Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Димитър Маринов, първият български актьор, качил се на сцената на Оскар-ите, се срещна с варненска публика, за да представи двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени от „Аз-буки“ в края на 2024 г. Пред своите почитатели и любителите на литературата и киното, актьорът разказа за своя необикновен житейски и професионален път и какво се крие..
Голямото предизвикателство в ерата на AI (изкуствения интелект) е как да развиваме естествения интелект. Toва коментира за Радио Варна ректорът на Икономическия университет (ИУ) във Варна проф. Евгени Станимиров. Няма да се изморя да повтарям, което правя вече 3-4 години, може би и малко повече, че когато висок естествен интелект ползва висок..
Интервю с Chris Caffery (SAVATAGE, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA) SAVATAGE са от онези групи, които през 80-те и 90-те години на миналия век дефинираха звука на американския прогресив метъл. 24 години след последния си албум „Poets and Madmen“ SAVATAGE се завръщат към активна дейност. Групата тръгва на турне, за съжаление без Jon Oliva, който има..
Индия не е туристическа дестинация и никой не си тръгва от там завинаги. Това е трансформиращо място. Всеки път се завръщаш променен и научил нещо различно. Човек се влюбва в Индия, ако я усети. Това сподели в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" варненката Диляна Димитрова, която доста пъти е пътувала до тази огромна страна. Диляна..
От гледна точка на доверието, в последните години има промяна в отношението на хората, които даряват в положителна посока. Това коментира за Радио Варна Теодора Бакърджиева, изпълнителен директор на Български дарителски форум, които оперират системата DMS. Дарителите - предимно индивидуалните, отделните хора, които избират да дaряват в..
Когато има развит масов спорт, тогава има и олимпийски медали, това каза за Радио Варна бивша професионална тенисистка, участвала на три олимпиади (в Барселона , Атланта и Атина ). Маратоните са страхотни събития. Аз съвсем случайно попадам днес на този във Варна. Била съм на маратони в европейски столици, където това събитие е..
Ивайло Христов от 12 клас на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ е един от тримата национални лауреати на олимпиадата по Български език и литература (БЕЛ) за тази учебна година с максималния бал от 100 точки. Всъщност, един от тримата ученици с подобен бал. Но, освен това е национален лауреат от олимпиадата по Философия. Също за тази..