47
113 метра!
Толкова е дълбочината, под която спасяването на екипаж на последната българска подводница "Слава" някога би се превърнало в невъзможна мисия. За щастие, ние в морската си история нямаме инцидент като този с руската атомна подводница "Курск", която през лятото на 2000 г. потъна в Баренцово море или като изчезването на аржентинската "Сан Хуан" в Атлантика. За нещастие обаче, страницата, озаглавена "българско подводно плаване" беше затворена преди повече от 10 години, официално на 1 ноември 2011 г. и близо година след последното плаване на "Слава" на 21 декември 2010 г.
Днес опцията "да влезете в обувките" на последните български подводничари е достъпна само в Белослав, на последния пристан на превърната в музей "Слава". И, ако за поколенията на 30+ възрастните, особено край морето, да видиш и да влезеш в подводница не е нещо непознато, за милениумите и поколението, родено в дигиталния 21-ви век, "Слава" ще е единствената възможност да се докоснат до спартанската обстановка и духа, в които са "живели" близо 7 000 български подводничари за цялата морска история на България.
Близо две години след изтеглянето на 76-метровата „Слава” до Белослав, реставрацията започна с укрепване на външният ѝ корпус, изчистване на ръждата, премахване на мухъла и влагата и поетапно възстановяване на оригиналната обстановка на построената през 1959 в. подводница, разказва един от последните подводничари Ясен Облачки, чието работно място повече от 10 години е в един от торпедните отсеци на "Слава" и един от хората, с чиято безвъзмездна помощ се поддържа подводницата.
Няма бивш подводничар, гласи веруюто на всички, които са носили службата, казва Облачки, който като всички подводничари има изключително чувство за хумор. Подводничарството учи да работиш в екип. Това е мястото, в което от действията на всеки един, зависи живота на всички останали. Доверието е всичко! Както и мускетарският принцип "Един за всички! Всички за един!".
На практика, подводниците са корабите с най-голяма автономност. Те не са за хора със слаби нерви или с пристъпи на клаустрофобия. Още повече, че почти всичко в подводницата е непипнато в продължения на десетилетия - още от 1959 г., когато тя е спусната на вода в тогавашния СССР точно на 27 септември. Година по-късно, "Слава" е зачислена в състава на ВМС. Любопитен факт е, че макар на борда да не се допускат жени, конструкторът на подводницата всъщност е ... жена.
Подводницата „Слава“ отдавна не е това, което помнят поколенията подводничари. Днес ръждата е почти навсякъде - особено на по-ниското ниво, миризмата на гориво се усеща постоянно, люкът е постоянно отворен и ги няма строените в униформи край нея моряци.
Да слезеш в „Слава“ всеки път е невероятно усещане. Кап. Втори ранг Димитър Върбанов е сред служителите на нея почти от самото ѝ начало.
Началото на българското подводно плаване започва преди 105 г., когато на борда на UB-18, подводница, произведена в България, се вдига за първи път българския флаг и тя излиза на първото си плаване във Варненския залив. На борда ѝ тогава са принцовете Борис и Кирил. Командир е лейтенант Никола Тодоров, а помощник командир - мичман I ранг Иван Вариклечков, бъдещият командир на флота.
Последният капитан на "Слава" и на българска подводница е кап. I ранг Камен Кукуров, понастоящем е началник на Щаба на флота. Сваленият на 1 ноември 2011 г. флаг днес може да се види във Военноморския музей.
До част от случките, свързани с различни моменти от живота на българските подводничари, както и част от славната им история може да се докоснете тук.
Покритието със задължителни ваксини в България става все по-добро през последните години, сочи публикация на Института за пазарна икономика. В нея се цитират данни на Националния център по обществено здраве и анализи, които показват, че нивата на ваксиниране с основните задължителни ваксини у нас приближават 95% от населението и се възстановяват до..
2.2 млн. лв. за археологически проучвания и теренна консервация на обекти е одобрил Министерският съвет с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Парите ще бъдат преведени като допълнителен трансфер към общините, на чиято територия са обектите, съобщава "Сега". Това става ясно от публикувания на сайта на МС текст на постановлението за..
Ученици от Училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич се научиха как да правят ръчно изработени свещи. Желанието на децата е всички заедно, точно в 12 часа, по време на празничната обедна великденска трапеза да запалят свещичките в домовете си и да пожелаят с тях здраве и светлина за себе си и своите близки. В уютното пространство на..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
Разкъсана облачност
