Адвокат: Температурата на даден човек е лична информация

Може ли да има термокамери в театрите и кината и те да станат задължителни и за големите търговски вериги? Евентуална регулация в тази посока провокира разнопосочни коментари. Първото предложение дойде от министъра на културата Боил Банов, а след това вътрешният министър препоръча инвестицията на големите търговски вериги. Юристи обаче предупреждават, че температурата попада в графата лична информация.

Термокамери в театрите и кината, мобилни приложения с данни за нашето здраве, достъп на полицията до координатите на телефона. Това са две реалности – първата се случва сега, втората може да продължи утре. Големият страничен ефект идва от достъпа до персонална информация, която във времето на изкуствения интелект може да служи и за контрол.

Извънредното законодателство даде вече даде право на полицията да иска трафични данни от операторите, а юристите видяха проблем - че това ще става без санкцията на съда от една страна и че мярката ще остане в сила и след края на извънредното положение от друга.

Министърът на културата Боил Банов обяви, че се обмисля поставянето на термокамери навсякъде в културните институти в страната, за да може зрителят да бъде спокоен и още на входа да се отсяват онези, които имат температура.

Адвокатът по защита на личните данни Гинка Христова коментира, че температурата на тялото спада към личните данни при определени условия. За нея остана неясно „каква е целта на това упражнение“.

„Министърът на културата добре го е предложил тона нещо. Да следи в момента на дадено представление дали има лица с висока температура и те директно да бъдат изведени от салона или… Не мога да си представя иначе каква е целта. Колкото до това дали информацията от тези термокамери представлява лични данни, това много зависи от това дали е анонимизирана. Тоест, ако пише: „Лицето Х има температура еди каква си“, това може просто да даде информация дали някой има по-висока температура от нормалната, без да се казва кое точно е това лице. Но тук според мене трябва да се постави по-скоро въпросът каква е целта на това упражнение, дали тя е оправдана. Ако се прецени, че това е така, в което се съмнявам, да се намери технологично решение, за да може тази информация, която се получава от тези термокамери, да не се събира по този начин. Доколкото знам, има термокамери, които изкарват информация директно с лицето, което е дало резултат за температурата си.“

Че термокамерите е възможно да станат част от борбата срещу коронавируса, стана ясно от скорошни думи на министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Малко преди Великден Маринов припомни, че на границите вече има инсталирани термокамери и препоръча и големите търговски вериги да поставят такива. „В тези магазини, където има големи потоци, да може да се прави тази превенция. Това може би в бъдеще ще проработи. Това е инвестиция, която се връща за ден-два, а в същото време има голям превантивен ефект“, смята Маринов.

Според адвокат Гинка Христова подобни идеи трябва да бъдат юридически добре подплатени. „Ще започнат да се правят неща, които не е много сигурно какво правно основание ще имат. Доколко ще са законни. Доколко няма да се нарушават правата на хората. Това е нещото, което ме плаши във връзка с тази ситуация.“

Според становище на Европейския комитет по защита на данните,  работодателят не бива да се притеснява да подаде данни за заразен с коронавирус служител.

„Европейският комитет изрично казва, че с цел да се запази здравето на другите служители в тази ситуация, би могло да се разкрие и името на въпросното заразено лице. Но всичко това следва да се прави по възможно най-деликатен начин, запазвайки неговото достойнство. Сега на практика как това се случва, аз лично не съм много сигурна, че има такъв вариант - хем да се оповести на всички кой е заразен, хем да се запазва личното му достойнство. Това са практически въпроси, на които всеки от нас трябва в тази ситуация да намери отговора за себе си“, коментира юристът.

Трафичните данни са лични данни, припомня адвокат Гинка Христова. Тя цитира Европейския комитет по защита на данните, който допуска използването им, ако са анонимни.

„По този начин те губят свойството си на лични данни. Тоест, спокойно може да се анализира дали има струпване на много хора, ползващи мобилни устройства на едно място, без да се знае кои точно са те. Тези трафични данни следва да се пазят 6 месеца по Закона за електронните съобщения. Само че редът, по който те ще се ползват с цел извънредното положение, още не е съвсем ясен. Дали заради него ще могат да се пазят повече време с оглед на това се види дали някой нарушава карантината?“

Друга неяснота Гинка Христова вижда в това какво ще се случи с данните от приложение, което правителството пусна заради борбата с Covid-19.

„Трябва да се види дали тези данни ще бъдат комуникирани, на кого точно и за колко време. Дали само за времето на извънредната ситуация, дали впоследствие тези данни ще продължат да бъдат използвани? Дали ние, сваляйки си това приложение, знаем, че нашият здравен статус отива само към нашето джипи или изведнъж няма да започнем да получаваме реклами за предложения за ползване на някакъв вид здравословни добавки. Защото тези лични данни за здравния ни статус сме се съгласили да бъдат ползвани и за директен маркетинг.“