В предаването „Съботна трапеза“, излъчено на 12 декември, потърсих Георги Янев за среща в радиоефира.
Честит празник! Здраве, добро и още много хубава музика, г-н Янев!
Благодаря, надявам се, че още дълги години ще бъдем работоспособни, за да направим още нещо за българския фолклор. Трябва да се вдигне още малко нивото. Колкото можем...
Хващам Ви на път в момента. Как Ви се стори професионалният път през тези шест десетилетия? По магистрала ли беше?
(смее се) Не, няма такова нещо. Българинът е опасен човек. Винаги, когато му се предостави нещо ново, казва: „Не е хубаво!“ (смее се) Така че малко трудно ни беше, докато изградим някакви други навици, да чуят малко по-различна музика. Тя пак си е българска, на българска онова, но поднесена по европейски начин.
Помня, че в последната ни среща в ефир, минаха доста години оттогава, ми казахте, че в началото сте вярвали в „истинската музика“ и сте искали хората да Ви разбират. Това промени ли се днес?
Не се е променило, и сега е така...
Създавахте музика, която беше на много високо ниво. Хем беше виртуозна, много технична за изпълнение, но и имаше силна емоция в нея. А сега виждаме, че в съвременната фолклорна музика някои от компонентите липсват... Емоционалността къде отиде?
Според мен това се дължи на интернет. Пряко или косвено влияе много. В момента много се гледа, но се загуби този интерес към „живото свирене“, да се види искрата, която пламва. Свързани са нещата и това изигра голяма роля.
А вие, музикантите, които горяхте на една много различна сцена тогава – сватбарската сцена от 80-те, днес научихте ли се да се пригаждате към това различно време. В което като че ли е много по-важно колко лъскав ще си, как ще те рекламират, какъв е маркетингът ти...
За съжаление, по-малко се слуша, повече се вижда. По-рано не беше така. Но последните 30 години...
А ако Ви нарека „класик в българската народна музика“, какво ще кажете?
(пауза) Е... Прекалено е. Не, не съм направил чак толкова много. Аз не съм усетил какво съм направил даже. Не съм го правил за пари, а за кеф, за удоволствие. Не смятам, че съм направил нещо кой знае колко голямо. Има много хора, които са постигнали същото, въпросът е, че моето се видя. Благодаря на слушателите.
Кое изигра най-голяма роля, за да го видят? Беше късмет да сте в точното време на точното място? Или имаше конкретни хора, които искаха да Ви популяризират, и помагаха?
Не, никой не ми е помагал. (смее се) То си дойде отвътре, това е. Може би и късмет. Важното е, че това, което правим, се вижда и чува.
А ако Ви върна съвсем в началото, защо цигулката?
Тя е наследствен инструмнент, прадядо ми е свирил, дядо ми, само на баща ми поколението е пропуснато. Нишката си е такава, не се къса.
Продължил сте нишката, на кого го дължите? На дядо Ви?
На баща ми. Още на 4 годинки ме записаха на уроци по цигулка. Дядо ми Георги Славчев Янев също ме е учил, да. Всичко, което знам от него, съм го изсвирил. Той свиреше много добре българска народна музика, също и пееше много добре бавни песни. Той е от село Златовръх и се е занимавал с много други работи, освен музиката. И дърводелец е бил, и какво ли не... Едно време не е можел само с музика да храни семейството си.
А днес какво виждате? Не са толкова много ярките цигулари. Защо така?
Според мен, първо, защото е труден инструменът, и второ, защото се загуби интересът към цялата музика. Може би се дължи на прекалената информация около нас. И друго нещо има. Много бързо искат да печелят пари. Още не са се научили както трябва и тръгват да печелят. И така си остават. Много добри музиканти, с много добри заложби, стигат донякъде, но не се реализират докрай. И е много труден инструментът. Иска робски труд. Музикалността си е музикалност, дар от Бога, но трябва и много работа.
Все толкова отдаден ли сте му всеки ден?
Постоянно свиря, всеки ден най-малко 2-3 часа, ако не съм на участие.
А днес каква музика Ви се свири?
Свири ми се българска народна музика, но все по-малко хора я слушат и трябва да правим нещо по-комерсиално, за да я разбират хората. Това ме дразни, но няма начин...
А това не е ли омагьосан кръг?
Омагьосан е, така е. (смее се) Точно казано.
Вие казвате: „Публиката иска това“ – и го свирите, публиката казва: „Ние слушаме това, защото те ни го предлагат“
Чакат да си чуят народната музика, както е била от едно време. И като чуят нещо малко по-различно, се дразнят. Ние се дразним пък, че те не го възприемат това нещо. И така, едно и също е.
А когато слушате старите си записи, примерно първите плочи на оркестър „Орфей“, какво си мислите?
Първо - имало е емоция в тази музика. Вие го казахте още в началото. Второ – има много музика. Музика, която като че ли е била някъде неизпълнена. Отнякъде сме я взели. Такова чувство имам. Много хубаво, много хубаво... Тя е актуална и до ден днешен.
Обграждате се днес изключително с млади музиканти.
Основната причина е, че младите музиканти искат да научат нещо. Те са попивателни. И аз заимствам от тях. На мен ми прави удоволствие да видя на тях какво точно им харесва. По-старите музиканти са много добри, но те казват: „Това сме го слушали, онова сме го слушали“. Просто е по-трудно да ги убедиш да изсвирят нещо, което трябва. Докато по-младите ги убеждаваш веднага. Не че се лъжат, но с по-голям хъс ги правят нещата.
Тоест на Вас ви се кара с 200 по магистралата на българската народна музика, да има гонка?
Това е, все някой трябва да продължи. И да се дава път на младите - това също е основно. Не трябва само едни и също музиканти – не трябва!
Как се променихте като човек?
Аз не мога да кажа, трябва накой отстрани. Мисля, че изобщо не съм.
По-наивен ли бяхте като по-млад?
Много по-нахъсан бях. Но не съм вярвал, че и до тук ще стигнем. Все пак много хора ни слушат сега. Не че сме направили кой знае какво. Но има път, младите музиканти се учат от нас. Това ме кефи. Това, че самите музиканти харесват музиката ни. Въпросът е, че не е за всеки. Тя е малко по-некомерсиална. По-трудна е за разбиране, но елегантна, хубава.
А тези, които Ви слушат, харесват стила Ви, какъв съвет ще им дадете, за да свирят не като Георги Янев, а като себе си?
Повечето хора копират нещо, което е успешно. Много добре го разбирам. Но трябва да го изкопират по-набързо и да минават нататък. Всеки носи нещо индивидуално, ако има повече старание и повече труд – ще стане работата. Нека да използват този стил, да е трамплин, да е като учебник, но да сложи и неговото си, то да е повече дори. Всеки си е цар в стила. В моя стил няма кой да ме покори. Аз съм си го измислил. А те, за да стигнат върхове, трябва да минат по друг път.
Какво Ви зарадва в деня на празника, рождения Ви ден? И самата 2020-та е много особена...
... заради тези болестите. И ни е страх. Изобщо... фалшива година. (смее се) Да минава по-бързо! Не можах да си направя юбилея както трябва. Да се запомни. Приятели, музиканти, да дойдат, да почерпя, да се видим. Все пак съм постигнал нещо в живота. Да почерпя, че сме живи и здрави, творим все още.
А ако трябва да си поканите музиканти, които да ви посвирят на празника, кого бихте потърсили?
Има много съвременни музиканти, които свирят много хубаво – кавалджии, гайдарджии, гъдулари... Много успешно се оправят със съвременната музика. Бих си поканил един битов оркестър. Инструменталистите с битови инструменти страхотно напреднаха и звучат по-добре дори, отколкото... не искам да обидя някой.
Жив и здрав да сте! За съпругата Ви Пепа Янева тази година също е празнична, всичко добро и за нея!
Благодаря. Най-много здраве, да минава тази година. И всички да останат живи и да слушат хубава музика.
Как беше, тази година е „фалшива“?
(смее се) Да, такава излезе. (смее се)
Цялото интервю и изпълнения на Георги Янев - чуйте в звуковия файл.Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..
Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..
Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен. Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..
Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..
Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..
Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..
С всяка следваща година намаляват кандидатите за учители по Български език и литература и по Математика във Варна и областта. Това съобщи за Радио Варна Ирена Радева, началник на Регионалното управление на образованието. За сметка на този недостиг, трайно се увеличават желаещите да преподават в начален етап на образованието, интерес има и към..