Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Тютюнът причинява 25 % от всички видове рак и убива над 8 милиона души всяка година, но на пазара се предлагат „нови“ и „по-безопасни“ продукти насочени основно към младите хора. Почти всяко пето дете е настоящ пушач (пушилo e един и повече дни през последния месец), като относителният дял на момичетата е по-висок от този на момчетата (17% срещу..
Хартиените бюлетини за изборите на 9 юни са направени достатъчно различими, което минимизира допускането на грешки. Това каза за Радио Варна изборният експерт Даниел Стефанов. Често допускана грешка, по думите на Стефанов, е при гласуване с хартия да се попълва само преференцията, но не и партията, което прави вота невалиден. Липсва подробно..
Песните на Даниела Белчева имат свойството да проникват дълбоко в слушателя. Правят го по фин и деликатен начин, почти незабележимо - сякаш винаги са били там. В момента певицата работи върху третия си албум, който ще излезе в края на юни. Той ще съдържа девет песни, а заглавието му е "Naive" ("Наивна"). Наивността е една линия, която..
По-високата температура на водата в Черно море води до по-ранно полово съзряване на рибата, което е сериозен проблем, защото забраните за улов не са съобразени с тази промяна. Това каза за Радио Варна д-р Радослава Бекова от Института по океанология към БАН и допълни: "По-ранното полово съзряване на рибите започва дори при повишаване на..
750 са абсолвентите, завършили през 2023 година Техническия университет във Варна. Преди дни те получиха дипломите си на церемония във Фестивалния и конгресен център във Варна. 13 са пълните отличници от четирите факултета. „Успехът на абсолвентите е много добър, както на тези, които се обучаваха с образователно-квалификационна степен..
Интервю с Guilhermino Martins (SERRABULHO) 31 май и 1 юни са датите, на които София ще бъде домакин на екстремната танцова вечеринка „Grind Over Sofia 2024”. Мястото е клуб „При черепите”. Органзатори са сат „Autumn Souls of Sofia”. Големият хедлайнър са SINNISTER, а една от другите основни банди са протугалците от SERRABULHO. Техният басист..
Художничката Яна Дамс откри изложбата „Златен диалог: златната връзка между културите“ в Археологическия музей във Варна. Яна Дамс е родена през 1972 година в Германия, днес работи и живее в Дрезден, където изследва универсалния език на формата, който свързва различни епохи и култури. Показва творбите си в контекста на исторически колекции, за..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
