Ben Ward (ORANGE GOBLIN): Нито една група не съществува вечно

Интервю с Ben Ward (ORANGE GOBLIN)

На 9 мат в София за втори път по покана на „Wrong Fest“ ще свирят британците ORANGE GOBLIN. Съпорт са белгийските думаджии WYATT E. През миналата година ORANGE GOBLIN издадоха албума „Science, Not Fiction“ и решиха, че навръх 30-годишнината си ще сложат край на бандата. Но преди това вокалистът на британците Ben Ward даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Ben Ward (ORANGE GOBLIN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 3.03.2025 година.

От другата страна - Привет, Ben, предстои Ви концерт в България, който може би е последен за групата, защото обявихте, че след турнето приключвате. Това по-специална обиколка ли е?

Ben Ward - Определено турнето е по-специално. Миналата година извадихме нов албум, а през 2025 отбелязваме 30-годишнината на ORANGE GOBLIN. Решението да се оттеглим, взехме заедно. Имаме 10 студийни албума. Всички се занимават с толкова много неща, толкова много неща се случват в живота ни. Изглежда, че е настъпил правилният момент да теглим чертата. По тази причина концертът в България ще бъде и последен при вас и в това отношение е много специален. И е добър начин да се оттеглим. Както отбелязах, имаме нов албум, който може би феновете при вас не са чували. В същото време ще отбележим 30-годишнината на ORANGE GOBLIN, което означава, че ще включим по една малка част от всеки албум от кариерата ни. Ще е нещо като „Най-доброто от ORANGE GOBLIN“. Имаме приятни спомени от предишния ни концерт в България. Беше наистина много горещ ден. Но публиката беше много отзивчива и участваше в шоуто. Прие ни много добре. Атмосферата беше супер приятелска, изкарахме си страхотно и нямаме търпение да се върнем.

От другата страна - Помниш специално този концерт?

Ben Ward - България е останала в спомените ми, защото денят, в който свирихме, беше, май, най-горещият ден в историята на страната. Беше 44 градуса. А ние като англичани не сме създадени за такива горещини. Всички стояхме в бекстейджа по гащи, потяхме се и се притеснявахме да излезем на сцената, защото беше много топло. Но шоуто се получи страхотно. Обстановката в парка беше много приятна. Спомням си, че се разходихме, видяхме зашеметяващи статуи и страхотна природа. Определено София е град, в който искам да се върна и да посетя отново.

От другата страна - Това ще стане през март, когато няма да е толкова студено. Има ли концерт, който помниш, но с неприятни впечатления?

Ben Ward - Мисля, че няма такъв. Почти всяка банда ще ти каже, че има и лоши концерти. И ние сме имали такива. Например, когато на сцената нещата се объркат, оборудването се повреди и такива неща. Като цяло обаче сме късметлии. Дори и всичко да е срещу нас, даваме най-доброто, което можем. Взаимодействаме с публиката и се смеем. Не мога да си спомня да сме имали концерт, при който всички да напуснем сцената с облекчението, че най-накрая краят е дошъл. Ние обичаме сцената. Съществуваме заради нея. ORANGE GOBLIN е група, която съществува, за да свири на живо. Обичаме да свирим на живо. Наслаждаваме се на свиренето. Радваме се на взаимодействието с публиката. Предпочитам да съм навън и да правя концерт Отегчавам се, когато съм в студиото. Когато сме на турне, можем да опознаваме нови места, свирим всяка вечер в различен град. Това е красотата на турнетата. Няма едно определено шоу, което да се е запечатало в съзнанието ми като наистина много лошо. Знаеш ли, веднъж имахме концерт в Италия, където Joe Hoare скъса ахилес. Трябваше да седне на стол, за да свири. Изкарахме щоуто, а той летя до дома, за да бъде опериран на следващия ден. Концертът наистина можеше да не се получи. Но не стана така. Забавлявахме се много. Помня шоуто заради инцидента с Joe. Винаги може да се случи нещо подобно, което обаме да обърнем на забава. Може да съм паднал от сцената, защото съм бил пиян или нещо подобно. Но всичко е вече в миналото. Имали сме хубави моменти.

От другата страна - А има ли място, където не искате да се връщате?

Ben Ward - На първото ни северноамериканско турне свирихме в някакви странни градове, на които няма да споменавам имената. По време на тази обиколка концертите ни бяха на наистина интересни места. Не бихме искали да свирим там отново, но обичаме да се връщаме навсякъде, където сме били преди. Наскоро бяхме в Япония, Австралия, през май отново пътуваме до САЩ. Щастлив съм. Дал съм 30 години на ORANGE GOBLIN. Обиколил съм света. И съм бил с най-добрите ми приятели. Няма от какво да се оплаквам. Лично за мен е страхотно, че ще мога да се върна на много места точно сега, защото съм чист и трезвен. Вече трета година не пия. В миналото по време на турнетата нямах никакъв спомен къде съм. През цялото време бях пиян. Но сега съм чист. Когато съм на турне, ставам рано сутрин, разхождам се из града, разглеждам забележителностите и се наслаждавам на момента. Прекрасно е, че мога да го правя. Така че сме много щастливи, че за 30 години от живота ни имахме възможност да пътуваме и да откриваме нови места.

От другата страна - Т.е. клишето „секс, наркотици и рокендрол“ вече няма тежест?

Ben Ward - Не. Доста от тези неща сме преживели. Знаеш, клише е и доста сме се забавлявали, осъществявайки го. Но този разврат не ми липсва. Имах здравословни проблеми и реших, че трябва да променя нещата заради съпругата и семейството ми. Чувствам се много по-добре и смятам, че съм на по-добро място.

От другата страна - Какво всъщност не проработи при ORANGE GOBLIN, за да се откажете?

Ben Ward – Нищо не е се счупило, няма нещо специфично, с което не можем да се справим. Просто е свързано с факта, че вече 30 години сме в схемата. А жертвите са много, когато се занимаваш с тези неща 30 години. Цената, която сме платили, е голяма. Не сме присъствали на семейни празници с децата и съпругите, защото всяка свободна минута сме отделяли за групата. Просто дойде времето да направим промяна. През март с жена ми се местим във Франция. Това означава, че няма да съм близо до останалите за репетиции. Такива неща. А Франция изглежда идеалното място, за да продължа напред. Не става въпрос, че нещата в ORANGE GOBLIN не работят. Винаги сме твърдели, че когато почувстваме, че е настъпил правилният момент, ще се откажем. Дори си мислех, че това би могло да стане преди няколко години, когато се махнабасистът ни Martyn Millard. Но после се появи Harry Armstrong и свърши страхотна работа. Всъщност усещаме, че не искаме да сме като онези банди, които просто излизат на сцената и свирят без емоция и заради себе си. В нашите живи участия има много и мисля, че е по-добре да слезнем от сцената с гръм и трясък, отколкото просто да изчезнем. И без това има твърде много групи, които все още правят турнета, а е трябвало отдавна да се оттеглят. Не искаме да ставаме част от техния колектив. Не искаме да сме като тях. Предпочитам да се оттегля с високо вдигната глава, с достойнство и почтеност. За това и постъпваме по този начин.

От другата страна - Навеждаш ме на въпроса – кой ще замени големите групи, когато напуснат сцената?

Ben Ward - Цялата метъл сцена се е променила. Демографията на фен базата е различна. Предполагам, че днес тези групи ги определят като старите рокери. Бандите, с които аз и ти, и хората като нас са израснали. METALLICA, IRON MAIDEN, AC/DC, MOTÖRHEAD. Нито една от тези гурпи, няма да съществува вечно. Ако трябва да погледнем към новата вълна на хедлайнъри, това са банди като TRIVIUM и BRING ME THE HORIZON. Пожелавам им успех. Не съм голям фен на този тип групи, но все някой трябва да даде тласък. Днес има много повече хора от алтернативните стилове, които се занимават с хеви метъл. Нещо като модно течение. Да си в метъла е мода. Виждаш всякакви знаменитости, които носят фланелки на MÖTLEY CRÜE. А Холивуд и тези актьори, и актриси вероятно никога дори не са чували бандите, чиито тениски обличат. Времената са други. Хеви метълът вече не онова, което аз си спомням, когато започнах да го слушам. Просто се надявам, че ще има достойни музиканти, които ще се появят в редиците на стила и след години ще могат да заменят днешните хедлайнъри. Ето, за съжаление MOTÖRHEAD вече ги няма, на AC/DC им остават още няколко концерта, IRON MAIDEN или която и да е банда от тяхното поколение, е на същата права. BLACK SABBATH се завръщат за един последен концерт. А Ozzy ще седи на сцената в стол. Не е това, което искам да виждам. Не искам ORANGE GOBLIN да бъдат една от тези банди. Бих предпочел да се откажа и да направя път на новата вълна от групи, които го правят по-добре.

От другата страна - Горчиво положение. Героите си отиват.

Ben Ward - Тъжно е. Така е. Има много нови групи, които се опитват да направят тази стъпка към големите хедлайнърски концерти. За мен обаче златната ера на хеви метъла са банди като IRON MAIDEN, METALLICA, SLAYER. Нито една от групите, които настъпват днес, не ми вдъхва подобни чувства.

От другата страна - Спомена SLAYER. Обявиха, че се оттеглят, а отново започват с концертите...

Ben Ward - Сянката на парите говори. Много банди постъпват като тях, защото получават добри оферти. Има хора, които непрекъснато ми повтарят, че можем да продължим. И ми дават пирмер с IRON MAIDEN. Те продължават с турнетата. Да, обаче на MAIDEN им плащат много повече. Те пътуват много повече и по-луксозно. А с ORANGE GOBLIN все още ни се налага да летим в икономична класа, все още с малкият ни технически екип пътуваме в малък микробус. Не разполагаме с лукса да наемем тур бус. Работата е тежка. Барабанистът ни става на 55 тази година. Аз на 50. Време е да си определим приоритетите в живота. Искам да имам възможност, да се насладя на оставащите години от живота ми. На неговия здрач. Искам да прекарвам повече време с жена ми. Да отидем на почивка, да попътуваме заедно по света. А не да стоя в буса с петима смърдящи групари.

От другата страна - Не напускаш музиката обаче.

Ben Ward - Да, така е. С ORANGE GOBLIN нямаме планове за записи или за нещо друго. Аз така или иначе работя в музикалната индустрия. Организирам турнета. Продължавам да съм ангажиран с хеви метъла. Прослушвам много новопоявяващи се групи, работя с утвърдени артисти като FU MANCHU, VOIVOD, EARTHLESS. Бизнесът ми се разраства. Искам да му отделя повече време, да го разширя. Искам да имам повече време за себе си. Може би искам да пиша, да рисувам, да се занимавам с поддръжката на къщата. Такива неща ми се правят.

От другата страна - От дистанцията на времето, какво са тези 30 години за теб?

Ben Ward - Нещата въобще не изглеждат, че все едно са минали 30 години. По-скоро са пет. Нещо такова. Все едно всичко се случи вчера - отегчени тийнове, седнали в стаята на Martyn, слушайки алубмите на BLACK SABBATH и пиейки бира. И в някакъв момент някой изкача с предложението да си направим група. Никога не сме си и представяли, че всичко ще прерастне в това, което е днес. Просто мислехме, че ще е голяма забава да джемим заедно и да вдигаме шум. Пък каквото стане. После направихме концерт в една местна кръчма. Получи се добре. Решихме да повторим. Намерихме други места, където можеше да се свири. Получи се ефектът на снежната топка. И докато се усетим, вече имахме албум. Подписахме с „Rise Above Records“, който беше собственост на Lee Dorian от CATHEDRAL. Lee Dorian е наш голям герой. Наистина бяхме големи късметлии. И така отлетяха 30 години. С големи подробности си спомням десетгодишнината на ORANGE GOBLIN, 20-годишнината. 25-годишнината беше буквално заличена от Ковид-19. За това и искаме да отбележим подобаващо 30-годишнината на бандата. И тя е може би най-подходящият момент да постави края на ORANGE GOBLIN. Затворихме кръга. Горди сме от положението, което заемаме, щастливи сме с постигнатото. Както отбелязах, в миналото нямахме никакви предположения, че ще стигнем до тук. Бяхме хлапета, които пораснаха. Половината си живот съм посветил на ORANGE GOBLIN. И съм много горд с него.

От другата страна - Интересно е, че поставяте началото на ORANGE GOBLIN в години, когато властват грънджът и ню метълът.

Ben Ward - Появихме се през 1995, когато влиянието на BLACK SABBATH, не беше чак толкова голямо. Стоунърът и дуумът не бяха толкова привлекателни. В САЩ имаше банди като KYUSS и FU MANCHU, но във Великобритания бяхме единствено CATHEDRAL, ние, ELECTRIC WIZARD и още една-две групи в този стил. Заради факта, че сме от Лондон, всеки пък, когато KYUSS и FU MANCHU имаха концерт, бяхме канени за подгряващи. Това ни помогна да създадем контакти в сцената и ни помогна да се развиваме. Мисля, че бяхме късметлии заради времето. Но тогава, в миналото, BLACK SABBATH въобще не се доближаваха до популярността, която имат днес. На BLACK SABBATH се гледаше с насмешка, може би заради ерата им с Tony Martin. Не им харесваше, какво ли... За мен те са страхотни. Според мен BLACK SABBATH въобще нямат лош албум. Но днес групата затвори кръга. Те са по-популярни откогато и да било. И с право. Днес за всеки BLACK SABBATHе групата, която е вдъхновила бандите да свирят хеви метъл. Без тях нямаше да има хеви метъл сцена.

От другата страна - Ще посетиш ли последния концерт на BLACK SABBATH?

Ben Ward - Не, защото имам моите спомени от концертите на оригиалния състав в Бирмингам през 1997 година. И не искам да ги развалям. По това време с жена ми ще бъдем в Мадрид, Испания за концерт на IRON MAIDEN.

От другата страна - ORANGE GOBLIN получиха ли през годините онова, което заслужават?

Ben Ward - Малко съм пристрастен и бих казал – не. Благодарни сме на възможностите и сме доволни от това, което сме постигнали, но понякога имам усещането, че ни подценяват. Причината според мен, е че винаги сме били силно независими. Правили сме нещата изключително по нашия начин. Никога не сме се оптивале да се впишем в определена сцена. Не сме се опитвали да бъде зашеметяващи или модерни. Винаги сме вървели по нашия път и сме били черните овце. За това и смятам, че понякога сме подценявани. Но не е моя работа да казвам какво и как. Доволен съм от съдбата ни. Надхвърлихме очакванията си за това, което искахме да постигнем с гурпата. Смятам, че когато в края на годината се оттеглим, ще бъдем една високо уважавана група. Хората ще поглеждат назад и ще си казват, че ORANGE GOBLIN са били една добра банда. Мисля, че сме дяволски добра група. Издали сме десет силни албума. Всеки, който ни е гледал на живо, ще каже, че концертите ни са били добри и за него е било удоволствие да ни гледа.

От другата страна - В кой албум на ORANGE GOBLIN е душата на групата?

Ben Ward - Не знам. Може би трябва да се върнем до първия албум на бандата „Frequencies from Planet Ten“ и песента „Saruman's Wish“. В нея има детайли от BLACK SABBATH, фентъзи и онова младежко настроение, с което започнахме. Не знаехме какво правим, когато записвахме първия ни албум. Бяхме толкова развълнувани, че въобще записваме албум. Искахме в него да намери място всичко, което имахме на ум. А песента „Saruman's Wish“ все още присъства в сета ни, когато свирим на живо. Тя е любима на феновете. Винаги е страхотно, когато я свирим. Смятам, че тя описва всичко онова, което са ORANGE GOBLIN. Тя е пълна забава. Което всъщност напълно описва ORANGE GOBLIN.

От другата страна - Коя е твоята лична музикална еволюция?

Ben Ward - В началото, като хлапе, нямах никакви намерения да бъда фронтмен на рок банда. Когато започвахме, реших, че ще бъда аз, защото не можех да свиря на никакъв инструмент. Преди си мислех, че за да изляза пред публиката, трябва да изпия няколко бири, за да събера куража, да го направя. Но след като спрях да пия, осъзнах, че енергията от естествения адреналин и въодушевлението от факта, че съм на сцена, е най-добрият наркотик от всичко, което съм поемал преди. През годините разбрах, че не се нуждая от някакви фалшиви стимулации, за да се наслаждавам на концертите. След като спрях алкохола, станах по-добър изпълнител. Развих се като композитор и текстописец. Мисля, че през годините всички от групата се развиха както трябва. Когато правиш нещо в продължение на 30 години, трябва да можеш да го подобриш. Ако ли не, значи правиш нещо не както трябва. Но беше интересна еволюция. Сами можете да го видите. В първия албум всички текстове бяха за дракони и магьосници, за наротици. Което беше нормално, защото и Ronnie James Dio пееше за тези неща. С възрастта лиричното съдържание се промени и започнах да обръщам внимание на света около нас.

От другата страна - Два последни въпроса. Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Ben Ward, какъв съвет би му дал?

Ben Ward - Да се успокои и да разбере, че не е необходимо да се вписва в ролята и образа на пияната рок звезда. Което всъщност правех в началото. Това беше пагубно за здравето ми, както и за личността ми. Щях да му кажа, да не се опитва да бъде някой, който не е, само за да удовлетвори другите. Нека да бъде себе си и да се наслаждава на онова, което прави. И този съвет се отнася не само за музикалната индустиря, а за живота като цяло.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Ben Ward - Боже! Откъде да започна? Толкова са много. Губили сме се в бекстейджа. Не знам дали знаете, но в Обединеното кралство имаме нещо подобно на „This Is Spinal Tap“. Казва се „Bad News“. Става въпрос за измислената хеви метъл банда BAD NEWS. Филмите „Bad News“ и продължението „More Bad News“ спокойно могат да бъдат използвани като истинската документална история на ORANGE GOBLIN. В тях има толкова нелепици. Работата е там, че много от нещата, които сме преживели, са били на пияна глава и на следващия ден нямаме никакви спомени. Но мисля, че в един момент ще бъде добра идея да напиша книга и да се опитам си припомня всички тези приключения. Преживели сме невероятни неща. Било е истинска забава и най-вероятно ще ни липсва, но смятам, че постъпваме правилно.