Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Независима не би могла да бъде нито България, нито друга държава

На 22 септември 1908 г. за българите приключва един дългогодишен период на извоюване на Освобождението и Независимостта на страната ни, казва в интервю за Радио Варна Петко Петков, професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

-  Има ли политически спекулации, свързани с 22 септември 1908 година? От часовете по история в ученическите ви години до днес, като професор по нова история, как се промени знанието за случилото се на тази дата?

-  В моето детство това беше непознат празник. Споменаваше се твърде завоалирано. Основната причина бе да не се възвеличае значението на монархията и превръщането на България от Княжество в Царство. За жалост, по-възрастната част от населението ни не знае какво точно се е случило и битуват много големи заблуждения във връзка с тази дата.

-  Коя е най-голямата заблуда?

-  Най-голямата заблуда е, че България става независима изобщо. Това е огромна заблуда. Изобщо не е вярно. Актът, с който това се случва и целият замисъл на правителството на Александър Малинов и Княз Фердинанд е да се отхвърлят конкретни зависимости, фиксирани в Берлинския договор, васалитетът от Османската империя и всички ограничения, които води тази фиксирана зависимост - те са отхвърлени, т.е. България става независима от Османската империя. А изобщо независима не би могла да бъде нито България, нито някоя друга държава.

-  В едно изречение споменахте и държавния глава, и министър-председателя. Как са успели да бъдат единни и в резултат на това успешни? Питам предвид случващото се днес между институциите, които водят студена война помежду си.

-  Добре е тези, които сега ръководят институциите да поглеждат назад в историята, защото освен кавги в нашата история е имало време, когато институциите работят много добре. Съединението и Денят на независимостта са примери за стиковане на институционалните позиции и националната енергия. Подобен пример е и връщането на южна Добруджа. Това са събитията, които показват, че когато се събере националната енергия, когато се поприберат партийните лакти, когато институциите се изпълнят със съдържание, а не с мерак и страст, нещата се случват. Разбира се, трябва да има и удобна международна ситуация.

-  А как се държи днес държавата ни на международната сцена?

-  Струва ми се, че ако държавниците ни се смятат за представители на народа си, първо трябва "да знаят и да следват народното мнение", както казваше Левски. Аз не знам някой да е питал народа през последните години той какви приоритети има по отношение на национална и на държавна политика. Ако те знаеха какви са националните въжделения на българите днес, трябваше на първо място тях да защитават. Тази опосредствана демокрация, представителната, не винаги дава точен отговор на този въпрос. Понякога нашата външна политика силно се отклонява от балансирания улей, в който би трябвало да се движи, подобаващо на държава със зависима икономика и с положение, което не й позволява да се чувства като независима държава днес.

-  А как ще коментирате държавниците ни, които с думите и делата си изглеждат като проводници на чужди интереси?

-  Ще ви дам следния пример. Автор на Манифеста за независимостта на 22 септември е Александър Малинов. Той така е написал този кратък текст, че хем да е категорично заявление за нашите желания и стремежи, хем да изразява общото народно мнение, хем да не докача никой от външните партньори, т.е. не да има непременно конфронтиране, а ясно показване, че българският държавник, който и да е той и от която и партия да е, има зад себе си гласове и интереси на много хиляди и милиони хора. Той не може да каже „Аз мисля”. Той трябва да каже „Народното ни мнение ме прати при вас”. И с всички наши партньори, дори там, където има насложени несъгласия като отношенията ни с Турция и със Северна Македония, би могло да се мисли за благоприятно развитие на отношенията по този начин – с взаимно уважение, но и с отстояване на българския интерес.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музей на стъклото в Белослав

Малкият бизнес готов да поеме тежестта на Бюджет 2026, но с мерки за компенсиране на разходите

Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква  мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..

публикувано на 21.11.25 в 06:35

Във Варна представят изложбата "Наша земя"

Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над  50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..

публикувано на 20.11.25 в 07:10

Faruk Aydın Toksöz (ALKERA): Обединяването на силите, може да създаде истински Волтрон

Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA) „ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и..

публикувано на 20.11.25 в 06:30

Младата бизнесдама Хелин Алев: Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация

Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..

публикувано на 19.11.25 в 10:36

ПРИСТАН - Европейски ден на авторите и Ден на четенето във Варна

В периода 11 ноември – 12 декември 2025 година училища и детски градини ще отбележат и ще отпразнуват Европейския ден на авторите и Деня на четенето. Два вдъхновяващи повода за ново читателско пътешествие, представи инициативата в Радио Варна Мария Баджакова от Младежка фондация "Аморфа". В инициативата освен чилища и детски градини участват още..

публикувано на 19.11.25 в 08:05

Christopher Bowes (ALESTORM): Хората спират да слушат нова музика, когато остареят

Интервю с Christopher Bowes (ALESTORM) До момента ALESTORM са направили два концерта в България. През 2010 година като съпорт на SABATON и през 2022 като част от фестивала „Midalidare– Rock In The Wine Vally“. Ето, че на 29 ноември шотландските пирати ще излязат за трети път пред родните фенове. Но този път като хедлайнъри, с подкрепата на..

публикувано на 19.11.25 в 07:20

Елен Сабатини: България е оазис за пчелите – нека остане така

"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..

публикувано на 18.11.25 в 08:05