Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НА СЕЛО в Рояк

41
Снимка: Д.Дончева

Тази събота гостуваме на жителите на село Рояк. Стигнах до там през Провадия по пътя за Айтос. След 12 км. има отбивка вдясно, а след още километър се влиза в селото. То е част от община Дългопол и посреща с две табели. Наложило се да сложат нова - светлоотразителна, но не премахнали старата, защото и тя е в добър вид и не пречи на никого. Главният път се вие през селото, а първото впечатление е че в него цари ред и чистота.

Годината на основаване на селото се губи някъде в миналото. Прието е, че е основано през 18 век от жители на съседното село Чайка, за което разказахме вече в ефира на Радио Варна. То пък е вляво от пътя за Айтос и е точно срещу село Рояк.

Основното население в село Рояк е от турски произход. В момента там живеят 250 души по адресна регистрация, а постоянно живеещите са около 350. Има 4 български семейства и едно английско. Купуват се къщи предимно от варненци. Местните се прехранват със земеделие, отглеждат овце, работят в строителни фирми и в чужбина.  20 години кмет е Мехмед Кодран. Предстоят му още 4, защото той печели и на последните местни избори. Какво е да си кмет толкова дълго време?

Мехмед Кодран

Ято птици – това е едно от значенията на думата рояк. Дали и в село Рояк има толкова много птици и затова ли се казва така? Продължавам разговора с кмета Мехмед Кодран – за името и местните забележителности.


Заедно с кмета ме посрещна и Атидже Рафет. Тя е родом от селото. Работи като секретар на читалището, а от 7 месеца е назначена и на длъжността специалист в кметството. Местното читалище се помещава в къщата на неговия първи председател Фикри Хюсеинов, който около 1935 г. се изселва в Турция. Неговият син Айтач е ядрен физик, завършил в Кеймбридж, Великобритания. Читалището се казва "Светлина 1928". Предишното му име е било "гайрет", което означава "търпение".
Оказа се, че от Рояк има доста известни личности. И типични местни обичаи.

Непосредствено до сградата на кметството е тази на Пощата. Две идентични сгради и двете нуждаещи се от ремонт на фасадите, особено тази на Пощата. Олющените стени отвън обаче, нямат нищо общо с приветливите и прясно измазани стени отвътре. Защото за ремонта отвън пари трябва да даде общината, трябват и хора, които да свършат работата, а отвътре – местните могат сами да измажат, както и са направили. В деня на гостуването ми в Рояк Пощата беше заключена, но успях да се срещна с Велиха Исаева, която работи в нея.


Чистият въздух в селото е още по-чист  на Кулата – мястото над Рояк, където се открива панорамна гледка и където е пътят за Скалния манастир. Тръгваме за там, но с излизането от кметството, зад сградата видях местната атракция – комбайна, оставена преди години в тревните площи, на които е монтирана малка детска площадка. Кметът Мехмед Кодран, обясни защо селскостопанската машина е оставена там.


И накрая стигнах до най-високата точка на село Рояк – Кулата, от където се открива невероятно красива гледка. Местните много обичат това място и затова го пазят чисто. Често са там.



Всяко село в България е уникално с нещо свое, нещо типично, нещо местно, нещо – което другаде не може да бъде видяно. Колкото и да разказваме, колкото и снимки да направим – никога не можем да разкажем или заснемем онова, което виждаме със сърцето си. Онова, което усещаме, когато сме там. Така е и в село Рояк. Трябва да си бил там, за да кажеш, че го познаваш. Да си седял в тишината на селското ежедневие, да си гледал отвисоко към хоризонта, да си видял рояка от лястовички и щъркели и да си чул веселата глъчка на другия рояк – децата, заради които селото днес се казва така. Спретнато, чисто и подредено. Няма боклуци по улиците, но така и не попитах защо. Някак става ясно, че местните хора сами чистят и в селото и около него. А доказателство, че не оставят боклук след себе си е пътят за Скалния манастир, където няма нито хартийка, нито торбичка, нито пластмасови бутилки – все неща, които за съжаление оставаме след себе си, когато сме сред природата. Е, тук не е така. Подслаждам с локума, с който местните ме почерпиха, а преди да се кача в колата за Варна,  възрастен мъж ми даде шепа хинап – от дървото в двора му. Този път не можах да видя Скалния манастир на Рояк. Но обещах да се върна. В някоя слънчева събота.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Папагал Жако от вилната зона на Балчик търси стопаните си

Какво да направим, ако намерим птица с пръстен? Какво да направим, ако намерим птица с пръстен? На този въпрос отговаря орнитологът Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците. А поводът да му зададем този въпрос е намереният във вилна зона между Балчик и Албена папагал Жако, чиито собственици се издирват и очевидно..

публикувано на 10.01.25 в 18:53

Идея за вендинг машини със здравословни храни в училищата представиха във Варна

Идея и бизнес план за поставянето на вендинг машини в някои от варненските училища бяха представени по време на първата за годината приемна на кмета Благомир Коцев. Проектът е ориентиран към продажбата на здравословни хранителни продукти, които да се наложат в дневното меню на учениците и така да заместят консумацията на вредни храни. Младият мъж,..

публикувано на 10.01.25 в 14:59

"Закуска в библиотеката" продължава и в 2025 г.

„Закуска в библиотеката“ ще има и през тази година. С топъл чай и кафе посрещат своите най-малки читатели и техните родители в Детски и средношколски отдел на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“-Варна. Залата за четене и игри е уютна, заредена с нови книги, материали за оцветяване и рисуване. Нови познанства, споделени теми и семейни..

публикувано на 10.01.25 в 08:40

Петима ще са победителите в инициативата „Селфи в музея“

Военноморският музей във Варна се включва в световната инициатива „Селфи в музея“ за втора година и отправя покана към своите посетители да участват и да спечелят награда.  Условието е да си направите селфи в музея и да го публикувате в профила на музея във фейсбук или инстаграм с хаштаг #ВМорскиямузей или #MuseumSelfieDay от днес до 15..

публикувано на 09.01.25 в 15:28

Виктория, която дари косата си за кауза: Щом помогнеш, си на небето от щастие

Виктория Цонева е на 13 години и откакто е на 9 има едно голямо желание - да "отгледа" косата си, за да я дари на нуждаещи се онкоболни жени. Четири години са нужни на момичето да изчака косата си да порасне, но, оказва се, грижите за нея са специални. Тя трябва да се сресва редовно, да се подстригва всеки месец, за да не цъфти. Целта обаче е една -..

публикувано на 09.01.25 в 11:45

Продължава услугата за грижа на самотни възрастни във Варна, подпомагат 417 нуждаещи

Община Варна продължава услугата за почасова грижа в дома на сомотножиеещи възрастни хора. В понеделник, 6 януари, започна проект, продължение на „Грижа в дома в община Варна“, който приключи на 3 януари и по който екип с обща численост над 100 специалисти и помощен персонал предоставиха интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда на над 820..

публикувано на 09.01.25 в 08:43

Зоопаркът във Варна кандидатства за евросредства за обновяване на пространството

Зоопаркът във Варна е в етап на подготвяне на документация за кандидатстване за евросредства за обновяване на пространството. Това каза Нора Люцканова, уредник "Зооколекция". Стремим се да направим най-доброто за пространството, с което разполагаме, каза тя и изрази съжалението си, че площта не е голяма, в сравнение с други зоокътове в страната...

публикувано на 08.01.25 в 15:25