Варненката Славена Петкова успя да прикове вниманието на обществеността с една много интересна и дръзка модна линия, провокирана от познатите на всички шахматни найлонови торбички. Озаглавила е темата на модната си линия „Шах серия 25 плюс“ и главен герой е масово произвежданата едноименна найлонова торбичка. Чрез работата си, която Славена определя като съвременно изкуство, иска да придаде стойност на тази култура, изпълвайки я с нов смисъл. Като част от проекта „Шах серия 25 плюс“ младата варненка проучва използването на масово произвежданите едноименни български торби и документира резултатите и наблюденията си от процеса във фотокнига и капсулна колекция.
"Ние виждаме само мрак, който танцува в проблясъците на златната торбичка. Някои от хората изглеждат комично, уловени в стоп кадър, но ние не им обръщаме внимание, обсебени да открием торбичката", споделя в рецензия актрисата Ива Тодорова за работата на Славена. Интересното е, че шахматната торбичка не отива на нищо, естетически тя не е издържано допълнение на облеклото или индивида. Но много силно отива и подкрепя тази принципна безнадеждност, присъща на века, на държавата. Шах и мат в злато и сребро, без да знаем кой е създал този щрих, точно както не знаем откъде идва конкретната тъга на всеки един от участниците в проекта, но го разбираме и му съчувстваме заради познатото и нам усещане за безнадеждност", допълва Тодорова.
"Независимо от пространство, място, географско разположение или пък климатични условия един мотив, един своеобразен знак пътува навсякъде. Той е и на улицата, и на автобусната спирка, и на излизане от магазина; понякога хванат под ръка, друг път почиващ на пейката на автобусната спирка, друг път прилежно покриващ някоя покупка. Няколко квадрата, отпечатани на найлон обикалят страната, често пъти в многократна употреба, далеч от първия път, в който са видели бял свят. Много тоталитарни режими биха завидели на толкова лесно и доброволно разпространение на един знак, който обаче не е свързан с никакво послание. Някакви си квадрати не носят информация за нищо. Това не е символ на удоволствие, протест, забрана. Не е дори някакъв артефакт, изваден от своя контекст. Ако окото на Славена Петкова не беше уловила физическото, а и социално разпространение на тази щампа, отпечатана вероятно върху милиони найлонови торбички, то вероятно ние щяхме да сме все още слепи за всепроникващата и безкритична сила на пазара", споделя в рецензия режисьорът Петър Денчев.
"Тази щампа всъщност служи за маркировка. Носиш ли този знак, значи рано или късно си бил дамгосан от някоя продавачка, която е сложила нещо в това парче найлон. Маркиран веднъж, вече е удобно да се вмъкнеш сред останалите и да приложиш своята универсална придобивка и в разни утилитарни занимания и цели - можеш да слагаш по нещо, което ти трябва за работа; сандвич, някой друг банан, стар вестник с не докрай решена кръстословица. Можеш да скриеш и бутилка водка на излизане от магазина, да увиеш обувките, които трябва да занесеш на поправка. Бавно, но сигурно решаваш, че пазарът работи за теб. Ти и той сте едно. Дори нещо много повече. Създадени сте един за друг. Докъде бихте стигнали?", добавя Денчев.
Какво е провокирало Славена Петкова да изследва феномена на торбичката със шахматния мотив, какви въпроси си задава, каква е концепцията ѝ и какво иска да предаде чрез нея? Чуйте от репортажа на Нина Милошевич.
27 април е Световният ден на дизайна. Той се отбелязва за пръв път през 2006 година в САЩ, след решение на Професионалното обединение на дизайнерите. Дизайн се нарича естетическото и ергономично комплексно свойство на дадено изображение или изделие на приложното изкуство или промишлеността. В разширен смисъл засяга и конструкцията на дадено изделие.
Не бива да се бърка с пълното значение на оригиналната дума design на английски език в смисъл на (основно) проект (архитектурен, строителен или друг), план, скица, чертеж и (разширено) модел, конструкция, композиция. Масово в България е възприето значението на думата „дизайнер“ като творец – приложник, който оформя естетиката или ергономията на произведение на изкуството с функционална стойност, изработвайки дизайнерски проект. Този проект може да засяга или описва и конструктивни, технологични или други страни на изделието. Работата на дизайнера по определен проект започва с получаване на задание, което поставя определени параметри на проекта, продиктувани от технически, маркетингови или други сфери.
Видовете дизайн са промишлен, интериорен, моден, мултимедиен, графичен, уеб дизайн.
Според зам. председателя на НС и депутат от партия „Възраждане“ Цончо Ганев, Статистическия институт под натиск на управляващите фалшифицира данните за инфлацията, за да получим покана за Еврозоната. В обзорното предаване на РВ "Позиция" той заяви, че само скока цените на електроенергията би трябвало да вдигне инфлацията с няколко пункта,..
Управляващото мнозинство ясно показа, че саботира влизането на България в Еврозоната. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ депутатът от ПП/ДБ Мартин Димитров. По думите му, при данни за инфлацията за декември, които бяха обявени в средата на януари, току-що избраното правителство каза, че ще поиска до края на януари извънреден..
24 златни, 34 сребърни и 25 бронзови медала, или общо 83 призови места са спечелили състезателите на Морски клуб – Балчик. Това е равносметката организацията, която обучава в тънкостите на прекрасния спорт ветроходство общо 88 деца. „2024 година беше изключителна за нас! С радост споделяме основните моменти, които затвърдиха клуба като лидер в..
Новата инициатива на международния литературен фестивал „Варна Лит“ е търсенето на таланти в писането на текст за сцена сред варненските гимназисти на възраст над 15 години. Нарича се „Ателие за творческо писане“ и негов автор е Даниела Цочева – един от организаторите и вдъхновители на всички инициативи на „Варна Лит“. Тя даде насоки на..
Да бъде въведена оценка за дисциплина и да се обърне внимание на възпитанието на учениците като мярка за подобряване на резултатите и преодоляване на насилието в училищата. За това настояват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", каза председателят му Юлиян Петров в предаването на Радио Варна Post Factum. От десетки години се опитваме да обясним..
На Бабинден – денят, посветен на акушерите и грижата за новия живот – проф. Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - Варна, сподели своите впечатления и предизвикателства от изминалата година. В болницата през 2024 г. са родени 1881 деца, включително 51 многоплодни бременности, най-често близнаци. Най-малкото бебе, което е..
Най-знаковата дума за България през изминалата 2024 година е Шенген. Това сочи класацията на традиционното проучване на платформата за грамотност "Как се пише?" за 2024 година. Това се прави за четвърта поредна година. За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко..