Срещаме ви с фоторепортера Пламен Гутинов, чиито снимки дълги години бяха на страниците на вестник "Черно море" във Варна, а след закриването на изданието работи за сайта parallel43.bg. Започва да се занимава активно с фотография от 1997 година. Но след курс за фоторепортери през 2009 намира своето място в тази област. За себе си разказва, че обича да снима непринудени ситуации от реалния живот. От него започва и пътят му до фотографията. Работи в сферата на туризма и обслужването, когато започва да снима за удоволствие. За срещите си с хората на улицата, за живия контакт и за уловения неповторим миг от живота Пламен Гутинов разказва пред Любомир Бенковски-Бенджи и Светлана Вълкова в рубриката "ОбективНо" на предаването за култура "Гравитация нула".
Какво значи да си работил в сферата на туризма?
Работех като пицар до хотел "Рила" на Боровец и срещу нас имаше фото. Фотографите често идваха да хапват пици и спагети. И като свърши сезонът, тръгнах с тях за морето. Аз на подсъзнателно ниво се увличах от фотография, но сякаш повече се занимавах с рисуване преди това.
Баща ми беше донесъл увеличител от СССР и снимах със "Зенит" и още тогава ми харесваше, но повече наблягах на рисуването. След казармата обаче попаднах на едно чуждоезично списание и много се впечатлявах от фотографите, които публикуваха в него. Тогава снимах на морето, по плажа. Стремях се да снимам хората, когато не ме гледат. На Боровец снимах например по завоите как хората карат ски.
Това прилича малко на спортна фотография.
Да, снимах и тези, които карат ски с шейните. Може би подсъзнателно съм търсил фоторепортажа.
Какво те накара да се запишеш на курс за фоторепортери?
Аз отдавна исках, но не знаех как. Дойдох във Варна при моята любима и след няколко дни видях в интернет обява за такъв курс - първият в България и набързо се записах.
А екстремни неща обичаш ли?
Да. Много обичам. Отидох с един сноуборд и ски учител на връх Мусала и се спуснахме оттам
А във фоторепортерството снимал ли си в такива екстремни условия?
Е, във война не съм снимал.
А би ли го направил?
Мисля, че е крайно. По-скоро бих снимал дива природа.
Както да отидеш до Америка.
Сестра ми беше там и ми направи такова турне за 20 дни. Десет от тях бях в Сан Франциско.За кратко време видях секвоевите гори, ходих до Долината на виното, до Гранд Каньон.
Кажи сега как се загуби на Гранд Каньон?
Не се загубих, просто се поувлякох. Походих час и половина през нощта, за да вляза навътре в каньона и по едно време се замислих да не стане някоя грешка като срещна някоя пума. А сестра ми сложила трекинг на телефона и по едно време гледа сигналът изчезва.... На сутринта направихме бърза обиколка с автобус на тераси с панорама като за туристи. Не е същото. Доволен съм, че избягах през нощта за снимки, но после трябваше много да се извинявам.
Доста хора си снимал в Америка...
Там правих това, което правя и във Варна. Просто си избирам дестинация и вървя 10-15 километра. Имах някакви долари в джоба с идеята, че ако не успея да снимам някого доброволно, за да го убедя, ще му дам някой долар. Защото повечето са такива хора от улицата. Един например лъскаше обувки и ми вика: "Аз съм най-добрият в света, така че трябва да ми платиш нещо..."
Работата ми в курортите много ми помогна в общуването. Трябваше така да ги накараш да ги снимаш, че и бързо за час да отида до фотото да ги направя на машината и после да им ги предложа и те да си ги купят. Та там се научих да снимам.
Да, това е много важен елемент от фотожурналистиката.
Понякога хората не те разбират и се дразнят. Трябва да знаеш кога да спреш.
Имаше ли съпротива от страна на хората, когато ги снимаш?
Като в България беше. Има такива, които са свикнали да бъдат снимани, а други - не. Градът е такъв, че има много туристи и като цяло е нормално да се снима. Освен това Сан Франциско не е типичният американски град. По-европейски е някак си.
Американските полицаи как се отнасят?
Аз знаех, че не трябва да ги снимам. Ставах сутрин и обикалях сам. Най-труден за снимане беше мостът, защото постоянно имаше мъгла, която го закриваше или целия, или частично. Но с бустер накрая от третия път успях.
Тази дума е много популярна напоследък.
Бях си наумил, че не може да стоя 20 дни и да не снимам моста. За мен беше интересно, защото аз за първи път излизах от България и то на чужд континент.
Може би това прави погледа по-изострен.
Много добре съм го уловил духът на града. Върнах се с 4000 снимки.
Мислил ли си да реализираш изложба?
Да, но това струва пари. За да изкараш 60-70 големи копия трябват средства. В същото време ако това не стане в рамките на годината, снимките ще остареят.
Сега е моментът да кажем, че който иска, може да помогне финансово изложбата да се случи и варненци да видят Сан Франциско в твоите снимки.
Този град страшно много прилича на Варна като локация. Те имат залив, а ние мост. Това ми направи впечатление как като се грижим за града можем да станем точно като тях, а с най-старото злато даже може да дръпнем и повече. Те са от всички краища на планетата. Но хората знаят, че трябва да се грижат за града си.
Коя е любимата ти пица?
Шунка, гъби и кашкавал, но понякога може и топено сирене, кисели краставички или прясна зелена чушка на кръгчета.
А тесто месиш ли си?
Да кажем, че съм си харесал една фурна и съм много доволен и си купувам оттам.
Тънка ли трябва да е пицата?
Хубавата трябва да е тънка.
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..
Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа. Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..