всички ние наблюдаваме разцъфването на фалшивите новини - този път около коронавирусната пандемия.  Погрешната информация, усилена от социалните мрежи, обхваща всичко - от първопричините за избухването на епидемията до начините да се предпазим от заразата.

В най-лошия вариант фалшивата информация причинява вреди - пресен е случаят с провинция в Иран, където повече хора са умрели от пиене на индустриален етанол заради твърдението, че предпазвал от  Covid-19, отколкото от зараза с Covid-19.

Смятаме, че по-високата интелигентност или образованост биха ни помогнали да отделяме фактите от измислиците, обаче не липсват и доказателства за противното. Има и немалко образовани хора, които се хващат на фалшивата информация.

Такъв е случаят на Кели Броган, видна Covid-19 конспираторка, която има диплома по медицина от Масачузетския технологичен институт и по психиатрия от университета Корнел. Това не й пречи да отхвърли доказателствата за опасността на вируса и да разпространява псевдонаучни идеи.

Част от проблема се корени в природата на самите съобщения

Плуваме в море от информация и често оставяме интуицията си да реши кое е вярно и кое не. А едно съобщение лесно може да мине за достоверно чрез няколко прости трика, които ни отказват да впрегнем аналитичното си мислене в действие и да проверим източника на информацията:

Когато информацията тече гладко, критичността ни се приспива.

Простото наличие на илюстрация наред с текста, повишава доверието ни - дори когато изображението само бегло илюстрира информацията.

•Изображението, придружаващо съобщение за открито ново лечение, не предлага доказателство на твърдението, но ни помага да визуализираме сценария и да приемем "гладкостта на възприемането" като знак, че е вярно. По сходни начини действа описателният език или въздействащата лична история, а също включването на познати факти и споменаването на уважавани, международно признати институции - всичко това помага лъжата да се обвие в пластове информация, кореспондираща с предишни наши знания.

Колкото по-често виждаме нещо в нюзфийда си, толкова по-вероятно е да му повярваме, даже първоначално да сме били скептични.

Това е добре познатото твърдение, приписвано на Гьоблес, че една лъжа, повторена 100 пъти се превръща в истина. Честото повторение повишава чувството за познатост, което бъркаме с истинност.

Тези методи, разбира се, не са нови, но днес социалните мрежи усилват до максимум лековерието ни. Скорошни изследвания показват, че сме склонни да споделим информация, без да се замислим дали е вярна. Вероятно, защото споделяйки, хората мислят повече за лайковете и коментарите, отколкото за достоверността.

Социалните медии не поощряват истината, те поощряват ангажирането.

В много случаи хората споделят дадена информация с надеждата, ако е вярна, някой друг да потвърди това и приемат, че ако не е така - не вредят. Дали става дума за измислянето на домашно лекарство против вируса или тъмен правителствен заговор - идеята, че ще получат силен отзвук, насърчава споделянето там, където единственият съществен въпрос е: истина ли е това?

Някои хора са по-податливи на внушения от други. Психолозите са създали тестове, който определят степента на податливост. Например: "Бащата на Емили има три дъщери. Първите две се казват Ейприл (април) и Мей (май), как се казва третата?

Интуитивният отговор е Джун (юни), правлиният отговор е Емили.

За да отговорите правилно, трябва да потиснете спонтанната си реакция. По тази причина когнитивните тестове мерят не толкова степента на интелигентност, колкото готовността да използваме тази интелигентност в решаването на различни задачи, да предпочетем аналитичното мислене пред непосредствената интуитивност.

Учените наричат тези хора "когнитивни скъперници" - такива, които имат нужните ментални резерви, но не "черпят" от тях, пазят си ги.

Когнитивното скъперничество е нещото, което ни прави податливи на предразсъдъци и също така променя начина, по който консумираме информацията, а социалните медии ни насърчават да го проявяваме. Имайте го предвид следващия път, когато прочетете някое бомбастично твърдение.

Източник BBC Future




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

11-годишният пианист Антонио Паван: За мен музиката е felicità!

Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван.  Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..

публикувано на 23.07.25 в 16:15

Николай Филипов: Българинът, който поставя огнени рекорди с най-лютите чушки в света

Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..

публикувано на 23.07.25 в 13:31

Фестивалното изложение "Порода - Любов" ще обедини природозащитниците на Варна

Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..

публикувано на 23.07.25 в 12:35
Модният експерт Румяна Димитрова в студиото на Радио Варна

Мока мус - цветът на 2025-а

Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...

публикувано на 23.07.25 в 10:15

Кукленият театър във Варна с летни представления за децата (ПРОГРАМА)

Държавният куклен театър поставя представления за деца на лятната и основната си сцена през юли.  В програмата днес е предвиден спектакълът "Полянката с малките гъбки" за деца до 3 години, който започва от 18 часа. Останалите представления в афиша на Кукления театър са следните: 25 юли, петък, 18.00 ч. - "Полянката с малките гъбки", за деца до 3 г...

публикувано на 23.07.25 в 09:36

Младо семейство дари апаратура на родилното отделение в МБАЛ "Св. Анна"

Младо семейство дари ценна апаратура на родилното отделение на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Анна“ във Варна, съобщиха днес от лечебното заведение. Подаръкът е в знак на благодарност за грижите, положени за 31-годишната Меглена Рачева от крайморския град.  Жената е приета бременна в седма гестационна седмица, след припадък и с..

публикувано на 22.07.25 в 17:10

Обсерваторията в Камен бряг отваря врати за посетители

От миналата седмица обсерваторията в село Камен бряг край Каварна отново работи след отстраняване на технически проблем. Съоръжението е отворено всеки вторник и петък от 21 часа и наблюдения са възможни при хубаво време. Туровете са напълно   безплатни и се водят от варненския астроном Георги Георгиев. Обсерваторията е сред..

публикувано на 22.07.25 в 14:10