Актьори от Добрич: Светът има нужда от нашата песен

Сложната здравна обстановка в страната, както и липсата на стабилно управление неминуемо се отразяват и на изкуството в България. Местата за публика в театралните зали са все по-празни, но пък актьорите са на сцената и винаги са готови да ни потопят в един по-различен свят – свят, който поне за час и половина, два, ни отмъква от злободневието и заобикалящите ни проблеми.

 Как гледат на случващото се двама актьори от Добрич – Краси Демиров, за когото този сезон в драматичния театър е 34-ти поред и Румен Куртев, който от 22 години работи в Кукления театър в добруджанския град.

Г-н Демиров, обществото ни е разделено по много причини, като най-главните в момента вероятно са здравните и политическите. В театралната зала обаче Вие събирате хора най-различни и там успявате да ги обедините. Възможно ли е според Вас изкуството да е това, което да успее да ни посъбере малко?

Не, изкуството е продукт на икономиката. Няма ли икономика, не се ли чувстват хората спокойни за днешния и за утрешния си ден, изкуството уви при всички управляващи минава на втори план. Единствено може би Чърчил навремето е казал, когато му предложили да орежат бюджета за култура по време на Втората световна война, е казал, че ако нямаме култура, каква държава защитаваме тогава. Според мене, хубавото на изкуството е това, че все още, няма да кажа оцелявайки, то ще го има и след тази криза. Просто защото тайно в душичката си всеки един човек иска да изживее, да види какво става по света, да види другата философия, другото измерение на света, което изкуството им дава на хората, които влизат в залата. Затова и днес, и утре, и след сто години театърът и изкуството ще ги има.

Г-н Куртев?

Аз ще допълня колегата. Може да ни обедини, но има условия. Най-важното условие е българинът да спре да мисли, че знае всичко и може всичко и разбира от всичко. И второто най-важно, което е много актуално в момента, да спрем да чете и да се доверяваме на фейсбук писаниците.

Идват нови избори. Вероятно всеки един от нас все още таи надеждата, че ще се стигне до така желаната вече 32 години промяна. Вие имате ли тази надежда?

Краси Демиров: Това, което се случва в България, е зверско. Човек за човека в никакъв случай не е брат, човек за човека е вълк, хищник, който трябва да изяде и то колкото се може по-бързо по-малките, за да стане царя на джунглата. Това на мен зверски ми действа на психиката, защото се чувствам потиснат от това, че изкуството е подчинено на хора, които навремето им казвахме, ще използвам лоша дума, кебапчиите. А днешните избори ще бъдат продължение на предните и по-предните и най-предните. Уви, пари за избори ще има, пари за култура няма да има. Детето ми, което остана да живее тук, искам ад живее в нормална правова държава.

Г-н Куртев оцеляване напук ли е Вашата професия?

Ние не сме политизирани по-голямата част от съсловието. Винаги живеем с една надежда, че нещо може да се случи. То се вижда и на изборите – идват нови партии, вземат много гласове и след това народът, от който ние актьорите сме част, удря шамара.

Краси Демиров: Спомняш ли си член първи от Конституцията на НРБългария? Партията е всъщност държавата. А днеска какво стана – хиляда партии са държавата. Народът е слуга на партиите. А не обратното.

Румен Куртев: Няма такава държава наистина в Европа, да не говорим за света, с толкова много кандидат партии. Да направим тогава и ние в театралната общност една партия да видим толкова ли е хубаво.

Краси Демиров: Точно това си мислих и аз. Защо хората на изкуството не се съберем и не направим една партия на хората на културата. Защото хората на изкуството са умни хора, стига да не се поддават на изкушението на парите.

Г-н Куртев, коя е премиерата, на която в следващите години искате да сте на първия ред? Говоря за премиера в живота Ви, нещо, на което да станете свидетел.

Да се върне поне старото, да го наречем ново начало. Народът отново да н есе страхува да влиза в залите, да не ни задава въпроса „ама при вас не е ли опасно“. Ми не, не е опасно.

Краси Демиров: Сега, аз съм ваксиниран. Страх ме е, че са ме чипирали с тия две ваксини, които ми биха и че Бил Гейтс наблюдава моите мисли за следващите ми планове и че ще открие, че аз искам да играя примерно Хамлет или Жулиета. Пълна простотия. Как може да се разсъждава по тоя начин? Аз на такива хора, честно казано, бих им забранил да влизат в театъра. Не вярвайте чак толкова, както и Куртев каза. Фейсбук е развлекателно, фантастично четиво. А относно премиерата, на която искам да бъда. От 6 месеца имам здравни проблеми и виждам, ходейки по болници, колко болен е българският народ. Искам един ден, като се събудя или като отида на една премиера актьорът от сцената да каже: „Днес доктор Х имаше двама пациенти!“

Румен Куртев: И те отидоха да му благодарят. И той се чуди как ще изкаа деня, защото ще м е скучно.

Краси Демиров: Искам българинът да е здрав ама наистина да е здрав. Когато човек е здрав, гледа по по-друг начин на света. А когато оздравее пък, гледа по съвсем различен начин. Вижте ме мене – с днешна дата аз виждам света в съвсем, съвсем различна величина, след като се срещнах с оная с косата. Днеска мога да кажа, че светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от нашата песен.