Ясни са номинираните за литературните награди "Перото" на клуб „Перото“ и Националния център за книгата за 2021 година.
Седмата церемония ще бъде на 2 ноември. По този повод Светлана Вълкова разговаря със Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“.
Здравейте на Светлозар Желев. Намирам Ви на „Панаира на книгата” във Франкфурт. Какво е нашето участие?
България има щанд. Много се радваме, че вече след две години за първи път се провежда такова събитие. То събира издатели и национални институции от целия свят. България има своя щанд. Интересът към България е голям. Надявам се да бъде един успешен панаир и да възстановим връзките, защото мотото на панаира е „Реконект”, отново да се върнем към нормалния живот.
Да се върнем няколко дни назад към Георги Господинов и голямата радост, която ни донесе като носител на престижната Европейска награда „Премио Стрега Еуропео” в Италия с романа „Времеубежище”. Можете ли да обясните какво представлява тази награда?
Това наистина е огромна новина. Всички колеги ни поздравяват, защото това е една от най-важните и ценнни европейски награди. Поздравиха ни колеги буквално от цяла Европа и целия свят за тази награда. Моите поздравление да изкажа и към Георги Господинов и към неговия преводач професор Джузепе дел Агата, който прави толкова много за превода на българска литература на италиански език и разбира се, на издателя му в Италия Даниела ди Сора. Награда "Премио Стрега Еуропео" е част от най-голямата италианска литературна награда „Стрега”, която съществува от 1947 година и нейни носители са най-големите италиански писатели като Алберто Моравия, Умберто Еко, наистина най-големите имена в италианската литература. Преди близо десет години беше решено да има и втора награда, която да се дава за най-добрата книга, преведена на италиански език и тя се връчва всяка година. Нейни носители също са едни от най-големите европейски писатели. И всъщност ние имаме честа Георги Господинов да бъде номиниран още за първата награда „Премио Стрега Еуропео”, която беше взета от един от най-големите испански писатели. Но сега за наша радост в конкуренция на Ана Бландиана – живия класик на румънската литература, на носителя на наградата „Гонкур” във Франция за тази година. Така че наистина много сериозна конкуренция. Но книгата „Времеубежище” на Георги Господинов стана носител на наградата. Много е интересно и журито, което избира победителя. Това са 22 италиански писатели, носители на наградата „Стрега”. Представете си какво означава най-добрите писатели на една нация да избират писател, когото смятат за най-добрия и човека, който да я получи. Така че това е огромно признание, което се присъединява към другите му изключителни награди като „Ян Михалски” в Швейцария или наградата „Ангелус” в Полша.
Предстоят наградите „Перото” за принос към българския литературен контекст. Има ли тази година сериозен принос към него?
Със сигурност има прекрасни номинирани книги. Трудно ще ми е да ги изброя в момента. Но в категория „Проза”, където са номинирани Елена Алексиева за нейния прекрасен сборник „Прекъсване на Самсара”, „Вечерна сватба” на Иван Станков, „Телогинариум” на Ясен Григоров, изключителна конкуренция, при която на журито наистина не му беше лесно да избере трите номинирани книги. Защото в дългия списък в него фигурираха книги като „Опашката” на Захари Карабашлиев, „Мисия Туран” на Алек Попов – изключително утвърдени имена в българската литература. Никак не беше лесно на журито. Наблюдавах този процес, докато те вземаха решението за номинациите. Същото е и в категория „Поезия”, където са номинирани Надежда Радулова, Виктор Самуилов, Владимир Левчев. В категорията „Дебют” също бяха номинирани прекрасни книги, детската литература... Разбира се, моята любима категория като директор на Националния център за книгата е „Превод от български на чужд език”. Тя е много важна, защото моята работа е да популяризирам българската литература в чужбина. Там са номинирани Виктория Левтерова за превода й на испански на „Портретът на моя двойник” на Георги Марков и на „Сестри Палавееви” на Алек Попов. Професор Джузепе дел Агата за превода му на „Времеубежище“ и на една книга със стихове на Владимир Левчев и едно от големите ни имена в превода от български на испански език – мексиканският преводач Рейнал Перес Васкес. Така че отново конкуренцията и там е много силна. Ще я има, разбира се и наградата за „Цялостен принос към българския литературен контекст”, но тя се връчва и обявява на самата церемония, която ще бъде на 2 ноември.
Т.е. няма да разберем кой е носител, но има извънредна награда.
Която за първи път се връчва. За огромно наше съжаление посмъртно. На Марин Будаков, който направи толкова много за съвременната българска литература, изгради толкова мостове и наистина беше спойка в целия ни литературен живот и контекст. Той беше огромен приятел на литературен клуб „Перото”. И наистина неговият дух винаги ще живее там.
Какво е журито, което ще определи наградите „Перото”?
Журито е в състав професор Светлана Стойчева, която е най-големият специалист по детска литература в България, преподавател в Софийския университет, Силвия Чолева – всички я познават – поет, писател, издател и журналист в ефира на програма „Христо Ботев”, Белослава Димитрова, носител на наградата за поезия „Перото 2020”, Теодора Димова, която е носител на наградата за „Проза 2020” и доцент Дарин Тенев, също то Софийския университет, едно от най-големите ни имена в литературната теория и критика.
На 2 ноември каква ще бъде церемонията?
Все още не знам, защото съм във Франкфурт и не съм говорил с колегите и ръководството на НДК как точно ще бъде проведена церемонията. Ние със сигурност щяхме да я стриймваме пряко в Интернет, но като се прибера в София, ще обсъдя с ръководството на НДК и ще обявим как точно ще се случи самото награждаване. Решението ще бъде взето в самия ден от страна на журито. Сигурен съм, че изборът им няма да е лек. Всяка от номинираните книги е изключително добра, те вече са победители. Но наградата ще получи по една книга от всяка категория.
Изложбата „65“ , посветена на 65 години от рождението на Ангел Ненов ще бъде открита на 24-ти февруари в Арт салона на Радио Варна. Експозицията е с благотворителен характер и е в памет на известния варненски фотограф-художник Ангел Ненов. На 25-ти февруари се навършват девет месеца откакто той ни напусна, но специална е и датата 23-ти..
Кметът на Варна Благомир Коцев по никакъв начин не е съгласен с мотивите на областния управител Андрияна Андреева, с които тя обжалва пред съда увеличаването на таксите за строителство. Областният управител: Спазването на законовата процедура е основната причина за обжалване на таксите за строителство В обзорното предаване на Радио Варна..
Днес е Международният ден на екскурзовода, а денят ще бъде отбелязан във Варна с тематична конференция, която започва от 10 часа в зала 4 на Фестивалния и конгресен център. Това е трето издание на форума, на който ще се дискутират различни теми, свързани с професията на екскурзоводите, които мнозина определят като лицето на туризма ни...
Интервю с Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL) За повече от 30 години в дет метъл ъндърграунда FLESHCRAWL издават девет алблума. И всички те са издържани в духа на 90-те. Голяма част от първите два ще прозвучат на живо от сцената на „Grind Over Sofia 2025“на 28 феврурари в клуб „При черепите“. Организаторите от „Autumn Souls of Sofia“съдействаха за..
Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..