Един по-различен поглед към инженерните науки и проблема за избора на професия и на специалност, която да ги подготви за нея - в интервю с доц. д-р инж. Кирил Киров - заместник-ректор на ТУ-Варна и ръководител на Катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини". Мъдрият избор не винаги е най-лесният избор - понякога по-далновидно е да избереш онова, които сега ти се струва трудно, но ще ти отвори широки и дългосрочни възможности за реализация и развитие в бъдеще.
Доцент Киров, според Вас кои са областите, в които действително има "глад" за инженери и в които - особено след настоящата глобална криза, ще има широко поле за реализация? И още един въпрос за избора на специалност от младите хора, които се насочват към техническите университети - разминава ли се желанието на повечето от тях да учат непременно модерните компютърни науки с реалността и потребностите на бизнеса?
Технически университет - Варна винаги е бил сред водещите университети, които обезпечават кадри за промишлеността. Промишлеността в момента действително има крещяща нужда от определени специалисти, но за съжаление младите хора не желаят да учат в тези направления. Много от нашите специалности, които са утвърдени, бих казал дори почти всички специалности, използват широко компютърните технологии. Такива са "Автоматизация на производството", "Роботика", "Компютъризирани технологии в машиностроенето" и мн. др. За да станеш добър съвременен специалист, трябва да познаваш и владееш компютрите, но и да познаваш специфични софтуери или хардуери, които са характерни за определени машини, роботи, автоматизирани поточни линии и т.н. Студентите, които постъпват в Технически университет - Варна желаят много предимно да учат компютри и избират тези специалности, в чието наименование я има тасумасе съдържа понятието "компютър". Това, за съжаление, ще им зададе много неизвестни за тяхното бъдеще и реализация, защото не е важно само да познавате компютрите - и децата вече могат да работят с компютри, а е много важно да знаете къде и как да ги използвате така, че да сте полезни на обществото с Вашите практически умения, които да съумеете да демонстрирате. Затова бих посъветвал младите хора да кандидатстват в специалности, в които освен компютри, ще има дадат и възможност за една дългосрочна реализация в професионалния им живот като "Автоматизация на производството", "Роботика", "Компютъризирани технологии в машиностроенето" или въобще, свързани с приложение на компютърните технологии в индустрията.
Вторият серозен проблем е, че кандидат-студентите се ориентират към специалности, които не са трудни и в които няма математика. Няма да конкретизирам, за да не засегна някои колеги, но точно тези кадри в последствие имат много трудна професионална реализация. - нямат практически увения, т.е. не знаят как, и се оказва, че не са необходими на пазара на труда. Бих посъветвал младите хора да учат математика, физика, химия, биология, защото това е фундамент, който ще им даде възможност да се реализират абсолютно успешно навсякъде по света в бъдеще. Интересно е, ако влезете в някои от сметовните статистически институти, да видите кои са най-търсените специалности. Там няма да намерите, за съжаление, тези, които са най-желани в момента. Ще откриете специалности, които веднага ще разберете защо не искате да учите - защото там наистина трябва да се учи...
Има ли интерес към интердисциплинарни специалности - такива, които са пресечна точка на няколко професии, например технологии - инженерни науки - медицина, технологии - инженерни науки - земеделие?
При всички случаи това са интересни специалности и ние ги развиваме. В момента тече пълно преразглеждане на нашите учебни планове и правим всичко възможно да включим всички съвременни аспекти и да интегрираме именно интердисциплинарния подход в обучението. Няма как, например, да говорим за съвременно земеделие без да сложим GPS технологии, компютри, управление на траекторията на тракторите, дълбочината на анализите и т.н., т.е. навсякъде, където си помислите - включително и в здравеопазването, инженерингът играе все по-голяма роля. Неслучайно много от науките, които не са напреднали много в моделирането на своята информация, често използват подхода "инженеринг в ...." еди-коя си наука.
Ще разкодирате ли това понятие - "инженеринг"?
Да. Инженерингът е понятие, достигнало много високо ниво на доверие в обществото, защото, когато ние построим един мост, той си изпълнява предназначението. Защо това е така? Защото инженерингът ползва закони - закони на физиката, на химията, природните закони, които по някакъв начин ние сме моделирали, превърнали сме ги в знание и после ги прилагаме в полза на обществото. Малко са науките, които могат математически да моделират своите знания и така да ги използват за общественото благо. Повечето от тези науки използват субективни или други знания и в този случай ние трябва просто да вярваме на авторитета, за да постигнем някакъв резултат. За съжаление, тези мостове, които са построени на базата на субективни знания падат, за разлика от инженерните. Ето защо се налага използването на понятието "инженеринг" в почти всички науки.
Целия разговор с доц. Кирил Киров, който избира машинното инженерство пред ядрената физика, как технологиите промениха неговия собствен кариерен път - чуйте в интервюто в звуковия файл.
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..
Според председателя на ДСБ Варна д-р Ивайло Митковски няма причина от тук нататък кметът на морската столица Благомир Коцев да продължава да е в ареста. В обзорното предаване на РВ „Позиция“ той заяви, че след като следствието е приключило, оправданието за задържането му, че може да повлияе на свидетели, е отпаднало. „Докато се гледа..
Макрорамката на бюджета 2026-та показва, че разходите като процент от БВП ще достигнат нечувани за съвременната история на България нива. „Това не е държавата, която познавам, каза бившият министър на икономиката Николай Василев, като допълни, че България до сега е харчила около трийсет и няколко процента от БВП“. По думите му очертаващите се..
Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT) Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на..
Липсата на важни инфраструктурни връзки, като магистрала "Хемус" , продължава да забавя развитието на областите от Северна и Централна България. Варна, Русе, Велико Търново и Габрово не си взаимодействат достатъчно. Те не успяват да изградят устойчива икономическа ос, за разлика от Южна България, където се оформя силна линия..