Инж. Димитър Димитров е възпитаник на Технически университет – Варна, специалност „Телекомуникации“, основател и управител на "Ардес Информационни технологии". Фирмата, която създава още докато учи в университета, става третият доставчик на интернет във Варна през 1997 година, а през 2020 се навършват 20 години онлайн магазин Ардес.бг. Ето какво сподели инженер Димитров като своя визия за бъдещето на телекомуникациите и свързаните професии в интервю за предаването на Радио Варна "Отличен 6".
В началото на разговора да припомним какъв беше IT бизнесът у нас през 90-те години, когато всички стартират в тази сфера, и какви са уроците за един млад инженер тогава.
Важно е, първо - човек да излезе извън матрицата и да не се заблуждава, че това, което е учил, ще го работи цял живот – учим се докато сме живи. На второ място - всеки един шанс, който се появи, трябва да го сграбчим и да се възползваме от него. И третото важно нещо е да не се отказваме и да не спираме да търсим възможности. Това, което забелязвам напоследък е, че младите хора искат всичко да става веднага и да го получат наготово. Нетърпеливи са, което е чудесно, и ние сме били и още сме млади, но това, което ни научи нямането е да не се отказваме. Аз завърших през 1997 година Техническия университет - времето на голямата Виденова зима, когато нямаше буквално нищо. Сега на паркинга на университета няма свободно място, а тогава имаше 2-3 коли, хората нямаха и коли, и пари за бензин... Точно нямането ни караше да сме много изобретателни и постоянно да измисляме начини да печелим пари. Включително съм продавал решени задачи за изпити... Като студенти се възползвахме от всяка възможност да работим и се радвам, че и сега младите хора работят, докато учат. Имах късмет да започна работа в компютърна фирма още от 3 курс и там научих занаята, а в 4 курс вече реших да започна собствен бизнес, съвместно с вече бившия ми работодател. Започнахме да асемблираме компютри – нещо, което беше модерно тогава, а през 1997 година станахме и третият доставчик на интернет във Варна след „Цифрови системи“ и „БГ интернет“. Имахме пет точки с модеми и денонощна поддръжка. По онова време буквално живеех в офиса и работех денонощно, за да отстранявам повреди и да осигуря връзка на клиентите. Това беше началото, младежките пориви с по-малко знания, но с много енергия и ентусиазъм. С една отвертка, два стола и два счупени чина, купени на старо, започнахме да асемблираме компютри. Факт е, че средната заплата тогава беше 30 долара, а един компютър струваше 1000. Във Варна, благодарение на многото моряци, които имаха средства и ги внасяха в България, имаше пазар и с продажбата на 20-30 компютъра можеше да си издържаш бизнеса 1996-97 година. След това нещата в IT бизнеса започнаха да се развиват стъпка по стъпка, но факт е, че 10 години ние трупахме опит. Бяхме добре, но до 2006 година стояхме на едно място – 3-4 до 5, 6, 7 души във фирмата – много бавно се увеличаваше екипът, нямаше от кого да се учим, кого да питаме и се наложи десетки пъти да преоткриваме колелото, непрекъснато. Определено липсата на знания и на опора беше сериозна. Изкарахме кризата през 1997, после през 2000-та имаше нова криза, 2003-та мога да кажа, че донесе леко стабилизиране и всъщност това, което се оказа мотивиращо и стимулиращо за развитието на бизнеса и да повярваме, че нещата ще се оправят, беше влизането ни в Европейския съюз.Така през 2008 година отворихме магазина и това всъщност беше успешният ни ход, въпреки че интернет сайта го стартирахме още през 1998 година.
Толкова бързо навлизат във всяка област технологиите и така са ни нужни вече, че много хора си мислят: „О, това е много лесно – продават, разширяват се, правят пари...“ и т.н. Имам въпрос в тази връзка – по отношение на качеството в областта на техниката, мобилните технологии и пр. – има ли граници, обхват на бизнеса, отвъд който качеството страда?
По-скоро са вътрешни границите и повечето хора се самоограничават – това ми е нивото на компетентност, това ми стига. Това, което научих е, че не трябва да се самоограничаваме и затова стигнахме дотук, затова успяхме и затова продължаваме да се развиваме с бързи темпове. Мисля, че ако не си поставяме вътрешни ограничения, ние винаги можем да разширим своите знания, компетентности, дейност.Разбира се, в началото това беше трудно - може би е част от народопсихологията ни, от българския „здрав разум“ – всичко е „не, не, това не го пипай“, „не го разваляй“ и т.н., докато в момента сме на етап на креативно разрушаване на статуквото, разширяване и внедряване на нови неща. Сега по-скоро се боря с неразбирането на колегите ми. Особено младите в момента имат много собствени ограничения – страх от грешка, страх от провал. Това са неща, които несъмнено навсякъде са внедрени в съзнанието, но е факт, че тях много ги е страх да не сбъркат, някой да не ги критикува и не не предприемат никакви действия. Истината е, че действието е това, което първо трябва да направиш, за да постигнеш резултат. Но и само едно действие не е достатъчно – необходимо е достатъчно повторения да има на действието, докато се превърне в навик и едва тогава ще дойде резултат.
Да, може би и у мен е заложено, защото така поставих въпроса – ако разширите прекалено дейността си, няма ли да пострада качеството на обслужване на клиенти, на сервизната дейност, на самата техника и решения, които предлагате...
Това е предизвикателство, а и в действителност става точно обратното – когато човек се занимава с много неща, той не може да се специализира, а когато вече имаш голям екип – можеш да си позволиш всеки от него да се специализира в дадена област и така нещата се разширяват нормално. Така беше и при мен - в началото се опитвах да правя всичко сам, защото ще го направя най-добре. С времето обаче вече не беше възможно да го обхвана и в момента, в който започнах да делегирам права и работа, дойде проблемът с приемането на тази необходимост и доверието, и едва след като го приех – нещата потръгнаха.
Има ли общо между това, което сте учили за телекомуникациите в университета и това, което научихте от опита си за работа с хора.
Да, общо със сигурност има и това са начините, по които достигаме до хората като използваме всички комуникационни канали. Тези канали също се развиват и се променят - в началото използвахме вестниците, за да достигнем до клиентите, след това бяхме едни от първите, които започнахме да разчитаме на интернет за това. В момента използваме всякакви възможности да се свържем с потребителите. Кризата с коронавируса доказа, че без телекомуникациите съвременният свят не би бил възможен изобщо – представете си да имахме такава карантина преди 15 години!... Няма видеоконференции, няма скайп и интернет на това ниво, няма достатъчно устройства, смартфони и т.н. – животът ни щеше да е страшно труден. В известен смисъл имаме късмет, че живеем в това време, че много от бизнесите продължиха да работят, въпреки трудностите. Така че, бъдещето е на телекомуникациите, защото светът ще става все по-свързан.
Според Вас професиите, свързани с телекомуникациите, които ще бъдат важни в следващите 5 години или такива, които на Вас ще са нужни, какви ще са, какви умения ще изискват?
В момента това, което търсим в служителите, е да бъдат гъвкави – не толкова тесните умения, колкото да имат възможност да работят в екип, за приемат нещата, да са готови да се учат, защото това, което са научили е полезно, но не можем да кажем, че ще се възползваме от всичките им познания. Днес може да е нужно едно, след година – друго знание, затова трябва да са готови и да приемат, че в цялата си трудова практика ще се учат. Най-трудно ми е да се боря, когото чуя „Ама аз това не съм го учил!“. Естествено, че не си го учил, не очаквам да си го учил. Очаквам да го приемеш, да седнем заедно, да го измислим, защото и аз не съм го учил! Аз също постоянно се уча...
Още за бъдещето на телекомуникациите и за необходимите умения за инженерите с тази специалност чуйте в интервюто в звуковия файл.
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..