Варненската поетеса Десислава Неделчева издаде своя първи роман „Черните обувки“. Роман, който разказва за времето на социализма през очите на едно подрастващо момиче. Написана е с особена дистанция и отстраненост, макар да става ясно, че до голяма степен е автобиографичен. Формата на дневник, полудокументалността и конкретните имена на реални хора, смесени с фикционални моменти, оригиналните решения на отделните глави, споени в едно цяло, прави книгата необичайна и динамична.
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.
Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.
„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.
На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература...
Чавдар Ценов
Десислава Неделчева е родена през 1973 във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Печелила е много национални награди за литература, сред които конкурса „Веселин Ханчев“ през 1996 г. Автор е на книгите „Прози в края на века“ (1998) и „Източно време“ (2012), както и на стотици статии с литературна критика във вестниците „Култура“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сайта „Портал Култура“ от 1991 г. насам.
Много ми е интересен фактът, че Десислава Неделчева след толкова много поезия, която написа, публицистика, литературна критика, сега представя първия си роман, наречен „Черните обувки“. Явно много е напирал този текст да излезе и то точно под тази форма. Какво те подбутна? Къде беше импулсът?
Книгата е на основата на един автентичен детски дневник, който аз имах и който е воден от едно момиче на 12 години. И понеже този материал отлежаваше дълги години при мен, дълго време не смеех да се допра до него, защото миналото ме засмукваше и аз влизах директно в онова време и после трудно се измъквах обратно. Така доста години минаха, допреди десетина, когато се осмелих да отворя, и реших, че това, което е оставено в дневника, е много ценно. Аз го влачих някак си, стоеше зад гърба ми и и по някакъв начин ми е тежало и просто исках да го направя. Нямах претенции към формата, просто исках това нещо да излезе от там по някакъв начин. През 2003-а отидох на един Фестивал на козето мляко в Бела речка и там през една игра на един психолог, който дойде да търси нашите спомени от соца, тази история излезе. Историята, която е била дълбоко в подсъзнанието ми - за черните обувки. Освен от дневника историята изскочи и през една скица, която си надрасках по време на играта. Спомних си го.
Какво има толкова в този дневник? Каква е тази история, направо звучи мистериозно.
Дневникът са преживяванията на едно момиче в пионерската организация - едно момиче активистче, по тогавашните правила. Социално активно - влиза в най-различни дейности, ходи на международни бригади. Отвъд всичко обаче напира неговата чувствителност и по някакъв начин всички тези активности се пропукват от една линия, която накрая изкристализира в някакъв своеобразен бунт на това дете в хода на неговото съзряване.
А историята за черните обувки, която си спомних 18 години по-късно при едни неочаквани обстоятелства е за пребиването на това дете в пионерския лагер в Ястребино. Там то е определено да бъде асистент на знамето в един бутафорен сбор, който трябва да се изиграе, но детето няма черни обувки, а неговите са светлосини.
От двеста души в лагер е трябвало да намери такива обувки, но не успява и бива порицано от ръководителката пред целия строй. Детето дори не успяло да се разплаче. До такава степен унижението е тежко, с това крехко съзнание. То пише писмо до майка си и татко си. Те идват. Подписват се за два часа, но таткото казал: „Стига глезотии – оставаш“.
Какво влачи тази история след себе си?
Това искам да разбера, написвайки тази книга. Защото очевидно това нещо ми е тежало през всичките тези години, било е по някакъв начин важно и сега, когато го извадих на бял свят, се чувствам облекчена.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Десислава Неделчева чуйте в звуковия файл:Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..