Началото на Военноморския музей е поставено в дунавския град Русе през 1883 г.
В същия град през 1879 г. е създаден военният флот на новоосвободеното българско Княжество.
Първата сбирка на музея е съставена в Русе, като първият документ за музея е рапортът на капитан-лейтенант Зинови Рожественски – командир на Дунавската флотилия, до военния министър от 12 (24) октомври 1883 г. В него е обявено, че вече е започнало събирането на старини и морският музей е в „зачатък“. Заедно с новосформираната библиотека музеят ще съдейства за „образованието на съответстващите среди“ във Флотилията. През 1885 г. за уредник на морската музейна сбирка е определен инженер-механикът Павел Кузмински. Първите експонати са предимно образци на въоръжение и технически пособия. От това време има съхранено лично оръжие и лични вещи.
Чуйте в звуковия файл какво още разказа директорът на музея д-р Мариана Кръстева:

Официалното откриване и освещаване на Морския музей (както се нарича тогава) става на 20 май 1923 г., с което може да бъде определен за първия публичен морски музей в България. Осветен е от Варненския и преславски митрополит Симеон. В словото на Карел Шкорпил четем: „Целта на музея е да разучи и представи на обществото развитието на българското мореплаване… има да пропагандира идеята за любов към морето, нуждите от неговото опознаване и грамадните облаги от него. В музея ще се запознае посетителят с историята на бившия ни военен и търговски флот…“.
В следващите десетилетия постоянен служител, който е и уредник, и охранител, е Олга Полубояринова.
Дълго време съществуването на музея и оцеляването му се дължат на обществената подкрепа в лицето на БНМС. Сговорът основава фонд „Музей“ и чрез него и доброволни дарения издържа музея.
С министерска заповед № 46/10 април 1955 г. Морският музей влиза в системата на Министерството на народната отбрана под названието Военноморски музей като филиал на Централния музей на народната армия (днес Национален военноисторически музей). Разположен е в сградата на бул. „Приморски“ № 2.

Официалното откриване става със заповед на министъра на народната отбрана от 9 август 1956 г. Скоро заложената още в началото идея започва да се налага – съхраняването и популяризирането на достойното минало на морска България в по-широкия смисъл – корабоплаване, корабостроене, прояви в морските спортове и в художествената маринистика. Днес музеят съхранява колекции от морско оръжие – мини, брегова и корабна артилерия, от униформи и отличия, от корабни модели, голям брой фотографии и др.

С Военноморския музей са свързани първите подводни археологически проучвания в България. Първата такава експедиция е организирана през 1959 г. при нос Калиакра. През следващите десетилетия са проведени поредица от изследвания– край нос Калиакра, при Шабла, във Варненския залив и пр.
Музеят е носител на орден „Кирил и Методий“ І степен, с който е награден през 1973 г. по случай 50-годишнината от откриването на експозицията му във Варна.
Стотици хиляди посетители са минала през откритата и закритата експозиция, където са изложени общо около 1200 предмета. След ремонт на сградата през 2012 г. постоянната експозиция е изцяло обновена.

В цялото си съществуване музеят се ползва със специалното отношение на варненската морска гилдия. Няма момент от историята му, в който да не е усещана грижата от страна на командването на Българския военен флот. Днес сред най-близките съмишленици на Военноморския музей е Сдружение „Национален морски музей“.

Още истории за създаването на Военноморския музей, експозициите в него, колекции и издания може да прочетете в офциалния сайт на музея. Снимките в публикацията са от сайта на музея.

Обединението за изкуство „100ЛИЦА“ отбеляза своя 10-годишен юбилей в навечерието на Деня на народните будители с тържествена среща в Арт салона на Радио Варна. Събитието събра приятели, партньори и съмишленици, а координаторът Тодор Геров представи ретроспекция на най-значимите инициативи през изминалото десетилетие. Създадено първоначално като..
Велоергометър, който позволява четенето да се съчетае с физическа активност, вече има в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. С идеята за екологичност и устойчивост уредът дава възможност чрез използваната човешка сила да се произвежда електричество, достатъчно за зареждането на малки смарт устройства като телефони и таблети. "Това е..
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев дари книги за фонда на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. "Денят на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, няма аналог по света. Зад него има много история, но будителството не е само минало. За щастие, днес също имаме своите..
42 пана, на които са изобразени семейни игри от миналото, са подредени във фоайето на Фестивалния и конгресен център до 8 ноември включително. Експозицията "100-годишни игри - мост между поколенията" представя ретро снимки на игри, част от които бяха представени на фестивала "Варна играе" на 27 септември тази година. Посетителите на изложбата ще..
"Бабините приказки" е най-новият спектакъл на Държавния куклен театър във Варна. Премиерата ще бъде от 11 часа на 1 ноември, събота. Автор на "Бабините приказки" е Вера Стойкова, режисьор - Стоян Стоянов. Сценографията и костюмите са дело на Художествено ателие, а музиката - на Кремена Георгиева. Участват: Емилия Петкова, Даниел Добрев, Боян..
„Тя. Петият конник на апокалипсиса“ е разказ за любовта, който ни потопя във вътрешния свят на човешките емоции и сблъсъка между страховете и желанията. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ поставя въпроси за същността на любовта и бягството от нея. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ предизвиква размисъл за готовността ни да се изложим на риск от..
Във фоайето на СУ "Гео Милев" може да разгледате една различна изложба: "Народните будители и ние" . Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова: Идеята е да бъдат представени съвременните народни будители; онези, които в свободното си време творят с изкуствата: слово, приложни или изобразителни изкуства, музика, видео. "Ние,..