Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Гутинов: Обичам да снимам живия живот

| обновено на 17.01.22 в 10:22

Срещаме ви с фоторепортера Пламен Гутинов, чиито снимки дълги години бяха на страниците на вестник "Черно море" във Варна, а след закриването на изданието работи за сайта parallel43.bg. Започва да се занимава активно с фотография от 1997 година. Но след курс за фоторепортери през 2009 намира своето място в тази област.  За себе си разказва, че обича да снима непринудени ситуации от реалния живот. От него започва и пътят му до фотографията. Работи в сферата на туризма и обслужването, когато започва да снима за удоволствие. За срещите си с хората на улицата, за живия контакт и за уловения неповторим миг от живота Пламен Гутинов разказва пред Любомир Бенковски-Бенджи и Светлана Вълкова в рубриката "ОбективНо" на предаването за култура "Гравитация нула".

Какво значи да си работил в сферата на туризма?

Работех като пицар до хотел "Рила" на Боровец и срещу нас имаше фото. Фотографите често идваха да хапват пици и спагети. И като свърши сезонът, тръгнах с тях за морето. Аз на подсъзнателно ниво се увличах от фотография, но сякаш повече се занимавах с рисуване преди това.

Баща ми беше донесъл увеличител от СССР и снимах със "Зенит" и още тогава ми харесваше, но повече наблягах на рисуването. След казармата обаче попаднах на едно чуждоезично списание и много се впечатлявах от фотографите, които публикуваха в него. Тогава снимах на морето, по плажа. Стремях се да снимам хората, когато не ме гледат. На Боровец снимах например по завоите как хората карат ски.

Това прилича малко на спортна фотография.

Да, снимах и тези, които карат ски с шейните. Може би подсъзнателно съм търсил фоторепортажа.

Какво те накара да се запишеш на курс за фоторепортери?

Аз отдавна исках, но не знаех как. Дойдох във Варна при моята любима и след няколко дни видях в интернет обява за такъв курс - първият в България и набързо се записах.

Аз обичам живия живот. Не обичам да снимам нещо, което е подредено и нагласено в студио. Не ме влече това. Предпочитам да се разходя и да намеря странна снимка.

А екстремни неща обичаш ли?

Да. Много обичам. Отидох с един сноуборд и ски учител на връх Мусала и се спуснахме оттам

А във фоторепортерството снимал ли си в такива екстремни условия?

Е, във война не съм снимал.

А би ли го направил?

Мисля, че е крайно. По-скоро бих снимал дива природа.


Както да отидеш до Америка.

Сестра ми беше там и ми направи такова турне за 20 дни. Десет от тях бях в Сан Франциско.

За кратко време видях секвоевите гори, ходих до Долината на виното, до Гранд Каньон.

Кажи сега как се загуби на Гранд Каньон?

Не се загубих, просто се поувлякох. Походих час и половина през нощта, за да вляза навътре в каньона и по едно време се замислих да не стане някоя грешка като срещна някоя пума. А сестра ми сложила трекинг на телефона и по едно време гледа сигналът изчезва.... На сутринта направихме бърза обиколка с автобус на тераси с панорама като за туристи. Не е същото. Доволен съм, че избягах през нощта за снимки, но после трябваше много да се извинявам.


Доста хора си снимал в Америка...

Там правих това, което правя и във Варна. Просто си избирам дестинация и вървя 10-15 километра. Имах някакви долари в джоба с идеята, че ако не успея да снимам някого доброволно, за да го убедя, ще му дам някой долар. Защото повечето са такива хора от улицата. Един например лъскаше обувки и ми вика: "Аз съм най-добрият в света, така че трябва да ми платиш нещо..."

Работата ми в курортите много ми помогна в общуването. Трябваше така да ги накараш да ги снимаш, че и бързо за час да отида до фотото да ги направя на машината и после да им ги предложа и те да си ги купят. Та там се научих да снимам. 

Да, това е много важен елемент от фотожурналистиката.

Понякога хората не те разбират и се дразнят. Трябва да знаеш кога да спреш.


Имаше ли съпротива от страна на хората, когато ги снимаш?

Като в България беше. Има такива, които са свикнали да бъдат снимани, а други - не. Градът е такъв, че има много туристи и като цяло е нормално да се снима. Освен това Сан Франциско не е типичният американски град. По-европейски е някак си.

Американските полицаи как се отнасят?

Аз знаех, че не трябва да ги снимам. Ставах сутрин и обикалях сам. Най-труден за снимане беше мостът, защото постоянно имаше мъгла, която го закриваше или целия, или частично. Но с бустер накрая от третия път успях.

Тази дума е много популярна напоследък.

Бях си наумил, че не може да стоя 20 дни и да не снимам моста. За мен беше интересно, защото аз за първи път излизах от България и то на чужд континент.

Може би това прави погледа по-изострен.

Много добре съм го уловил духът на града. Върнах се с 4000 снимки.

Мислил ли си да реализираш изложба?

Да, но това струва пари. За да изкараш 60-70 големи копия трябват средства. В същото време ако това не стане в рамките на годината,  снимките ще остареят. 

Сега е моментът да кажем, че който иска, може да помогне финансово изложбата да се случи и варненци да видят Сан Франциско в твоите снимки.

Този град страшно много прилича на Варна като локация. Те имат залив, а ние мост. Това ми направи впечатление как като се грижим за града можем да станем точно като тях, а с най-старото злато даже може да дръпнем и повече. Те са от всички краища на планетата. Но хората знаят, че трябва да се грижат за града си.

Коя е любимата ти пица?

Шунка, гъби и кашкавал, но понякога може и топено сирене, кисели краставички или прясна зелена чушка на кръгчета.

А тесто месиш ли си?

Да кажем, че съм си харесал една фурна и съм много доволен и си купувам оттам.

Тънка ли трябва да е пицата?

Хубавата трябва да е тънка.

  

Пламен Гутинов разказва пред Любомир Бенковски-Бенджи и Светлана Вълкова в рубриката "ОбективНо" на предаването за култура "Гравитация нула":


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Актьорът Стефан Мавродиев в сцена от спектакъла „Аз, Фойербах“

Стефан Мавродиев: Израснал съм в Операта във Варна, играещ човек съм от 6-годишен

Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...

публикувано на 22.08.25 в 07:50

Юрий Георгиев: Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха

Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна  на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август.  "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев.  Фестивалът започва в 10..

публикувано на 21.08.25 в 08:00

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 20.08.25 в 21:19

Психолог: Човек се нуждае от един месец отпуск, за да си почине качествено

Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според  психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..

публикувано на 20.08.25 в 07:55

На кафе при Владо: Където всяка чаша е изкуство

Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето.  Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..

публикувано на 19.08.25 в 08:00

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34