До 19-ти век лилавият оцветяващ прах е бил много скъп. Добивал се е от преработката на мекотели: малки черупчести ракообразни, обитавали крайбрежната част на съвременен Ливан. От десет хиляди преработени малки мекотели се е получавал 70 грама пигмент. Това е бил трудоемък и отнемащ време процес.
Някога, за да се боядиса един килограм вълна в лилаво са били необходими 200 грама багрило. За да се получи наситен цвят е трябвало да се обработят над 30 хиляди ракообразни - титанична и високо платена работа.
Ако изчислим по съвременен начин боядисването на килограм вълна в лилаво, това би струвало 9 000 долара.
Ако замените вълната с коприна, цената би била направо космическа - 28 000 долара за половин килограм коприна.
За красотата в нашия свят винаги се е плащало и се е случвало в древни времена красивият цвят да струва повече от златото.
Дрехи в лилави нюанси можели да си позволят само най-богатите хора: главно представители на благородните класи.
В същото време скъпият цвят изисквал и специално отношение: най-често лилави дрехи се носели по специални поводи, за празници или погребения. Известно е, че в Османската империя само султаните и някои представители на управляващата династия имали право да носят този цвят.
Е, как да изберем толкова ценно багрило за боядисване на знамена? Уви, никоя държава в света не би могла да си позволи това. Но сега виждаме, че лилавото и виолетовото в дрехите по никакъв начин не ги оскъпява. Промяна на цвета на флага не е приемливо решение: повечето символи на съвременните държави вече са се утвърдили и тяхната история е на стотици години.
Как безценното лилаво става достъпно за всички? В средата на 19 век химикът Уилям Хенри Перкин, който е само на 18, успява да синтезира вещество с лилав оттенък. Перкин забогатява: сериозно се занимава с производството на химически полученото виолетово багрило./БГНЕС, РИА Новости
Морската градина на Варна отново е домакин на една от най-необичайните и образователни изложби в града – пътуващата експозиция на влечуги и екзотични животни, представена от Стелян Ябълкаров. Разположена в двора на Природонаучния музей, изложбата ще остане до 7 септември и предлага възможност на посетителите – деца и възрастни – да се запознаят с..
В ОДЗ 14 "Дружба"-Варна имаше урок по безопасно движение по пътищата. Специален гост беше световно признатият инженер Карстен Айдман, който работи за BMW, а също така е участвал и в разработка на Ferrari Кабрио Модена. Добре познат в автомобилната индустрия. Той запозна децата с основните ситуации на пътя и с разпознаването на пътните знаци, а..
Красиво декорираният интериор у дома , в офиса, във вилата, в мола не само функционира добре, но също така създава, представя и отразява вътрешния свят на пространството. Трите най-важни съставки на успешния проект са – функционалност, настроение и дух – наличието и на трите елемента е безспорна гаранция за професионалния..
Днес, 13 август, отбелязваме Международния ден на левичарите – хоpата, които виждат и правят нещата от друг ъгъл. Само около 10% от населението на света има доминантна лява pъка, а изследвания показват, че това е свързано с особености в мозъчната организация. При повечето левичари доминиpа дясното мозъчно полукълбо, което често се свързва с творческо..
Ако искате да внесете промяна в дома си, но не знаете откъде да започнете, не е нужно да предприемате мащабни ремонти, за да създадете уютна, стилна и функционална среда. Според интериорния дизайнер, с повече от 15 години опит - Диана Георгиева, не е нужно да предприемате мащабни ремонти, за да създадете уютна, стилна и функционална среда. Тя сподели..
Източноазиатската култура все повече привлича младата алтернативна публика. От години във Варна се оpганизират събития, които представят различни аспекти на културата. Селин Стефанова е организатор на точно такива мероприятия, където се пpедлагат разнообразни дейности и щандове, вдъхновени от Корея, Япония, Китай и др. Стефанова обясни, че..
Лятото е време за почивки. Едни предпочитат плажовете. Други планините. В България има 39 планини. Но само една от тях е магия. И това са Родопите. Там в Родопите, в Югозападна България е и село Орцево. А то е най-високо разположеното село, както на територията на Република България, така и на Балканския полуостров, в което има постоянно живеещо..