Празник в чест на майка Тереза организираха в католическия храм "Св. Архангел Михаил" във Варна

Сдружение "Прегръдка" с председател Димитричка Мирчева подготвиха празнична програма за всички вярващи, които присъстваха днес в храма.

Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова:

В комплекса функционират социален център, приют и безплатна трапезария, подпомагащи хора в неравностойно положение – бедни, безработни, възрастни, физически изтощени и болни.

Храмът "Св. Архангел Михаил" е римокатолическа църква, част от енорията "Непорочно зачатие на Пресвета Богородица". 

От 1994 г. дейността се осъществява от монахини от ордена "Майка Тереза". 

Проектът е създаден от архитект Мариано Пернигони, а изграждането на църквата е ръководено от архитект Дабко Дабков.

Майка Тереза е едно от онези имена, които светът произнася с почит. Образът ѝ в бяло-сини одежди е разпознаваем дори за хора, които никога не са се интересували от религия или благотворителност. Когато кажем „Майка Тереза“, сякаш произнасяме „милосърдие“. Но зад това нарицателно стои истинска жена, родена в Скопие, в семейство, в което болката и вярата вървят ръка за ръка.

Историята ѝ започва като на всяко дете – с дом, родители, училище и мечти. Съдбата, обаче, отрано я среща със загубата и тежестта на отговорността. Тези преживявания я белязват и я превръщат в човек, който не може да остане безучастен към страданието на другите.

Пътят ѝ я отвежда далеч от родния град – в Ирландия, а после в Индия, където посвещава целия си живот на най-уязвимите. От тясната уличка в Скопие до световната сцена, където получава Нобелова награда за мир, нейната биография е свидетелство за силата на една жена, превърнала личната болка в световна надежда.

Скопие – корените на едно необикновено момиче

Агнезе Гондже Бояджиу е истинското име на жената, която светът ще нарече Майка Тереза. Тя се ражда през 1910 г. в Скопие, в семейство на албанци католици. Домът им е изпълнен с вяра и традиции, но и с трудности, които се отпечатват в детството ѝ.

Баща ѝ умира внезапно, когато тя е едва на осем. Загубата разтърсва цялото семейство и оставя тежест върху плещите на майка ѝ, която остава сама да отглежда три деца. Тази ранна среща със смъртта и несигурността оставя в Агнезе усещане за крехкостта на живота и за нуждата от вътрешна опора.

Майка ѝ, Драйн Бояджиу, е дълбоко религиозна жена. Тя не просто говори за доброта – тя я живее. Често приютява бедни и болни, готви за съседи, които нямат нищо. Малката Агнезе израства с примера, че състраданието не е абстрактна дума, а действие. В този дом любовта към Бог върви редом с любовта към хората, а детето попива усещането, че служенето е естествено продължение на вярата.

Когато гледаме назад, именно тези корени – загубата на баща ѝ и живият пример на майка ѝ – се превръщат в основата на бъдещата Майка Тереза. В психологията често говорим за това как ранните преживявания оформят посоката на целия живот. При нея този процес е особено ясен: болката от ранната загуба създава дълбока чувствителност, а майчината отдаденост моделира конкретния път – този на грижа за другите.

Пътят към вярата и службата

Още в юношеските си години Агнезе усеща, че животът ѝ няма да остане затворен в границите на Скопие. Привлича я усещането за мисия – желание да бъде част от нещо по-голямо от самата нея. Това чувство е вътрешен зов, който постепенно става неустоим.

На 18 години напуска родния си дом и заминава за Ирландия, където се присъединява към сестрите от ордена „Лорето“. Скоро след това съдбата я отвежда в Индия – страна, която ще се превърне в нейна втора родина и сцена на цялото ѝ дело. Там започва работа като учителка в девическо училище в Калкута.

Първоначално животът ѝ протича в относителна скромност и ред – училище, ученици, молитви. Но улиците на Калкута разкриват друга реалност: мизерия, болести, умиращи хора, изоставени деца. В съзнанието ѝ започва да расте напрежение – между сигурността на религиозната общност и призива да излезе извън нея.

Тя описва този момент като „повик от Бога“. В психологически план можем да го наречем екзистенциален избор – моментът, в който човек решава дали да остане в рамките на предписаното или да поеме по пътя на собствената си истина, независимо колко тежък изглежда. Агнезе избира второто. Това е мигът, в който се ражда Майка Тереза – жената, която ще обърне лице към страданието, вместо да си затваря очите за него.

Срещата с човешката болка – Калкута

Калкута през онези години е град на крайности – богатство и лукс за малцина, бездънна мизерия за мнозина. По улиците лежат умиращи, деца ровят в боклуците, прокажени просят милостиня, а колониалните фасади на града хвърлят сянка върху отчаянието. Именно в тази среда Майка Тереза чува най-силно повика си.

Тя напуска защитената стена на училището и ордена и излиза сред хората, от които всеки страни. Със скромни средства започва да помага – първо на отделни болни и умиращи, после организира приют, където да намерят грижа и достойнство в последните си дни. Постепенно около нея се събират жени, готови да споделят същата мисия. Така се ражда общността „Мисионери на милосърдието“.

Най-известният им приют е „Домът за умиращите“, където стотици хора са посрещали смъртта не на улицата, а в легло, с подадена топла ръка към тях. Значение на това е огромно – понякога не можем да излекуваме, но можем да дарим смисъл и човещина в последните мигове.

Да живееш сред толкова страдание обаче не е без последствия. За да виждаш ежедневно смърт, глад и болка, трябва да развиеш необикновена вътрешна устойчивост. В писмата ѝ се усеща колебание – моменти на празнота и тъмнина, в които се пита: Къде е Бог?

Това е може би най-човешкото в нея: зад желязната отдаденост стои жена, която се бори със съмненията си, но въпреки тях остава.

Майка Тереза не промяна света чрез грандиозни речи или политическа власт. Тя го прави с присъствието си там, където другите не биха дръзнали – лице в лице със страданието.

Световното признание

Новината за жената, която събира умиращи от улиците и им дава дом, започва да се разпространява. Първо в Индия, после и извън нея. Хората са поразени не толкова от мащаба на делото ѝ, колкото от смелостта да застане там, където никой не иска. Пресата я нарича „светицата от Калкута“.

През 1979 г. Майка Тереза получава Нобелова награда за мир. Тя отказва традиционния гала банкет и настоява средствата да бъдат дарени за бедните. В речта си не говори за политически идеологии или големи реформи, а за простия акт на любов – да дадеш хляб на гладния, да обърнеш внимание на самотния, да видиш човека в най-уязвимото му състояние.

Това, което впечатлява света, е нейната способност да превръща вярата в действие. Няма сложни програми, няма обещания, а конкретни жестове – храна, легло, подкрепа. Именно в тези малки действия хората виждат голямото послание.

С времето тя се среща с папи, президенти и световни лидери, но присъствието ѝ винаги остава смирено. Дори когато стои на сцена пред хиляди, в нея личи същата жена от улиците на Калкута, съсредоточена върху един-единствен човек в нужда.

Майка Тереза олицетворява онова, което мнозина тайно копнеят: усещането, че животът може да има смисъл, ако е посветен на другите. Именно затова образът ѝ надхвърля религията и националността – тя се превръща в универсален символ на човечност.

Да служиш на най-бедните сред бедните

След основаването на „Мисионери на милосърдието“ през 1950 г., малката общност от няколко жени се превръща в световна организация. До смъртта на Майка Тереза през 1997 г. орденът има хиляди сестри в десетки държави. Те управляват домове за сираци, болници, приюти за хора с проказа, центрове за бездомни.

Въпреки глобалното разрастване, принципът остава непроменен: да се помага на най-бедните сред бедните. Това не е просто лозунг, а ясно очертан фокус – онези, които никой друг не иска да докосне, стават тяхна първа грижа.

Работата ѝ често е в противоречие с официалните политики и дори с модерните представи за благотворителност. Тя не изгражда дългосрочни социални програми, не създава системи за икономическо развитие. Подходът ѝ е непосредствен – виждаш страдание и веднага действаш. За едни това е ограничение, за други – най-чистата форма на човечност.

Не липсват и критики, че нейните домове не винаги са осигурявали достатъчно медицински грижи, че приемала дарения от спорни фигури. Но дори критиците признават, че тя обръща вниманието на света към хора, които иначе щяха да останат невидими.

Психологическият феномен е в самата ѝ харизма. Малка на ръст, с крехко тяло, но с присъствие, което не оставя никого равнодушен. Тя носи онова рядко съчетание от безкрайна твърдост и нежност, което вдъхновява едни и провокира други. Точно това прави делото ѝ живо и след смъртта ѝ – то не е просто институция, а движение, основано върху личен пример.

Майка Тереза – нарицателно за доброта

Името „Майка Тереза“ отдавна е излязло извън границите на религията. То вече е символ. Когато искаме да опишем човек, който е безрезервно добър и отдаден на другите, казваме: „Тя е като майка Тереза.“ Но как се случва това?

Отговорът започва още в детството ѝ. Робърт Чалдини посочва, че децата възприемат хората, които често влизат в техния дом, като част от семейството. В дома на Агнезе Бояджиу, бъдещата Майка Тереза, това означава бедни съседи, гладни и непознати. Майка ѝ ги кани на масата и ги храни като свои.

За едно дете това се превръща в норма: чуждите хора не са чужди, те са част от общността, която заслужава грижа. Именно тази ранна психологическа настройка обяснява защо по-късно Тереза няма бариера да докосва умиращи и болни – в нейната вътрешна карта те винаги са били „свои“.

Силата на личния пример е втората причина. Хората не се вдъхновяват от абстрактни идеи, а от конкретни образи. В лицето на Майка Тереза светът вижда жена, която въплъщава една от най-дълбоките човешки потребности – надеждата, че сред страданието все пак има някой, който избира да бъде добър.

Третата причина е простотата на посланието ѝ. Тя не изнася лекции, а действа: нахранва гладния, прегръща умиращия, обръща внимание на човека, когото всички пренебрегват. Това я прави универсално разбираема – не е нужно да споделяш нейната вяра, за да разбереш жестовете ѝ.

И накрая – самото ѝ присъствие. Малка жена със сурово лице и прости одежди, толкова различна от лидерите и знаменитостите около нея. Тя няма власт и богатство, но променя света чрез избора си да служи. Точно в този контраст хората откриват доказателството, че истинската сила идва от човечността.

Затова името ѝ се превръща в нарицателно. Защото светът има нужда от дума, с която да назове най-чистата форма на доброта. И когато търси тази дума, казва: „Майка Тереза.“

И до днес се цитират нейните думи: