Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Маестро Григор Паликаров: Пътят на един диригент трябва да бъде тежък

Държавна опера Варна чества 50-годишнината на изтъкнатия диригент Григор Паликаров със Симфоничен концерт на 5 ноември 2021, от 19.00 часа на Основна сцена.

Приятно ми е, че няколко дни след рождения ми ден ще дирижирам варненските симфоници – казва Маестрото. Всъщност този концерт беше отдавна планиран, но ръководството ме изненада с идеята да го обвърже с мое честване. Започваме с Празнична увертюра от Дмитрий Шостакович, като по повод 115 години от рождението на композитора, в операта е експонирана документалната изложба „Дмитрий Шостакович и България“. Трябваше да продължим с Концерт за пиано и оркестър на Ференц Лист, но след като в последния момент се разбра, че Пламена Мангова не може да участва, ще изпълним Концерт за пиано и оркестър в ла минор, оп. 54 от Роберт Шуман със солист прекрасния млад пианист Ивайло Василев. Ще завършим програмата с едно предизвикателство към Варненския оркестър – Рихард Щраус и неговата симфонична поема „Смърт и просветление“. Трябва да създаваме предизвикателства, с тях израстваме и това е важно.

От сезон 2021/22 Григор Паликаров е Постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център - Варна.

Светлана Вълкова разговаря с Григор Паликаров за началото на музикалния му път, за тежкия труд на диригента, за истинските и фалшивите измерения на успеха, за високия коефициент на интелигентност, който би трябвало да помага в живота. И още:

Колко от Вашите 50 години са изпълнени с музика?

Със съзнателно свирене – 43.

Как започнахте? Има ли наследственост в семейството по тази линия?

Има наследственост, има и интересна история. Баща ми, Бог да го прости, свиреше на няколко инструмента – пиано, акордеон, тромпет, валдхорна. Музиката не беше станала негова професия, но той се беше занимавал с нея. Двамата с майка ми не са имали идея въобще да ме правят музикант, но като съм бил на 3 – 4 години са ми купили, имаше едно време едни такива сини роялчета - играчки, които свиреха. Баща ми изсвирил една мелодия и аз веднага съм я повторил, което със сигурност го е впечатлило. А след това, в предучилищната възраст, преподавателката по музикална подготовка ми е дала една бележка, която аз си пазя, на нея пише: „При проверка на музикалните способности на Вашето дете открихме, че то е ярко надарено. Запишете го веднага в класа по цигулка еди-къде си.”   Баща ми казал: „А, цигулар, там да ми се криви – не! По-добре пиано.”

И така, това е моята първа връзка с музиката.

Колебахте ли се впоследствие, когато развивахте таланта си, дали да се занимавате с пиано, дали с дирижиране или композиране?

Имаше такива колебания, аз в началото си мислех, че ще бъда само пианист и ще композирам. Майка ми до ден днешен не пропуска да ми напомни тази история - тя ми казваше: „Добре де, нямаш ли амбиция да започнеш да дирижираш? А аз: „Какво? Не! Да почна да дирижирам? В никакъв случай, аз ще си бъда пианист!” И само година и половина по-късно вече се занимавах с дирижиране. Така че младите хора трябва да внимават какво и как казват...

Кое Ви запали по дирижирането?

Симфоничната музика. Аз винаги съм обичал да слушам симфонична музика и това ми е доставяло голямо удоволствие. И когато в Музикалното училище в 11 – 12 клас вече можехме да изучаваме факултативно дирижиране, аз се записах. А пък в Академията, в първи курс, донякъде случайно попаднах на лекция на академик Васил Казанджиев и видях как говори за една симфония, която аз познавах. Начинът, по който той я обясняваше на студента, и му показваше с ръцете как се изразява музиката, мен толкова ме впечатли, че аз вече бях сигурен, че след 2 месеца ще кандидатствам факултативно подготвителен клас по дирижиране, и то при този човек. И слава богу, той стана мой преподавател и почти всичко, което съм научил по време на студентството за дирижирането, го знам от него.  

Тежък ли е пътят на един диригент, за да се изгради като професионалист? И защо повечето са мъже?

Истината е, че трябва да бъде тежък. Сега много колеги си мислят, че не е необходимо да е така, че просто хващаш палката, ти си природно надарен, заставаш пред оркестъра и нещата се случват. Това изобщо не е така.  Професията изисква, първо, огромна предварителна подготовка, в музикално-теоретичните дисциплини трябва да си перфектен, да имаш много широки музикални познания, оттам нататък да имаш какво да кажеш като творец – интерпретатор, и вече да знаеш как да го изразиш чрез мануалната си техника. Да не говорим, че като работиш с много хора на едно място, трябва да имаш психологически умения, да знаеш как да се справяш, да можеш да работиш в екип, да можеш да ръководиш колектив... Всичко това изисква десетилетия натрупвания, за да се случат нещата. Ако някой си мисли, че може да бъде перфектен инструменталист и хващаш палката, имаме такива примери, не, не се получава. Освен че е призвание, това е занаят, който се учи. Природният талант е необходим, но работата е три пъти по-необходима. Защо професията е мъжка? Заради тези лидерски качества, които трябва да имаш. Има примери за добри жени диригенти и може би те ще стават все повече и повече, но за мен основната характеристика на тази професия е мъжка.

Трябва ли характерът да е остър, да се влиза в конфликти или обратното? Какъв трябва да е подходът към музикантите?

Случвало ми се е, аз мога да бъда остър, когато се налага, независимо дали хората срещу мен смятат, че съм прав или не, но това не е начинът. Едно време диригентите са могли да бъдат диктатори, сега вече не могат да бъдат такива, пък и няма нужда. В крайна сметка диригентът е обединител на художествена воля, той трябва да може да убеди хората, че това, което иска, е в интерес на музиката, че е правдиво от художествена гледна точка и да ги накара да почувстват, че е правилно. Трябва да имаш характер, но остротата му не е плюс в момента.

(......)

Мечтаете ли си да дирижирате някой оркестър, който досега не сте успели?

Разбира се, човек трябва непрекъснато да си мечтае. Аз съм имал щастието да дирижирам доста оркестри, което оценявам като плюс, защото музиката е универсален език и възможността да се докосваш до нея в най-различни точки на света с хора, с които принципно не говориш на един език и с които нямаш общи навици и поведение като житейски стереотип, в момента, в който се съберете и започнете да правите музиката, написана с ноти, нещата се получават. Но има много оркестри, до които с удоволствие бих се докоснал, защото това обогатява и помага за израстването. Пътят на всеки е уникален и накъдето води – натам.

Много често казват за някой музикант или диригент, че е много успешен. Какво значи да си успешен? Вие с какво измервате успеха?

Лошото на последните години е, че всички концерти станаха „неповторими”, всеки е „световноизвестен” и това много се изтърка.  Успешен е такъв диригент, който в работата си постига художествени резултати, убедителни и въздействащи, (защото музиката е едно от най-въздействащите изкуства, то въздейства директно върху емоциите на хората), тогава диригентът е успешен, не че има сто и петдесет награди, не че името му се споменава. За мен има двама еднакво велики диригенти, когато попитали единия защо името на другия се споменава по-често, той отговорил: „Вие като отидете в един град, най-често спряганото име на ресторант е „Макдоналдс”, това значи ли, че е най-добрият ресторант?”.

Това с рекламата работи, когато хората нямат критерий – малко слушат, малко гледат...

Това е факт в последните две десетилетия, аз съм свидетел как публиката деградира по отношение на критериите си. Съжалявам, че трябва да го кажа. Ние се радваме, когото имаме публика, но истината е, че хората все по-малко разбират. Бог да го прости Тодор Колев, той казваше: „Тъкмо научихме публиката да влиза в театрите и сега това, което градихме десетилетия, се срути...” А ако сега стане да види за какво става въпрос, сигурно пак ще си легне веднага.

Няма изграждане на критерий, не се работи с младите достатъчно. Ти трябва да покажеш своето изкуство на детето и ако от тези 1000 деца, които си ги вкарал в залата под формата на образователен концерт или спектакъл, 100 идват от време на време на концерт, а от 1 до 10 даже изберат музиката за своя професия, това вече е голям успех и тогава ще има много по-добър критерий.

Дори оперната публика в европейски мащаб деградира. Няма да забравя един репортаж в Миланскала скала преди няколко години, беше премиера на „Травиата”, всичките дами със скъпите рокли, с безумно скъпите накити, и те ги провокират и казат: „Смятате ли, че „Травиата”, „Набуко” и „Тоска”  са трите най-добри опери на Верди?”. И повечето казаха: „Да”. А „Тоска” в крайна сметка е от Пучини, нали?!

И в Софийска опера преди време се гледаше с много по-критично око на спектаклите и певците. Сега идват едни хора, които знаят, че може би трябва да се отиде на опера, но те нямат критерий да отсеят наистина стойностното.

Каква е причината? Дали системата, която изисква непременно всичко да се продава и кара оперите и театрите да поставят лесно смилаеми неща?

Това е част от обяснението. За мен това е грешка, както и изказването на един политик, че изкуството трябва да се самофинансира. Съжалявам за хората, които са учили в САЩ, но в Европа този модел не работи. Кажете ми спонсори, които тук ще дадат пари за изкуство. Няма такива. Има една тайванска авиокомпания, която има собствен симфоничен оркестър. Забележете, не футболен отбор, а симфоничен оркестър от 100 изпълнители!  И той е един от най-големите и престижни оркестри в Тайпе. Какво да кажем повече?  Въпрос на мислене. Да, изкуството трябва да има потребители, но също така високото изкуство също трябва да има потребители. И ако има елемент на популярност или както го наричат в театъра мечки, което ще доведе публика, нека това да е 10 – 15 процента от репертоара, нека останалото да бъде сериозен репертоар.

(......)

Искате ли да станете министър на културата?

О, не, не искам, не, не, не... Така или иначе всеки министър е политик. Много е важно кои са експертите около него, хората, които го съветват, хората, на които вярва. В това отношение в България сме много зле.

Една от любимите ми смешки от социализма - Тодор Живков се среща с Тургут Йозал и му казва: „Какви сте вие, само 2 процента от населението ви е грамотно, а при нас само 2 процента е неграмотно. Да, така е, отвърнал Йозал. Лошото е, че и в двете държави тези 2 процента управляват.“

Те не знаят дори на чие експертно мнение да се опрат. Сега сме свидетели на ситуацията със здравепазването - със сигурност има много умни хора. Може ли да се вземат такива безумни решения от вчера за днес.  В една Италия, в която имам удоволствието да ходя всеки месец, въведоха зелен сертификат, но хората на 1 юли знаеха, че на 1 септември това ще им е необходимо, за да влязат в ресторант. Имаш два месеца да решиш как да постъпиш.

Високият коефициент на интелигентност за какво Ви помага? Или Ви пречи?

Той помага да се надяваш, че вземаш адекватните решения. Защото интелигентността е това, на база еднаква информация с другите хора, да вземеш по-бързо и по-адекватно решение. Лошото е, когато нямаш решение за дадена ситуация и можеш само да се примиряваш. Тогава е много неприятно. Ти виждаш как стоят нещата и нямаш инструменти, с които да ги промениш генерално. Но при всяко положение по-добре е да си интелигентен, отколкото да не си. Защото интелигентност, едно, е придобита, но второ, се трупа с жизнения опит. Той е също важна част в изграждането на интелигентността.

В МЕНСА, където бях председател, хората, които имат по-висока възраст, им е необходим по-малък резултат, защото се смята, че с годините те са загубили бързината, с която да го решат, но пък са придобили опит - като са се опарили веднъж, няма да се опарят втори път, образно казано.

За съжаление, умните хора не създават много деца. Обикновено по-малко, отколкото са те. А пък другите създават повече и това няма как, чисто математически, този модел след години да не натежи. Надяваме се да има интелектуална прослойка не само у нас, но и по света, това е важно за бъдещето на човечеството.

Цялото интервю може да чуете тук:


ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

Именитият диригент Григор Паликаров, родeн в Пловдив (1971), завършва НУМТИ „Добрин Петков” в родния си град със специалност пиано с отличие и златна значка (1990) и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе, композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция в Австрия при проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство.

Дебютира на оперна сцена още като студент на 22 години, когато дирижира „Риголето“ в оперните театри на Плевен и Стара Загора.Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската армия (1995-1997), на който става главен диригент (1997-1999). Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на Младежка филхармония „Пионер“ (1998-2003). Дебютира в Софийската националната опера и балет, като дирижира Гала концерт на Гена Димитрова по нейна лична покана през 1998 г., а от 2001 г. е щатен диригент на операта. От сезон 2005/2006 Григор Паликаров поема поста на главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Г. Атанасов“ в Пазарджик, а от 2015 г. ръководи и Студентския симфоничен оркестър към НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Симфоничен оркестър на БНР, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Софийска филхармония, Фестивален оркестър – София, Държавните опери във Варна, Пловдив, Бургас, Русе и Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на БНР, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Европейски музикален фестивал“ – София, „Аполония“, „Варненско лято“, Лауреатски дни „Катя Попова“ – Плевен, „Австрийски музикални седмици“, „Нова българска музика“, „Зимни музикални вечери“ – Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика – Пула, Хърватска, „Майски оперни вечери“ – Скопие, Македония, Фестивал „Дюни“ – Матера, Италия и мн. др. През месец октомври 2014 г. Григор Паликаров изнася два концерта с Оркестъра на Класик ФМ Радио в престижната Стара опера във Франкфурт на Майн от програмата на фестивала „Европейски културни дни“, организиран от Европейската централна банка.

Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Гърция, Полша, Украйна, Тайван, Холандия, Великобритания, Мексико, Корея, Япония, Уругвай, Испания, Португалия и др. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов Тон“, Симфоничния оркестър „Сенчъри“ – Тайпе, Компания Опера Съркъл – Кливланд, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо, Красноярската опера и балет – Русия, Филхармония „Яначек” – Чехия, Ченстоховска филхармония – Полша, Симфоничен оркестър – Бари, Националния оркестър (СОДРЕ) и националния хор на Уругвай, оркестър „Магна Греча“ – Италия, Днепропетровската филхармония, Симфоничен оркестър – Юкатан и Симфоничен оркестър – Монтерей, Мексико, Симфоничен оркестър – Солун и др.

През юни 2017 г. Маестро Паликаров защитава научната и образователна степен Доктор на музикалното изкуство.

Наред с диригентската си дейност, Григор Паликаров композира, концертира като пианист и преподава в НМА „Проф. П. Владигеров“ в София. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица престижни национални и международни награди от конкурсите „Светослав Обретенов“, „Албер Русел“, „Музиката и Земята“ и др. Двукратен носител е на отличието „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2001 и 2012), както и на наградата „Златно перо“ на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта“, наградата „Емил Чакъров“ (2019) и др.В рамките на два мандата Григор Паликаров е избиран за председател на „Менса България“ – клон на световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тошев

Георги Тошев за Татяна Лолова: Тя беше човек, избрал да бъде от страната на светлината

Във философията на Татяна Лолова, в нейния начин на мислене, открих много подходящи парченца живот, чрез които съм си помагал в трудни ситуации. Това каза в интервю за Радио Варна журналистът Георги Тошев. Във Варна той беше водещ на вечер, посветена на голямата ни актриса, под надслов "Празнуваме Татяна Лолова". Събитието бе в рамките на театралния..

публикувано на 26.06.24 в 08:25

Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG): Винаги трябва да си професионалист

Интервю с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG) В   края на тази седмица на 30 юни срещу 1 юли на много места в страната ще бъде посрещнат единственият и неповторим Джулай морнинг. На Камен бряг по традиция също ще има концерт. Тази година там ще бъдат и ERIDAN с вокалиста на Michael Schenker и BLACK SWAN Robin..

публикувано на 26.06.24 в 08:05

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30

Пианистът Саркис Балтаян - за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българин

С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна от 20:30 часа днес ще бъде официално открит Международният музикален фестивал "Варненско лято" 2024. Събитието включва произведенията Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров,  световна премиера на "Ouverture en forme d'Espérance" оп. 43 от Патрик Дюър, Концерт във Фа от Джордж Гершуин и..

публикувано на 22.06.24 в 06:30

Николай Тодоров-Ник: Паелята е фестивално ястие, което събира и обединява хората

Паелята е едно от най-популярните, вкусни, но и трудни за приготвяне ястия в света, което може да затрудни дори някои от най-добрите майстор-готвачи. Родена във Валенсия, днес тя е неизменна част от испанската кулинарна култура. Нещо повече – от дълги години има и световен шампионат по приготвяне на паеля, в който се включват..

публикувано на 21.06.24 в 10:26

Авторът на "Живот в едно пътешествие": Светът е малък, а хората толкова си приличат

Валентин Станков представи книгата си  „Живот в едно пътешествие“ в Двореца - Балчик, в Учебен център по изкуствата, в Двореца, където авторът разказа а живота, пътуването… и всичко останало. Валентин Станков е актьор по образование. През 2007 г. завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева. Играл е в театър „Възраждане“,..

публикувано на 21.06.24 в 08:30