Свръхпроизводството на дрехи и текстилните отпадъци оказват негативно влияние върху околната среда наравно с пластмасата. Този проблем беше изтъкнат по време на дискусионен уебинар, организиран от Бюрото за връзка на Европейския парламент у нас и Националното сдружение на общините в България.
„Годишното потребление на европееца е 26 килограма, като едва 1% от него се рециклират в нови дрехи”, каза Сирма Желева, която е мениджър „Устойчиво развитие” във фирма за дрехи втора употреба.
Тя поясни, че кръгова икономика на текстилни отпадъци се осъществява в България от много години. Според Желева, водеща роля за това има Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
„В България годишно се депонират по 100 хиляди тона текстил. Чрез обслужването на текстилни отпадъци у нас, са събрани повече от 1700 тона текстилни изделия. В момента, в страната ни има разположени около 200 специализирани контейнера за текстилни отпадъци на територията на 13 общини”, изтъкна още Сирма Желева.
Новият план за действие за кръговата икономика на ЕС и възможностите за нейното осъществяване залегнаха като основни теми в дискусионния уебинар. Участие в него взеха и политици на европейско и местно равнище, които изтъкнаха важността на кръговата икономика за ограничаване на отпадъците.
Според датчанката Маргрете Аукен, която е член на Европейския парламент, количеството консумирани ресурси от хората по света е колкото три планети.
През март 2020 година, Европейската комисия прие нов План за действие за кръгова икономика или т.нар. „зелена сделка”. В този план са залегнали 35 законодателни и незаконодателни мерки за период от 3 години. Мерките се отнасят за дизайна на продуктите, устойчиво потребление, зелени обществени поръчки, износ на отпадъци и вторична употреба на материали.
„Основната цел е да се осигури по-добро рециклиране и не на последно място да се промени и нагласата на хората”, каза още Маргрете Аукен.
Според Тисе Стелпстра, член на Изпълнителния съвет на провинция Дренте в Нидерландия и докладчик по становището на Комитета на регионите, за да има истинска кръгова икономика, първо трябва да се промени манталитета на гражданите.
„Ролята на местните органи е подценявана. Те имат възможността да се справят с този проблем и да приближат кръговата икономика към гражданите. Всичко това засяга управлението на водните цикли, на сградите и отпадъците. Има много добри примери в различните държави, като управлението на отпадъците в София и Бургас, както и Националната програма за енергийна ефективност и рехабилитация на сградите в България”, каза още Стелпстра.
Ключовата роля на отделните общини в осъществяването на кръговата икономика изтъкна и кметът на Община Сливен Стефан Радев, който е член на европейския комитет на регионите.
„Очаква се скорошното публикуване на стратегията и план за действие за преход към кръговата икономика в България за периода от 2021 до 2027 година. В този документ ще се съдържат визията и приоритетите в отделните области. За местните власти ще бъде важно, тези приоритети да бъдат съобразени не само с реалните потребности и икономическото състояние, но и да въвеждат нови бизнес модели”, каза още Радев.
Според него, трябва да се обърне сериозно внимание на управлението на отпадъците.
„За българските местни власти има няколко приоритета. Ясно дефиниране на отговорностите и задълженията на всички ангажирани в процеса на управление на отпадъците. Всеки производител или вносител на продукти, трябва да бъде оперативно и финансово отговорен за разходите по събиране на опаковки, сортирането им и последващото им оползотворяване”, поясни още кметът на Сливен.
Един от европейските отличници в сферата на управление на отпадъците е Община Любляна.
„През миналата година, 69 % от всички отпадъци в Любляна са събрани разделно. Оздравихме завода за обработка на отпадъци, който е най-модерния в Европа. Там се обработват повече от половината отпадъци от домакинства в 57 общини в Словения. Целта на завода е да извлече максимален брой материали, които да бъдат рециклирани. Например, във всички училища в Любляна се използва високоустойчива хартия, която е рециклирана от картонените кутии за сок и мляко”, каза Нина Санкович от дружеството за комунални услуги в словенската столица.
Подробностите чуйте в репортажа на Иван Барбов:
На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия..
Между 500 и 600 хиляди лева са нужни на семейството на варненката Росица Торк, която се бори с тежка диагноза. Росица в момента е в турска клиника, следва лечение и в Съединените американски щати, където ѝ дават надежда за живот. Много малка част от сумата е събрана към този момент, а средствата са непосилни за близките на Росица Торк. Тя работи като..
Втора година продължава кампанията "Спаси живот в планината" за снабдяване на хижи в България с дефибрилатори. Благодарение на инициативата през миналата година с такива уреди вече са оборудвани десет високопланински места за настаняване. Цената на един дефибрилатор заедно с обучението е около 5 000 лева. Внезапното спиране на сърцето е основната..
Наследниците на въстаника Ташко Костов - Салашки направиха дарение на Музея за нова история на Варна. Сред дарените вещи са лични принадлежности и оборудване, предоставени от внуците Анастас Станев и Васил Василев, както и от правнука Михаил Михайлов. Те получиха благодарствени грамоти от екипа на музея в знак на признателност. Траян Димитров,..
Над 2000 са билбордовете на територията на община Варна. В неделя останаха с един по-малко, защото едно от съоръженията не устоя и падна. За щастие без трагични последствия. Това ни накара да се поинтересуваме какъв е редът за монтирането на билбордове. Процедурата изясни заместник-кметът Илия Коев. Предстои създаването на интерактивна карта..
В края на миналия век проф. д-р Ангел Ангелов написва главата "Инфекциозни болести" в учебника по клинична патология (1996 г.). Тогава публикува и една кратка статия във варненския вестник "Черно море", адресирана към широката общественост. В нея отбелязва тревожното нарастване на честота на някои инфекциозни болести и възникването на нови..
Какво се случва на аспаруховския плаж? Този въпрос задават варненци в местни фейсбук групи, след като там бяха публикувани снимки на обособен с метални преграждения участък от плажната ивица и наличието на багер. Нов ресторант се прави на плажа. Ще е преместваем обект, на мястото на заведение, премахнато миналото лято. Това коментира за Радио..