Насилието започва там, където свършват думите

Всяко второ дете у нас - 47%, е преживяло някаква форма на насилие до 18-ата си година. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид - 45,9%, последвано от физическо – при всяко трето дете, и сексуално насилие, от което са потърпевши около 15 на сто от децата.

Това показват данните от проведеното по поръчка на UNICEF България национално представително проучване.

Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца, пояснява Дани Колева - програмен директор "Закрила на детето" към представителството на детския фонд на ООН у нас.

Изследването е първото по рода си комплексно проучване у нас и включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.

И още от изводите.
Едно от всеки три деца в България се чувства в опасност у дома, в училище или в общността, в която живее. "У дома" е най-често посочваната среда, където се извършва насилие над децата у нас, а възрастни, които преди време са били обект на насилие, са по-склонни в настоящия си живот също да прилагат такова към своите деца, потвърждава проучването.

Най-проблематичен за изследователите е фактът, че съществува разминаване между разбиранията на възрастните и децата за това какво е насилие, както липсата на координация между отделните институции.

Освен това, много деца все още не разпознават емоционалното насилие като насилие и всички обиди и подигравателно отношение към тях възприемат като шега.

Тя е категорична, че това не трябва да се приема като норма, а родителите трябва да научат децата си да разрешават конфликти без агресия и в трудна ситуация да се справят без насилие, защото „насилието започва там, където свършват думите“.

Все повече са и добрите примери, а проучването отчита и положителния факт, че много родители използват уместни методи за възпитание на децата си.

Констатация от изследването потвърждава, че хората, които подкрепят насилието като форма на възпитание, репликират този модел от  своето собствено детство. Затова е изключително важно този цикъл да бъде прекъснат, уточнява още Дани Колева. 

Мерките и препоръките, които са набелязани на база изводите от проучването, са насочени, както към институциите, така и към обществеността. Като добри практики за превенция на насилието от UNICEF посочват разяснителни кампании, които да очертават последиците от него и целенасочена работа с уязвимите групи.

Бедността не трябва да е фактор за извеждане на детето от семейството, а напротив, когато този проблем съществува, социалният работник трябва да работи в партньорство с други институции, за да се намери решение, казва Колева.