НА СЕЛО в Метличина

С песен ни посрещнаха в село Метличина. Но и не само – жените от клуб "Незабравка" се бяха приготвили с пита, баница, сладкиши. Гостоприемство откъдето и да го погледнеш. Там бяхме с колегата Румен Сарандев. Неговите снимки можете да видите на сайта на Радио Варна. 

В нашата мила родна страна има две села, които носят името Метличина. Едното е в Кърджалийска област. Ние бяхме във варненското село Метличина. То се намира в община Вълчи дол, малко след село Брестак. Двете села са един вид побратими. Брестак е по-голямото, но Метличина излиза, че е по-личното. В Метличина живеят около стотина души.

Двама от тях са Петър Петров и Иван Йорданов. Срещнах ги на чешмата пред кметството.

В разговора с Петър Петров и Иван Йорданов стана въпрос за земята и веднага се насочихме към Митко Митев, който е председател на Земеделската кооперация „Съгласие”.

Митко Митев си спомня, че като малък са го будили още в четири сутринта, за да събира тютюн .

Той се надява, че тази година реколтата ще е много по-добра. И нещо любопитно – с помощта на земеделската кооперация и на бизнесмена Димитър Димитров, с когото Ви срещнахме при обиколката ни на Брестак, е изграден паметник на загиналите във войните от селото.

Щерион Жеков е част от ловната дружинка, но първо го върнахме в спомените му. Той е роден през 1934 година. И продължава да лолува. Баща му е бил бозаджия. Разказва, че днешната боза няма нищо общо с онази, която е пил като малък.

В разговора се включи и краеведът Аспарух Стоянов. Той се е заел с нелеката задача да опише историята на село Метличина в книга.

Аспарух Стоянов разказва любопитни факти от историята на селото, което до 1934 година се е казвало Хамбърлък, а до 1966 Житница.

По летописа Аспарух Стоянов работи заедно с бившия кмет на Метличина Иван Върбанов, който познава много добре родовете.

Това са жените от клуб „Незабравка”. Клубът им се намира в възстановената каменна сграда на училището в селото. Тя е със 130-годишна история. Едната част се е ползвала за църква. Дори кръстът още стои на покрива. В Метличина имат голяма църква, но ще я посетим малко по-късно. Сега към певческата група с ръководител Димка Желева.

В село Метличина не са забравили традициите. И ревностно ги съхраняват. Певческата група към пенсионерски клуб "Незабравка" не спира с изявите си. 

Традиционно ястие от Метличина е питката то царевично брашно.

Посетихме и църквата в село Метличина. Тя носи името "Св. Архангел Михаил". Голяма и просторна. Вижда се от главния път. Но за съжаление от години стои заключена. Покривът тече, вътре птичите отпадъци са на камари. Храмът се нуждае от голям ремонт.

Църквата е много красива, споделя с тъга в гласа кметският наместник Златинка Димитрова. Тя е строена в началото на миналия век. Започната е през 1928 и е завършена през 1933 с дарения от местното население. Инициативата е на бабата и дядото на Коста Костадинов – Вълчо и Добра Костадинови.

Жителите на Метличина се надяват, че скоро църквата ще бъде отключена и отново ще чуят гласа на църковната камбана.

Село Метличина се намира на 45 километра от Варна и е в състава на община Вълчи дол. С кметския наместник Златинка Димитрова разговаряхме в края на посещението ни там.

От асфалтирани улици  и днес в селото имат нужда. Заради липсата им, автобусите от обществения транспорт спират на разклона и въобще не влизат в Метличина.

От площадката пред старото училище, сега пенсионерски клуб, се вижда старата селска чешма.

Така накратко в няколко минути и няколко реда изглежда село Метличина.