По-голям от хляба няма

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна. На този ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Затова и Спасовден се отбелязва като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.

„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…”

Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр.

Съвсем не е случайно, че хлебарите празнуват именно на Възнесение Господне. За българите хлябът е свещен и незаменим, олицетворява в себе си идеите за естествените процеси – раждане, умиране и възкресение – ново начало.

За всеки един народен обичай и всяко истински важно събитие се замесва погача.  Хляб се замесва и на всички големи църковни празници  и разбира се на Спасовден.

С хляб и сол посрещнаха и репортера ни Даниела Стойнова в една от хлебарниците в центъра на Варна - чуйте в звуковия файл репортажът от там: