Гергана Герова: Българският език трябва да бъде подкрепян

Родният ни език трябва да бъде подкрепян, вкл. и чрез английския език, например наскоро имаше годишнина на Валери Петров - един от най-големите преводачи на Шекспир. Защото глобализацията не изключва съхраняването на културната идентичност! Това подчертава Гергана Герова (на снимката с випуск`2016), учител по английски език в престижната Първа езикова гимназия-Варна. Тя е в началото на своите 40-т, но все още е "млад" учител, защото средната възраст на колегите й е 50-т години. Самата тя споделя, че им се възхищава, затова колко гъвкаво и всеотдайно са се справили с бързия преход към дистанционно обучение, при това on-line, в реално време. Те са достойни за похвала, казва Герова съдейки по контактите си с колеги по програма "Еразъм" в Германия и Англия, където обучението също премина в дистанционно, но там педагозите само изпращат уроците, а учениците се подготвят сами. Самата тя е завършила варненската Първа езикова гимназия, както сама казва с късмета да й преподават учителите-легенди (вж.галерията). Те се превръщат във вдъхновение за Гергана Герова да избере да бъде учител, след като завършва английска филология и минава през няколко други поприща.

Г-жо Герова, наближава краят на една необичайна учебна година, която ще завърши дистанционно. Липсват ли ви вече учениците, да ги видите, по начина по който сте работили досега?

Разбира се, мисля че няма учител, който да не сподели същото! Вчера, например, ми се наложи да бъда в сградата на училището и снимах празната класна стая (прави пауза), за да пратя на учениците...

Как се почувствахте?

Леко се разстроих (гласът й трепери), но се надявам да се видим следващата година! Не знам дали ще бъда с моя клас отново. Но като цяло с децата и при on-line обучението се виждаме всеки ден. 

Какво се случва с желанието и мотивациата за учене, с организираността на учениците в този вид обучение?

Наистина, с приятна изненада откривам, че те са дори бих казала по-мотивирани да работят, отколкото в класната стая. Знаете, в училище това е социалният им живот малко или много и е голяма част и в часа (смее се). Работейки on-line виждам, че те са доста фокусирани. Дори ученици, които са по-свити в класната стая, on-line проявяват по-голяма инициатива. 

А вие като учител какво "взехте" за себе си от тази нова ситуация?

Наистина, мога да споделя, че работата от вкъщи е приятна, умората е различна, няма го шумът на класната стая. Няма го и стресът свързан с ходенето на работа, естествено липсва ми контактът. Но, аз работя и по програмата "Еразъм" и преди 2 г. във Финландия бях свидетел на on-line обучението там. Защото не само във Финландия, и в Индия например, има деца които не могат да стигнат до училище и там обучението се провежда с камера. Тогава това ми изглеждаше толкова далечно в бъдещето! В момента съм изключително щастлива, че прилагам това, което видях във Финландия и с децата откриваме начини, по които да работим най-успешно. Защото наистина бихме могли да използваме всичкия този натрупан опит и в бъдеще! Аз си представям как правим консултации on-line, как следващата година така бихме могли да се изпитваме. Има разработени платформи и граматики за тази цел. Слава Богу на английски език има ужасно много материали. Надявам се, това само да допринесе за образованието!

В този ред на мисли как виждате бъдещето на учителската професия?

Тази форсмажорна ситуация доказа, че учителите в България са по-гъвкави. Коментирам с учители от Германия и Англия, където стана дистанционно образованието. Пращат си материалите и учениците се подготвят сами. При нас, поне при мен, ние работим on-line, в реални часове, изпитваме се много успешно, като резултатите припокриват резултатите от класната стая. 

Вие самата сте възпитаник на Първа есикова гимназия. Как се случи изборът на професията учител при вас?

Преминах през различни професии. Но като цяло, естествено, че съм завършила Английска филология в Софийския университет. Аз съм имала късмета наистина да бъда при легендите на гимназията. Мисля, че станах учител точно заради тези специални преподаватели. Не е стоял въобще пред мен въпросът къде искам да преподавам и бях много щастлива, когато ръководтсвото ме одобри да започна работа. Не знам дали бихте ми задали въпроса какво ми носи учителската работа?

Но ще се радвам да споделите.

Много хора ме питат, вкл. и бивши мои съученици. Естествено, първото е усещането, че ти отново си в училище - връщане към младостта, но най-вече това, че виждаш резултата от усилията си. Ако смисълът на живота е да направим нещо за другите, то учителската работа демонстрира това всеки ден!

Какво е пожеланието ви към всички нас, които сме проговорили на български език, и сме се ограмотявали на "четмо и писмо" първо на български език?

Много ми се иска всички млади хора-ученици да знаят с какво е важна българската азбука, че тя е първата кирилица. На какво е основана и естествено, да не забравяме, че глобализацията не изключва съхраняването на културната идентичност! В този смисъл българският взик трябва да бъде промотиран и подкрепян, било то и чрез английския. Например наскоро имаше годишнина на Валери Петров - един от най-големите преводачи на Шекспир.

Какво бихте пожелали на вашите колеги?

Възхищавам се на гъвкавостта и упоритостта на преподавателите! Нека не забравяме, че голяма част от нашите учители, за жалост, са на възраст над 50-т години. При положение, че имам двама ученика вкъщи и те работят on-line с преподавателите си, аз наистина се възхищавам на тези колеги, които смея да твърдя са прекарвали по 24 часа пред компютъра, за да се научат как да провеждат уроците си! Пожелавам на всички да се видим на 15-ти септември "на живо"!