Георги Лечев е роден във Варна. Завършва графика във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново. Има над 100 самостоятелни изложби у нас и по света- Германия, Франция, Швейцария, САЩ, Япония. Знаково лице на Варненската графична школа и на графиката в България, Лечев има многобройни награди от световни форуми, сред които са призове от Берлин, Фридрихщат, Кайро, Клуж, както и Гран при на Международното биенале на графиката – Варна, България от 1991. Получава и признанието на държавата – през 2009 на художника е присъден орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за особени заслуги в сферата на културата и изкуството. Носител е и на награда „Варна“.
В картините му преобладаваща е темата за „пътят”, като философия на движението на твореца във времето.
В интервю за Радио Варна Георги Лечев сподели някои от своите житейски философии:
Къде е графиката и къде е живописта във всичко това, в целия този път. Заедно ли вървят?
Пътят е много дълъг, много труден и художникът го извървява сам този път. Но бих искал и да спомена, че този дълъг път той целият е осеян с бели жалузи по края - като всеки един бял жалуз е едно приятелство в живота. И вървейки по този път, бих казал, че не мога да разделя изкуството на графика и живопис по простата причина, че всяка емоция, всяка идея, всяка тема се появява, излива се от ръцете на художника. И не могат да бъдат разделени - дали е графика, дали е живопис.
Казахте, че да, пътят е дълъг и сложен. Но смятате ли, че с годините ставате по-кротък или не е това думата?
Не е това думата. Защото моята философия не само за кроткостта, а и за възрастта и за всичко е, че човек се ражда с определени качества. И откакто се е родил, докогато е жив, докогато е на тази земя, той по един и същи начин чувства всичко. За мен няма възраст, няма кроткост, няма умора... постоянно съм луд.
Чувствал ли сте някога, че правите компромис със себе си?
Никога. Пазя се от много допирни неща до човешките суети, само и само да съхраня своята свобода на артист, за да бъда, докато съм между приятелите си и хората - да бъда винаги откровен и истински, а не да ставам занаятчия.
Обичате да ходите в бяло. Защо?
Бялото е един от цветовете. Ако нещо отбягвам, то е черното. А иначе за цветовете няма значение, защото всички цветове са божествени.
А колко лули имате?
Много. Много са ми лулите, една голяма колекция имам. Когато откривам някъде изложба и съобразно това как е минала вечерта между приятели, колекционери, почитатели - на другия ден отивам и се черпя, като си купувам една лула. И по този начин аз запомням. Чрез лулата запомням събитието, което е било. Така че всяка лула има връзка емоционална. Тя е част от мен лулата.(..)
Сега на фона на джаз правим това интервю. Знам, че също много обичате джаза.
Много. Само днес забравих да си взема устната хармоничка, защото аз обичам да свиря на хармоничка и то само джаз. Общо взето импровизирам. На музиката, която в момента върви, аз започвам някаква импровизация свободно. Е, имам няколко парчета заучени - едно право хоро българско, едно италианско парче „Марина, Марина”.
А важна ли е импровизацията за изкуството и за изобразителното изкуство специално?
Абсолютно е точно нещо. Не използвам нарочно думата важно. Но е нещо много точно, защото импровизацията е отпускане на въображението на артиста. Когато натрупваш емоция и емоция, ти трябва да го отдадеш това нещо в картината. Дали е графика, дали е живопис - няма значение. Трябва да го отдадеш, емоционално да се излее. Защото по този начин, когато го изливаш емоционално, ти влагаш в него всички сетивности, които хората след това с лекота усещат.
Цялото интервю с Георги Лечев чуйте в звуковия файл.
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..
До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..