Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Последните подводничари или за живота на 300 метра под водата от първо лице

| обновено на 15.11.21 в 06:27
47
Снимка: Румен Сарандев

113 метра!

Толкова е дълбочината, под която спасяването на екипаж на последната българска подводница "Слава" някога би се превърнало в невъзможна мисия. За щастие, ние в морската си история нямаме инцидент като този с руската атомна подводница "Курск", която през лятото на 2000 г. потъна в Баренцово море или като изчезването на аржентинската "Сан Хуан" в Атлантика. За нещастие обаче, страницата, озаглавена "българско подводно плаване" беше затворена преди повече от 10 години, официално на 1 ноември 2011 г. и близо година след последното плаване на "Слава" на 21 декември 2010 г.

Днес опцията "да влезете в обувките" на последните български подводничари е достъпна само в Белослав, на последния пристан на превърната в музей "Слава". И, ако за поколенията на 30+ възрастните, особено край морето, да видиш и да влезеш в подводница не е нещо непознато, за милениумите и поколението, родено в дигиталния 21-ви век, "Слава" ще е единствената възможност да се докоснат до спартанската обстановка и духа, в които са "живели" близо 7 000 български подводничари за цялата морска история на България.

Близо две години след изтеглянето на 76-метровата „Слава” до Белослав, реставрацията започна с укрепване на външният ѝ корпус, изчистване на ръждата, премахване на мухъла и влагата и поетапно възстановяване на оригиналната обстановка на построената през 1959 в. подводница, разказва един от последните подводничари Ясен Облачки, чието работно място повече от 10 години е в един от торпедните отсеци на "Слава" и един от хората, с чиято безвъзмездна помощ се поддържа подводницата.


Ясен Облачки.


Няма бивш подводничар, гласи веруюто на всички, които са носили службата, казва Облачки, който като всички подводничари има изключително чувство за хумор. Подводничарството учи да работиш в екип. Това е мястото, в което от действията на всеки един, зависи живота на всички останали. Доверието е всичко! Както и мускетарският принцип "Един за всички! Всички за един!".

На практика, подводниците са корабите с най-голяма автономност. Те не са за хора със слаби нерви или с пристъпи на клаустрофобия. Още повече, че почти всичко в подводницата е непипнато в продължения на десетилетия - още от 1959 г., когато тя е спусната на вода в тогавашния СССР точно на 27 септември. Година по-късно, "Слава" е зачислена в състава на ВМС. Любопитен факт е, че макар на борда да не се допускат жени, конструкторът на подводницата всъщност е ... жена.



Оперативната дълбочина на "Слава" е 300 метра.
Оползотворен е всеки един сантиметър, уточнява Ясен Облачки, докато разказва за "материалната си част" - торпедният отсек, който по съвместителство е и сред основните места за спане. Дори и днес могат да се видят койките на редовите подводничари, окачени около шестте торпедни апарата на носа (има и два на на кърмата). Дълги около 8 м. и тежащи над 2 т., полагането на торпедата е истинско предизвикателство.
Колкото до койките, макар и само 50 см. широки, няма човек, който да не се е събрал в нея.
Иначе цялата ширина на "Слава" е 7 м., а дължината 73 м. Така общият обем е 511 куб.м., от които само торпедният отсек заема 123 куб.м.

Част от силозите, на които лежат торпедата.

Да запазиш уважението и честта на колегите е може би най-голямото предизвикателство, казва Облачки и допълва, че са като едно голямо семейство.Затова и за тях важи правилото на мускетарите - "Един за всички! Всички за един! Защото "един подводничар не е подводничар!
Иначе целият екипаж е от 62 души, от които офицерите са 11. Останалите са старшини и матроси.

Нормативът, за да слезете или по-скоро да се спуснете по стълбите е 18 секунди. Секунди отнема и преминаването на подводницата по дължина.

Общ изглед от

Най-големият страх на една подводница е да не я удари мина. Няма отсек, който да се отдели и да спаси екипажа. Но и за това има решение. Казваш си "С Бога напред!" и тръгваш. Не всеки може да издържи на това. 
Гледаме филмите за подводници с голям интерес, разказва още Ясен Облачки. Като видиш какви подводници имат големите държави и ние какви имаме... една държава без подводници, не е държава!


Последната служба на Облачки на "Слава" е през 2010 г., само година преди да бъде закрит дивизиона.



Сред любопитните неща, които могат да се видят на "Слава" е медицинският пункт, скрит под оперативната маса, на която по принцип се хранят офицерите. Част от медицинското окомплектоване е с историческа ценност и достойно за музей, защото датира още от времето на Царска България и тогавашното Министерство на войната.

Всичко на борда на "Слава" е автентично.
А, ако някога сте се чудили какво се вижда през перископа на една подводница или т.нар. "сърце на кораба" - вижте сами!

По-близкият поглед през перископа.

Всеки един клапан на борда на "Слава" е обозначен с различен цвят. Червеното е аварийно, синьото е въздух, зеленото - вода, кафявото - гориво, жълтото - хидравлика. 

Подводницата „Слава“ отдавна не е това, което помнят поколенията подводничари. Днес ръждата е почти навсякъде - особено на по-ниското ниво, миризмата на гориво се усеща постоянно, люкът е постоянно отворен и ги няма строените в униформи край нея моряци.




Да слезеш в „Слава“ всеки път е невероятно усещане. Кап. Втори ранг Димитър Върбанов е сред служителите на нея почти от самото ѝ начало.


И малко история:

Началото на българското подводно плаване започва преди 105 г., когато на борда на UB-18, подводница, произведена в България, се вдига за първи път българския флаг и тя излиза на първото си плаване във Варненския залив. На борда ѝ тогава са принцовете Борис и Кирил. Командир е лейтенант Никола Тодоров, а помощник командир - мичман I ранг Иван Вариклечков, бъдещият командир на флота.

Последният капитан на "Слава" и на българска подводница е кап. I ранг Камен Кукуров, понастоящем е началник на Щаба на флота. Сваленият на 1 ноември 2011 г. флаг днес може да се види във Военноморския музей.

До част от случките, свързани с различни моменти от живота на българските подводничари, както и част от славната им история може да се докоснете тук.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лесна работа: Като живота в нас и наоколо

Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..

публикувано на 25.11.24 в 17:30

В Център за настаняване във Варна мечтаят повече млади хора да се ангажират с каузата "социална грижа за деца в нужда"

Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..

публикувано на 25.11.24 в 15:10
Първа награда за 2023 г., автор Присила Махмудова 15 г.

Радио Варна с покана към рисуващите деца за конкурса „Моята Коледа”

Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..

публикувано на 25.11.24 в 10:48

Насилието над жени започва от думите

На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...

публикувано на 25.11.24 в 08:55

Честваме Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..

публикувано на 25.11.24 в 07:36
РПЦ Харманли

В търсене на по-добър живот

Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..

публикувано на 24.11.24 в 10:58

Ще се намерят ли скоро средства за ремонт на читалището в балчишкото село Гурково?

Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..

публикувано на 23.11.24 в 10:10