На около 300 хил. се оценява броят на трите вида делфини в Черно море. Българските териториални води се обитават от около 74 хил. китоподобни бозайници. Данните са от първото и единствено по рода си самолетно проучване на делфините в Черно море, по проект на природозащитната организация „Зелени Балкани” и партньори от още пет държави.
Това съобщи за Радио Варна Димитър Попов, ръководител на проекта за опазване на китоподобните в България към „Зелени Балкани”.
Официални данни от проучване и преброяване на делфините в Черно море през 20 век няма, но на база исторически сведения от времето на промишления делфиноулов през миналото столетие, популацията драстично е намаляла.
"Счита се, че в първата половина на 20 век популацията на китоподобните вероятно е достигала до 1 млн. екземпляра, но това са само предположения, Те не са базирани на целенасочени проучвания за численост и плътност, а са направени според нивата на уловите, които са регистрирани - от 3 до 5 млн. екземпляра сумарно за трите вида черноморски делфини - обикновеният делфин, муткурът (морска свиня) и афала ", посочи Попов.
В днешно време съществените фактори, които влияят върху популацията на китоподобните бозайници са редица - замърсяване, шум в морската среда, приулов. климатичните промени и др.
Приуловът на делфини е проблем в световен мащаб. В Черно море най-потърпевш от случаен улов е най-дребният представител на делфините - морската свиня.
"Основната причина е спецификата на неговия ехолокационен орган и фактът, че той комуникира основно и се ориентира и търси своята плячка, използвайки ултразвуци с висока честота. Това, от една страна дава добра резолюция на околната среда, но от друга има малък обхват. Най-опасните риболовни уреди за китоподобните са мрежите за калкан, те са вертикални - с височина от 2 до 3 метра, а размерът на т. нар. им око е голям - между 20 и 30 см. Търсейки храна, в близост до дъното, делфинът не може да засече навреме съоръженията и се оплита в тях, а това е фатално", посочи той.
Данните от проучването сочат още, че нивото на приулов на муткур е над 20% от популацията (при световни данни за 1.7%).Обнадеждаващ e ефектът от използването на пингъри (акустични репелентни устройства – бел. ред.), които прогонват делфините. Звуковият сигнал, който се излъчва от устройствата, предупреждава морските бозайници, че са в опасност.
Черноморските китоподобни са отделени като самостоятелни подвидове, които обитават само Черноморския басейн, т.е. ендемичен вид са. Изчезнат ли, няма как да бъдат възстановени като вид.
"Друга актуална тема, която вече печели разбиране от страна на човечеството, е шумът в морската среда. За морските организми шумът е важен фактор, който нарушава тяхната среда, защото те се ориентират основно чрез слух и ултразвуци. Повишаването на нивото на шума маскира техните възможности - първо за ориентация, но също така им пречи на комуникацията. Световният глад за ресурси - петрол и газ, водят до разширяване на търсенията, които са свързани със сеизмични проучвания, които пък са много значим източник на шумово замърсяване", пояснява Попов.
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..