Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приказка за надеждата или да спасиш лешояд

По-голямата част от съзнателния си живот Ивелин Иванов посвещава на лешоядите.

Онези впечатляващи и красиви хищни птици, които по времето, когато започва тази изпълнена с предизвикателства и понякога с разочарования история, в България се броят на пръстите на едната ръка.

Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка. 



Но преди 30 години - когато Иванов е ученик във ветеринарния техникум, нещата са много, много различни. 


Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците".

"Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи... 

Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.

А за поколенията от 80-те и 90-те години, особено родените в градовете, лешоядите се превръщат просто в литературни персонажи на различни автори или от фолклора.


Няма данни колко точно са убитите хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. 

Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа. 

В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица.

За Ивелин Иванов и колегите му, връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.

И тъй като връщането на хищните птици е крайна точка в хранителната верига, първата стъпка е възстановяването на няколко други популации. Сред тях и каракачанската порода овце. Почти изчезнала по него време, днес, само стадото на природозащитната организация "Зелени Балкани", които заедно с Българското дружество за защита на птиците и Природен парк "Сините камъни" работят по проекти за ново бъдеще за лешоядите в България, наброява над 200 животни.


Отровите все още са риск за оцеляването на лешоядите, казва Ивелин Иванов. Само преди няколко години така загива почти цялата популация на лешояди в Кресненското дефиле. Проблем се оказват и стълбовете на електропреносната мрежа. Опасения има и за перките на ветрогенераторите, особено в районите на Сливенския Балкан, но и около Калиакра на пътя на прелетните птици Via Pontica.

Лешоядите - с частично изключение, са сред малкото видове птици, които използват въздушните течения и нямат точно определен прелетен път. Размахът на крилата им може да достигне до два и половина - три метра. Не нападат домашни и диви животни и се хранят само и единствено с мърша.

Високото pH в стомаха им им позволява да се справят не само с тъканите и костите, но и с доста причинители на заразни болести като антракс, чума, бруцелоза. Това именно ги определя и като санитарите или чистачите в природата. 

Снасят средно по едно или две яйца и отглеждат по едно-единствено малко, и то не всяка година. Размножителният им период започва късно - при някои видове дори след осмата година, а това допълнително спъва оцеляването им като вид.

Летят много и дори в рамките на ден могат да изминат стотици километри.



Днес, всеки един представител на вида се следи с предавател - чип с номер. Така чипирани в България лешояди могат да се проследят до Турция, Полша, Хърватска, Украйна, Израел и дори Саудитска Арабия. Доказателство за "скитническия им характер" в младежките години. Скитосването на лешоядите има своето еволиционно обяснение - така се постига обмен на гени. В противен случай популациите биха се изродили.

Един от нашите лешояди - Рига (по името на зоопарка в латвийската столица) обаче дава истинска надежда за бъдещето не само за българските, но и за европейските популации. Причината - последните две години той достига от Източните Родопи "с две нощувки - в Хърватска и Словения", до Алпите, изминавайки повече от 800 км. в рамките на всеки ден.

Не е достатъчно само да възстановим вида. Голямата ни надежда е един ден да свържем Иберийските и Балканските популации, разположени в двата края на Европа.

Освен с подвига на лешояда Рига, българският екип се гордее и с т.нар. си изкуствено гнездо. Иновационна методика за отглеждането на лешояди и последващото им освобождаване. Класическият начин е това да става в т.нар. волиери - специализирани клетки, където птиците прекарват по една - две или повече години.



Въпреки, че колониите от лешояди се увеличават, птиците не са достатъчно, за да се разселят по естествен път, уточнява Иванов. Затова от екипа на "Зелени Балкани" и в рамките на проекта им за завръщането на хищните прици у нас, използват методика, доказала успеха си във Франция, Испания и Австрия.

Вземат се птици от големи колонии - като тази в испанските провинции Навара и Екстремадура, където има около 27 хил. представители на вида или изпюпени в зоопаркове и се настаняват във волиерите. В България има четири такива - във Врачанския Балкан, в Централен Балкан, природен парк "Сините камъни" край Сливен и в района на Котленска Стара планина.

Преди да стигнат до волиерите, лешоядите изминават средно по около 4 000 км. по пътищата на Европа, в клетки в бус. След няколко часа пътуване миризмата в буса се уеднаквява, разказва още Ивелин Иванов. 


Освен Рига, лешоядите в България носят имена като Сливен, Острава, Ултрон, Екстремадура, Боян (на алпиниста Боян Петров), Мрак, Пламък, Ренегат...

Част от тях са кръстени на районите, откъдето идват, а други носят име избрано от осиновителите си, в рамките на възможност, която природозащитниците дават. Оплетени в електропресната мрежа, отровени или простреляни от бракониери, за жалост част от тях вече не летят. Разбира се, не всички лешояди имат имена. Колкото повече стават, толкова по-рядко птиците се кръщават, а и няма да стигнат имената.

Понастоящем у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд. Връщането на брадатия лешояд все още е мечта.


Когато от "Зелени Балкани" започват да работят върху идеята за новото бъдеще на лешоядите в България, такива се оказва, че има само в планините на Навара и Екстремадура, островите Корсика и Крит, както и няколкото двойки в българската и гръцка част на Източните Родопи.

Макар и хищници, лешоядите са изключително социални птици. На места в Африка край тях се събират десетки хора на близко разстояние. Имахме притеснения, че внесените от различни зоопаркове у нас могат да се окажат по-трудно приспособими в природата, но се оказа, че не е така, разказва Иванов.

Преди няколко години, британката Джемайма Пери Джоунс предоставя няколко лешояда, отгледани в центъра ѝ на "Зелени Балкани" с идеята да им даде "втори шанс". Край Сливен този втори шанс се оказва прелюбопитен. Близо две седмици, по таксита, покриви на къщи и блокове тези лешояди събират погледи и изумяват хората.





Ако лешоядите ги имаше по времето на епидемиите на африканска чума и останалите зоонози, може би нямаше да има толкова много заразени животни, смята още Ивелин Иванов и допълва, че при наличие на достатъчно представители на четирите вида лешояди, от което и да е мъртво животно не би останало абсолютно нищо.


Използването на отровни примамки, които убиват "неблагонадежните" за народната власт хищни видове продължава с десетилетия. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г.

Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни...

Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани". 



Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато. Там от няколко години гнезди двойка египетки лешояди, а тази година се излюпиха и пилета. Над 10 години животът на защитения вид в гнездото на лешоядите над Провадия се наблюдава денонощно с видеокамери.

За всички тези години в Провадия са излюпени 14 малки бебета-лешояди. Само преди дни - началото на септември, малките египетски лешояди бяха взети за доотглеждане от екипа на "Зелени Балкани" в спасителния им център в Стара Загора. За първи път от десетилетия в България и по-точно в Котленския Балкан, тази година се излюпи и малък черен лешояд.  

Иначе, всяка година първата събота на септември отбелязваме Международния ден на лешоядите, а целта е да се насочи вниманието към птиците, към ползите от тяхната ролята в природата и към заплахите, които ги изправят пред ръба на оцеляването.


Снимки - авторът и "Зелени Балкани"



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Микропластмасите ни тровят дори у дома и в колите ни 

Учени са открили, че въздухът в нашите апартаменти и автомобили може да е основният източник на микропластмаси, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове.  Според проучване на Университета в Тулуза, публикувано в PLOS One, възрастен вдишва до 68 000 микропластмасови частици с диаметър по-малък от 10 микрометра всеки ден – 100 пъти повече,..

публикувано на 02.08.25 в 16:25

Включи се в играта "Опознай Варна"

Август започна с инициативата „Опознай Варна“ – посети петте забележителности от 100-те национални туристически обекта, организирана от Община Варна. Кампанията има за цел да популяризира културно-историческите забележителности на територията на общината и се организира по повод 130 години от началото на организирания туризъм в..

публикувано на 01.08.25 в 16:32

Лео, Део и Играта откриват "Седмицата на морето" в Бяла

От 1 до 8 август Бяла се превръща в сцена за едни от най-обичаните български изпълнители. "Седмицата на морето" в Бяла започва– инициатива с над 30 години история, която събира жители и гости на града около общата любов към морето, музиката и лятото. Тази година програмата обещава вълнуващи концерти, детски конкурси, традиционни събития и..

публикувано на 01.08.25 в 12:48

Международният ден на бирата: Неофициален, но наливен

В първия петък на август светът вдига халба в чест на една от най-старите и най-освежаващи напитки – бирата. Международният ден на бирата, макар и неофициален празник, се празнува сериозно от любителите и пивоварите.  Пренасяме се във варненски бира-бар, където е и Жельо Ангъров – човекът зад бара с наливните кранчета, с богат опит и познания в..

публикувано на 01.08.25 в 10:29

Богородичният пост започва

От 1 август започва Богородичният пост. Един от четирите големи периоди на въздържание за православните християни. През следващите две седмици вярващите се подготвят духовно за празниците Преображение Господне на 6 август и Успение на Пресвета Богородица на 15 август.  Богородичният пост напомня за важността на молитвата и въздържанието в навечерието..

публикувано на 01.08.25 в 08:02

Хранителен патрул „дебне“ за развалени провизии на плажа

Днес и утре до обяд Балчик е една от поредните спирки на ин ­циа­ти­ва­та „Хра­ни­те­лен пат­рул“, която произ­ли­за от пар­тньор­ство­то меж­ду Об­щи­на Бал­чик и Сдру­же­ние „Асо­циа­ция Биом­ре­жа“  в рамките н а проект FOODWISE  (Храни се разумно) , кой­то е част от прог­ра­ма­та Interreg NEXT Чер­но­мор­ски ба­сейн (Black Sea Basin CBC) и се..

обновено на 31.07.25 в 15:31

Жители на Дилбер чешма минават по дълъг и заобиколен път заради лоша инфраструктура

На жители на местността край Варна Дилбер чешма им се налага да минават по заобиколен горски път, за да излязат от района, заради лоша инфраструктура и заграждения заради строителство, разказа потърпевшият Красимир Радев.  По думите му липсващата настилка на улиците и лошото им състояние е заради строежите на жилищни кооперации. Радев изказа..

публикувано на 31.07.25 в 08:04