Среща с актрисата Миглена Везирова след дебют на варненска сцена

Първата пиеса на Варненския драматичен театър, поставена преди 100 години, отново е пред публика във формат "Театър на маса". Инстинктът“ от Анри Кистмекер, режисура и музикална среда Стоян Радев Ге.К.

Преди няколко дни гледахме спектакъла "Инстинктът", който е първи в афиша на Варненския драматичен театър преди 100 години. За теб това беше първа роля, нали? Кога завърши НАТФИЗ?

Аз завърших през миналата година в класа на доц.Пенко Господинов по време на локдаун и при много особени обстоятелства. Срещите ни с публика бяха отрязани заради Ковид, точно в периода на най-интензивни участия.

Колко роли имаше по време на студентството си?

Шест. Толкова бяха дипломните ни представления. Те бяха най-различни. Дори с режисьор от Русия успях да работя. Имахме възможност да работим най-различни неща и да се превъплъщаваме в най-различни роли.

Можеш ли да кажеш тежнение към какъв тип роли имаш или искаш да опитваш от всичко?

По-скоро искам да опитвам от най-различни неща, за да имам по-голям арсенал от средства. Това изгражда по-голям диапазон, защото така си повече предизвикан.

Как реши да ставаш актриса? Ти си учила в Математическа гимназия?

Преди това се занимавах с рисуване. Но с актьорство реших да се занимавам след спектакъла на Александър Морфов „Животът е прекрасен”. Аз преди това не бях ходила много на театър. Там на сцената видях едни хора, които дават всичко от себе си за теб, а ти си платил едни 12 лева и аз реших, че искам да се занимавам точно с това.

Математиката помага ли ти?

Тя ми помага понякога да съм по – рационална и да намирам решенията на нещата.

Имаш ли сложни задачи за решаване пред себе си?

Да. това е в основата на актьорската работа. Ти ги решаваш през някой друг, но за себе си.

Сега към „Инстинктът”. Какво е отношението ти към този текст, създаден преди повече от 100 години. Вероятно тогава е считан за злободневен.

В този текст се смесват жанрове. Той тръгва леко комедийно и в един момент ти ставаш свидетел на сериозна ситуация и проблематика. Точно този преход е предизвикателен за актьора. Още повече това е представление на маса. И при тези условия трябваше да изведем някакви обстоятелства и задачи.

Аз мисля, че успяхте, защото публиката беше много възторжена.

Радвам се. Всеки от нас вложи енергия в работата. Аз много се радвам, че най-младите от екипа бяхме там и това също допринесе за хъса на нещата.

Има доста млади хора във Варненския театър. Как усещаш атмосферата тук?

Много уютно се чувствам. Всички много добре се държат.

Свикна ли с града вече?

Не. Все още не съм свикнала. Може би имам някаква привързаност към София, но и това ще стане. Това е много красив град. Много ми харесва запазената архитектура. Много особено е да живееш в град, в който можеш по всяко едно време да отидеш и да видиш морето.

Откъде идва твоята фамилия?

От моя дядо. Той се казва Везир. И името много отговаря на неговата външност.

Имаш и творчески псевдоним, с който присъстваш в социалните мрежи. Бохеми. Бохем ли си наистина?

Да кажем, да. Но понякога обичам и уединението. Това идва от тийнейджърските ми години, когато се явих на един литературен конкурс. И там ме представяха с името на произведението „Бохеми", което се свързваше с името ми Миглена Везирова. И приятелите, които бяха с мен, започнаха да ме наричат така. Стана някак естествено. Аз тогава се занимавах с рисуване и реших, че мога да се подписвам така и си остана и до днес Бохеми Везирова.

Пишеш ли сега?

Да, когато имам тази необходимост. Смятам, че човек трябва да се изразява по всякакви начини. Особено актьорът - и чрез думи, и чрез музика.

А рисуваш ли? Връщаш ли се към това увлечение?

Да, но за жалост имам все по-малко време. Рисувам предимно живопис.

Целия разговор на Светлана Вълкова с Миглена Везирова можете да чуете тук.