Георги Първанов - президент на Република България 2002 г. - 2012 г. бе сред специалните гости и лектори на Четвъртата международна лятна академия по лидерство, която се проведе в к.к. "Св. Св. Константин и Елена". Изграждането на лидери като част от държавната политика на България е основният лайтмотив сред темите на престижния форум, в който взеха участие 50 студенти от 11 висши училища в страната. Тази година лятната академия се провежда под знака на 140-годишнината от създаването на Висше училище по телекомуникации и пощи и под патронажа на президента Румен Радев.
Георги Първанов изнесе лекция на тема "Къде се дянаха лидерите?" и представи пред студентите книгата си "Пътуване към паметта. Разкази за политиката.". Още за книгата му и мнението на бившия президент по актуални политически теми потърси Даниела Стойнова. Цялото интервю с Георги Първанов чуйте в прикачения звуков файл:
Във всеки случай ме научи как да се отнасям с моите родители и с хората около мен, със земята, защото наистина беше много тежка работата и сигурно зле платена, погледнато от днешните критерии, но това тогава нямаше значение. Изобщо в българското село земята учи много, така че аз не съжалявам, напротив – радвам се, че съм минал тази школа.
Но все пак как се стига от село до президентството? Наистина ли е необходимо кръв, пот и сълзи или при Вас стана по-лесно?
Не, не е било лесно. Стана в някакъв смисъл случайно, както съм го описал в книгата. Говоря за влизането ми в партията, след това и в ръководството. Там съм разказал случката как от 1000 души делегати ме познаха двама, но в крайна сметка бях избран. След това ми се падна нелеката чест да водя идейната дискусия и да правя идейното развитие на БСП. Досещате се, че това е наистина нещо доста тежко. Разбира се в президентството вече мнозина знаят, добре помнят как станаха нещата. Там даже съм дал едно факсимиле на социологическа агенция, което ми отреждаше 15-о място рейтинг, 40 дни преди изборите за президент. (...)
За мен е интересно, че днес по време на срещата Ви със студентите, когато Ви попитаха кой за Вас е пример за човек, който е добър в политиката, посочихте Симеон Сакскобургготски. Той все пак има доста силен характер...
Да, но не го е проявявал в отношенията с мен и с другите институции. Мъдър и разумен е бил във всички тези контакти и разговори в съвместните ни действия, така че нямам никакви оплаквания, напротив – смятам, че това беше един позитивен период за нас хората, които представлявахме България по това време.
По онова време, каквито и негативи да се откриват, наистина имаше политическа стабилност. Вашата книга е за възстановяване на дебатите в политиката. Сега не само че няма политически дебати между основните опоненти, ами и предизборната кампания предишния път беше вяла. Сега предвиждам, че пак ще е същата. Хората не могат да се ориентират в новите формации.
Много неща има или по-скоро няма. Няма ясни предизборни платформи и послания, няма открит дебат между политиците, които са на най-високо ниво, които дават лицето на една кампания. Изобщо политиката в България много се промени и това не дава гаранция, че ще има добро управление. Не знам как ще се скалъпи правителството, съзнателно използвам този по-фриволен израз, защото става дума за завързване, за скалъпване, а не за нещо стратегическо, което може да работи добре за страната. (…)
Разговаряхте с младите хора за лидерството. Откъде ще се появят според Вас новите лидери, защото наистина имаме нужда и от духовни водачи, но все пак ни трябват и политици, които хем да са подготвени, хем да мислят за хората, а не за себе си?
Не знам. Това е като очакването на месия. Да не се наемам да спекулирам, посочвам възможна партия или общност. Времето ще си изиска и ще си наложи лидерите. В това не бива да има съмнения. Аз виждам много млади хора, които са кадърни, които имат качества. Да бъда откровен – виждам и по-стари, наложили се отдавна лидери, които пречат, препятстват за това да излязат кадърните. Лансират онези, които са послушни. Така няма да стигнем далече – говоря и за отделните партии, най-вече и за нацията.

"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..
Според председателя на ДСБ Варна д-р Ивайло Митковски няма причина от тук нататък кметът на морската столица Благомир Коцев да продължава да е в ареста. В обзорното предаване на РВ „Позиция“ той заяви, че след като следствието е приключило, оправданието за задържането му, че може да повлияе на свидетели, е отпаднало. „Докато се гледа..
Макрорамката на бюджета 2026-та показва, че разходите като процент от БВП ще достигнат нечувани за съвременната история на България нива. „Това не е държавата, която познавам, каза бившият министър на икономиката Николай Василев, като допълни, че България до сега е харчила около трийсет и няколко процента от БВП“. По думите му очертаващите се..
Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT) Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на..
Липсата на важни инфраструктурни връзки, като магистрала "Хемус" , продължава да забавя развитието на областите от Северна и Централна България. Варна, Русе, Велико Търново и Габрово не си взаимодействат достатъчно. Те не успяват да изградят устойчива икономическа ос, за разлика от Южна България, където се оформя силна линия..