Коронавирусът и съпровождащото го извънредно положение принудиха хората да се адаптират бързо към непознати и ограничаващи обстоятелства. Чувството за несигурност, стресът и страхът нараснаха. По какъв начин ситуацията се отрази върху психиката на обществото?
Клиничният психолог и психотерапевт, Велислава Христова, сподели своите наблюдения по темата:
Зачестили ли са случаите на пациенти, които идват при Вас с тревожно-депресивни разстройства, след отмяната на извънредното положение?
Настоящата пандемична ситуация носи отличителни черти на травматична ситуация, но не винаги една травматична ситуация довежда до травма и до посттравматично стресово разстройство. Не бих казала, че има значително увеличение на случаите в сравнение с предходен период. По-скоро се наблюдава усилване на оплаквания, съществували и преди, предимно в полето на тревожните разстройства. Новото може би е, че се усилват тревожно-депресивни преживявания, свързани с екзистенциални въпроси, които хората си задават- смисъла на това, което се случва в глобален, регионален план, последиците и отзвука върху всеки отделен индивид. Прави впечатление също, че възникват или се усилват емоции, свързани с напрежение в междуличностните отношения- между партньори, родители и деца, колеги, работодатели и служители, между приятели, както и такива, свързани с различните нагласи на хората към пандемията.
Става ли обществото все по-скиптично към мерките срещу вируса и на какво се дължи това според Вас?
Обществото като че ли е разделено по отношение на препоръчваните и задължителните мерки. Една част от него ги подкрепя и спазва, а друга ги неглижира или отхвърля. Но сякаш общото между тези две групи, е увеличаващото се недоверие и скептицизъм към тези, които контролират ситуацията на национално ниво. Според мен, това от една страна е продиктувано от бързо сменящите се, понякога непоследователни послания на управляващите кризата, както и от противоположните послания на медицински специалисти, канени в различни медии. От друга страна този скептицизъм в България би могъл да се свърже исторически с травматичния и негативен опит с информираността по време на бедствия- като Чернобил например и не на последно място с недоверие към властимащи и институции. Затова всеки в тази ситуация избирателно чува тази информация, чиито послания са най-близки до неговите представи.
Според вас страхът от вируса допринесе ли за развитието на адаптивните способности у хората?
Трудно е да се обобщава, защото всеки човек функционира индивидуално, в зависимост от своята история. Страхът и стресът в някаква доза мобилизират, но не бива да забравяме, че настоящата ситуация е вид травматична ситуация, която натоварва психиката, нарушава психичния баланс и води до мобилизиране на определени защитни механизми. А начинът, по който човек се адаптира към подобни травматични ситуации, е силно индивидуален и зависи от различни фактори като тежестта и продължителността на протичане на самата ситуация, индивидуалната житейска ситуация на човек, възрастта му, житейски опит, психичната му зрялост, личностови особености и така нататък. Затова е трудно да се даде общовалиден отговор, доколко стресът от ситуацията е допринесъл за развитие на адаптивните способности. По-вероятно е хора с устойчива и зряла личност, с умение да разбират, осмислят и трансформират това, което се случва около тях, да успяват по-добре.
Много хора излязоха от изолацията, чувствайки се демотивирани и напрегнати. Какво бихте им препоръчали, за да се справят с тези състояния?
Нормално е да се чувстваме напрегнати, тъй като ситуацията е непозната за всички нас. Човек се чувства демотивиран, когато се промени посоката или изгуби смисъла на това, което прави- когато радостта намалява в едно по-стереотипно, рутинно, трескаво или изолирано ежедневие. Затова е добре да потърсим това, което осмисля живота ни. Да съживим любопитството към живота, дори и за кратко да успяваме да се върнем към интересите си и нещата, които обичаме. Да общуваме с близки, със себе си, за да можем да разберем какво се случва с нас, какви са чувствата ни, нуждите ни в този момент и какво реалистично можем да направим за себе си. Да приемаме новините около нас критично и с разум и да опитаме да видим случващото се в един малко по-мащабен времеви хоризонт. Реалността е такава каквато е- може би е безпрецедентна за отрязъка на нашия живот, но не и за историята на човечеството.
Цялото интервю на Валерия Аспарухова с Велислава Христова чуйте в звуковия файл:
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..