Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По-близо до Бога

| обновено на 05.11.20 в 15:49
31
За да се доближиш до Бога, е нужно да се извисиш - понякога, чисто буквално!
Снимка: Румен Сарандев

Звукът от затварянето на подемната платформа прозвучава като изстрел.

Протяжният звук и лекото поклащане са сигнал, че тръгва нагоре, към високото. До онези 38 м., на които се извисява камбанарията на втората най-голяма църква в България, тази във Варна.

За вече третият месец, откакто текат ремонтните работи на храма "Св. Успение Богородично" курсовете на асансьора са няколкостотин. До края на ремонта ще минат няколко хиляди.

Близо година храмът на Варна ще е опакован в скелета.

Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност е Божа работа, пояснява ръководителят на проекта Анатоли Серафимов.

Причината? При всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия, греди към нея...

Както и ламарина, допълва главният "тенекеджия" Александър Николов, докато показва почернелите, пречупени и дори трошащи се парчета от вече свалена ламарина от куполите.

Дали това обаче е късче от първата ламарина, с която кубетата са покривани, и която е внесена от Англия, никой не може да каже. Това, което се знае със сигурност е, че на централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. Както и, че до 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1941-42 г.

Така изглежда към днешна дата корозиралата с времето и разпадаща се ламарина от кубетата.

Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа и липса на акрофобия. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите. Когато погледнете нагоре, да можете да си представите какво трябва да се направи, пояснява Серафимов, докато платформата е на кота 17.80 - почти на половината път до края "на високото" и на равнището на малките "декоративни" куполи.

Поглед нагоре, към едно от малките кубета на храма.

За Анатоли Серафимов и Александър Николов, както и за колегите им от фирмата, която ще възвърне красотата на катедралата, това далеч не е първия ремонт на покрив на църковна обител в България.

През ръцете им, във всеки смисъл на думите, са минали ремонтът на покрива на катедралата във Видин, на ротондата "Св. Георги" в София, на Ступешкия манастир във Враца, на Лопушанския манастир...

Когато "отворили" купола на камбанарията във Варна, всичко отдолу било изгнило. До построяването на Партийния дом (понастоящем сградата на общината) през 70-е години на миналия век, именно това е мястото, предлагащо най-високата и панорамна гледка във Варна.

Кръстът пази и следи от гларусите.
По ирония на съдбата, и на двете места достъпът бил само "за избрани".

Освен прогнилата дървесина и корозиралата метална част, фактор с много неизвестни за ремонта е и времето. Онова великолепно варненско есенно-зимно време, с много влага и силен вятър.
На 38 м. височина всяко парче от медната ламарина се прикрепва и заковава на ръка, пояснява Анатоли Серафимов. Разстоянието между кубето и платформата, върху която работят и стъпват работниците е между 30 см и повече от метър.
На скелетата на куполите може да се работи до скорост на вятъра до 70-80 км./час, казва Серафимов и допълва, че за тях това е "слаб вятър".
И тъй като белите платнища, в които за момента е опакована камбанарията, а след това ще бъдат обвити и останалите пет кубета, не могат да изолират напълно, фученето на варненския вятър в последните седмици е техен постоянен спътник.
Той не само се чува, но понякога и доста осезаемо се усеща.
Влошаването на времето може да се превърне в проблем, когато по купола на камбанарията ще трябва да се слага позлата. Златните листове са капризни, работата е много пипкава и прецизна, а температурата, при която се лепят трябва да е постоянна - между 15 и 18 градуса.
Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат монтирани и два климатика, които да я поддържат.

Към днешна дата там всеки ден работят между 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, но скоро броят им ще стигне до около двайсетина. Разпределени на три тесни "етажа" на скелето, всеки един от тях изкарва "близо до Бог" по осем часа на ден.
Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка.
В най-близката до Бога част е кръстът на камбанарията. В близък план - закрепената ръчно изолация върху него.
Понякога - за работата по огъването и коването на ламарината - т.нар. двоен ламаринен фалц, работниците са буквално извисени във въздуха. Затова освен липсата на страх от високо, задължително изискване е и чувството за хумор.
Свиква се, усмихва се Александър Николов. И допълва, че за 20 години работа като тенекеджия през ръцете му са минали тонове и тонове ламарина - измерена, изрязана, огъната, закована...

Един пласт, втори, трети, четвърти... брои Александър Николов.
И показва следите от гларусите по кръстовете и окислената медна ламарина на куполите под боята, положена преди 15-тина години при последното козметично стягане и боядисване на кубетата.

Скелета, кръстове и кубета.
Корозиралите ламарини са навсякъде. Тaка е, защото при предишните дейности са полагани медна ламарина, поцинкована ламарина и пр., а те двете в съприкосновение буквално се самоизяждат, уточнява Анатоли Серафимов.

Корозирала част от кубето. Видима е част от окислената от времето медна ламарина от предишен ремонт.
Покрай работата си по покривите и дървените конструкции за 20 години, освен от строителство и инженерство, той сериозно вече разбира от химия, хидрометеорология, история, а познанията му за катедралата във Варна могат да изумят и немалко варненци.

Освен на открито - на 38 м. височина, част от работата се извършва и на закрито - в подпокривното пространство на храма. Там сме си направили малка работилница. В нея се измерва и реже медната ламарина за куполите, но не само, допълва Анатоли Серафимов.

Чертожната маса.
Там може да се види и част от оригиналния градеж - от 1880 г., както и още доста любопитни неща.

Това, което виждате тук е част от оригиналния градеж от 1880-1885 г., казва Анатоли Серафимов.

Голямото предизвикателство е липсата на запазени скици, чертежи или каквото и да била друга документация за строежа или последващите малки ремонти, пояснява отец Димитър Стоев от настоятелството на катедралата.
Напредъкът в работата се обсъжда със строителите всяка седмица.
Отец Димитър.
"Крайно време е да се извърши такъв капитален ремонт. Това е визитката на Варна. От цял свят влизат хора в него. Срещам се с много хора в него - българи, чужденци, представители на различно ниво на властта от цял свят. И всеки път чувам едно и също нещо - "Много красив храм! Невероятно стенописи!", посочва още отец Димитър.
Затова, ако останат пари, ще бъдат реставрирани онези от тях, който в момента са компрометирани от течовете. Набирането на дарения няма да спира. Не е изключено строителите и да измият сградата на катедралата отвън, но само ако има достатъчно средства.

Сметката, по която се набират даренията.

Колкото до средствата, с които се извършват ремонтните дейности, парите за тях са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.

И малко история.

Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза.

С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г.

Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията, за която споменава отец Димитър - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв.

Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г.

Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г. Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи").

Първата служба в катедралния храм била извършена на 30 август 1886 г.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студентът на годината Виктор Иванов разработва платформа за кандидат-студенти

Студентът от трети курс в Техническия университет във Варна Виктор Иванов беше обявен за студент на годината. Виктор учи в специалността "Изкуствен интелект", той е с изявена активност и посещава курсове по различни научни теми. На 4 декември м.г. на специална церемония беше удостоен с Годишната поименна награда на Община Варна за студенти. "От..

публикувано на 07.02.25 в 16:25

Отпада "контактната бележка" в детските градини

Отпада "контактната бележка", която се представя при отсъствие от детската градина за повече от десет дни, както и при постъпване в детско заведение на малчуганите над 3-годишна възраст. Това става факт с обнародване в Държавен вестник на измененията в Наредба 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Бележката, която се..

публикувано на 07.02.25 в 11:52

Ученици от I езикова гимназия - победители в конкурса "Млад благотворител"

Проектът "Дигитална фолклорна палитра" на варненски ученици от Първа езикова гимназия спечели първото място от конкурса "Млад благотворител". Проектът цели да съхрани и популяризира богатството на българските фолклорни традиции чрез създаването на онлайн платформа. В работата си гимназистите са включили интервюта с възрастни хора, автентични музикални..

публикувано на 07.02.25 в 09:40

Спортен клуб по земна гимнастика „Калина“: Спортът е дълголетие

Воали, помпони и гимнастически бухалки са част от програмата, с която дамите от Спортен клуб по земна гимнастика „Калина“ представят Варна на регионалните и национални спортни форуми за хора от третата възраст. Кандидатствахме и м.г. пред Община Варна за 6 хил.лв., за да можем да финансираме пътуването с автобус и нощувката в София. Отпуснаха ни..

публикувано на 07.02.25 в 08:43
Мира Димитрова и Боян Велев от Фондация

Млади учени създадоха платформата "Площад НАУКА" във Варна

Млади учени създадоха нова платформа, носеща името "Площад НАУКА". Първото  събитие на  Площад НАУКА   ще бъде   на 13 февруари, когато отбелязваме Световния ден на радиото, посветен тази година на климатичните промени. Специалисти от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна и Института по Океанология към Българската..

публикувано на 06.02.25 в 17:30

Голям кукерски празник на 22 февруари в Балчик

Голям празник предстои в Балчик на 22 февруари от 13.00 часа на централния площад. Организаторите от местния Исторически музей канят не само местните, но и жителите от региона и страната. „Защото тогава ще ни гостува спектакълът „ТЕ ИДАТ... КУКЕРИТЕ“ на НЧ “Просвета-1928”, с. Чарган, Ямбол. Кукерската група е част от фестивала “Кукерландия”,..

публикувано на 06.02.25 в 11:51

Сериозен е интересът на учени към земетресенията на о. Санторини

Учените наблюдават с повишен интерес сеизмичната активност на гръцкия о.Санторини, тъй като подобно явление нито сеизмолозите в Гърция, нито тези в България са наблюдавали досега. Това каза за радио Варна доц.Пламена Райкова, сеизмолог в Института по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Тепърва..

публикувано на 06.02.25 в 08:34