Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво сънуват скакалците в стиховете на Александър Габровски?

| обновено на 27.03.21 в 09:47

Александър Габровски обича да наблюдава света около себе си и да търси естеството на нещата. Възприятията си той събра в стихосбирка, редактирана от Георги Господинов. В книгата ученикът от варненската  I ЕГ споделя наблюденията си, че всичко край нас става все по-крехко, по-тънко. Редактор на стихосбирката е писателят Георги Господинов, а заглавието на книгата е "И скакалците сънуват". 

Габровски е роден във Варна през 2002 г. Рисува, прави изложби, занимава се със съвременен танц, участва в кино-клуб. Пише от 10-годишен и членува в литературния клуб "Касталия". Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, сред които първи награди от "Петя Дубарова" (2017, 2020), специалните награди "Стоян Михайловски" (2018, 2019) и "Морето, морето, морето...". Автор е на стихосбирката "Истории от други светове" (2018). През 2018/2019 печели националната стипендия "С усилия към звездите" към фондация "Културни перспективи". 

За новата си книга Александър Габровски разказва пред Светлана Вълкова.

Най-после сме с добра новина за новата книга на Александър Габровски. Сякаш закъсня малко излизането й.

Не бързахме с Георги Господинов. В началото целта беше да науча и прочета повече неща. Работехме над самите стихотворения, а не толкова върху създаването на продукт. После се събраха достатъчен брой неща, които са подходящи да бъдат отпечатани.

Как изглежда тази книга?

Корицата е на Иво Рафаилов. В момента, в който я видях, почувствах, че това е правилната корица. Има една статуя на човек, който е скръстил ръце и легнал, все едно спи  на чин и сънува. Даже приятели ми казаха, че малко прилича на мен.

Надявам се, че не прекарваш по този начин последната си учебна година?

Да, понякога и така я прекарвам. Но като цяло аз държа да е с не толкова ярки цветове и ми харесва, че е сива, а заглавието е в зелено.

Заглавието е „И скакалците сънуват”. Какво включи в тази книга след толкова редакторска работа и изчакване?

Много неща. Тя е много разностранна. Има по-дълги и по-къси творби на всякаква тема. Даже в известен смисъл си противоречат едни с други, но на мен това ми харесва.

В какъв смисъл си противоречат?

Не си пасват. Аз така мисля. Все едно, че не са писани от един и същи човек. Сякаш някакви различни личности в мен са писали.

Това са само стихотворения или имаш и проза?

Само стихотворения.

Ти имаш интерес към естеството на нещата. Продължава ли тази линия и тук?

Да, така е. Това е като основна насока.

Освен скакалци, какво има още?

Ние се чудехме между „Скакалците сънуват” и „Изтъняването на света”. Второто заглавие всъщност е на стихотворение, в което е идеята, че всичко става по-крехко, чувствително, по-тънко. Има много стихотворения за животни, за детайли и явления в света.

Обичаш да наблюдаваш света. Какво откриваш в него в това пандемично време?

Аз лично си представям, че няма пандемия. В ума си аз си мисля за други неща. Отвличам се от тази мисъл, защото иначе ме тревожи. По време на пандемията също се наблюдава изтъняване на света. Има много противоречия, нещата стават много объркани.

Каква е причината светът да изтънява?

Това е част от еволюцията на човека. Границите изтъняват.

Най-важният въпрос, който и ти задаваш, е какво всъщност сънуват скакалците. Имаш ли отговор на този въпрос?

Има отговор в стихосбирката. Да, скакалците сънуват, че са хора, а хората, че са скакалци. Човек винаги търси това, което не му е присъщо.

А какво сънува Александър Габровски?

Имах един много красив сън, в който пътувах в подводен трамвай под Черно море. Виждаше се как фаровете на трамвая осветяват дъното, водораслите, скалите, всякакви неща.

Записваш ли тези сънища или те просто раждат стихотворения?

Да, записвам ги, но не винаги раждат стихотворения.

"В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети, пише Господинов. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами"! А разговорът на Светлана Вълкова с Александър Габровски продължава с поезия и малко житейска проза.

Сега какво друго те занимава?

В практически жизнен план ме занимава кандидатстването ми в университет. Ще уча трансдисциплинарни изкуства във Виена. Това включва всякакви похвати, визуални изкуства, писане на текст. Но думите са моята котва.

Как работихте по книгата с Георги Господинов?

Като редактор не е спирал моята специфична насока. Аз например бях склонен да използвам много епитети и да обяснявам разни неща. А той ме научи да оставам по-загадъчен и да се дистанцирам. Аз постоянно се променям. Някои хора не харесват промените, а аз ги обожавам. Смятам, че това е хубаво. Хубаво е да имаш стил, но аз обичам да прекрачвам стила. Всички казват, че трябва да изградя свой почерк, но аз казвам, че не трябва да робуваме на него. Георги Господинов е една съкровищница. Като започне да говори за произведения, които дори не съм чувал, ми става много интересно и ме кара да искам да знам повече.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Николай Филипов: Българинът, който поставя огнени рекорди с най-лютите чушки в света

Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..

публикувано на 24.07.25 в 09:25

„Мотодзен. Рокерски истории“ – новата книга с разкази на Красимир Симеонов

Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..

публикувано на 23.07.25 в 08:00

Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно  на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..

публикувано на 22.07.25 в 08:00

Pi Stoffers (LORD OF THE LOST): Артистите трябва да създават, каквото искат да създават

Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...

публикувано на 21.07.25 в 09:45
Богдан Богданов

Богдан Богданов, ПП: Репресиите срещу нас няма да спрат, очакваме сценарият с Благомир Коцев да се повтори и в Благоевград

Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...

публикувано на 19.07.25 в 15:45

Адв. Бранимир Балачев, ГЕРБ/СДС: Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва

Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..

публикувано на 19.07.25 в 14:39

Andreas Kisser (SEPULTURA): 40 години са красива история

Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..

публикувано на 18.07.25 в 08:00