Лесна работа: Въпрос на размах

Това е стара история от чилийския град Валпарайсо. На няколко крачки от площад „Виктория”, докато пресичахме към катедралата, се озовахме в центъра на голямо забавление. Младеж, облечен като клоун, заемаше позиция на кръстовището.

В първия момент се заблудих по отношение на основната му цел. Изглеждаше, сякаш бе дошъл да регулира движението на огромното количество преминаващи автомобили и пешеходци... Като полицай, който в бързината беше объркал дрехите и беше облякъл възможно най-нелепата и неправилна униформа.

На втори поглед установих, че тълпата наоколо се разраства със светкавична скорост и, подобно на мен, на никого вече не му се пресичаше. Смехове и ръкопляскания внезапно допълниха естествените градски шумове. За минути централният площад се превърна в блестяща открита сцена, а всички ние, изненадани и възхитени, не помръдвахме, за да не пропуснем нито детайл от този забележителен моноспектакъл. Гледахме как героят надуваше шарена свирка и слушахме пронизителните акценти, с които уж даваше или отнемаше предимство.

Затича се след възрастна жена, после се върна. Опита се да спре преминаващ автобус. Метна се върху капака на един джип. Изигра ролята на ловец, който се прицелва в дивеч. Както беше привлякъл всички впечатлени погледи, се обясни в любов на две момичета, които се опитваха да пресекат улицата. Изигра радостно въодушевление и танцува от сърце. Избута развеселените момичета в центъра на кръстовището и ги въвлече в спектакъла. Това се случи на червен светофар и да речем, че странното действие не създаде рискове само, защото движението беше блокирано и никой не помръдваше.

След като спря автомобилите и преобърна очакванията за случващото се, младежът гордо премина пред камерата, монтирана на светофара и отправи победоносни физиономии към истинските полицаи, които се предполагаше, че го наблюдават.

Представлението си го биваше! На живо, с абсолютно случаен и неподбран по никакви критерии материал.

Повечето шофьори отговаряха с клаксони на свиркането на палячо. Няма да забравя кулминацията, когато се събраха седем таксита и под вещото ръководство на главния герой изпълниха ария с бибиткане. Виновникът за хаоса артистично дирижираше, прибягваше от едната към другата пешеходна пътека, даваше предимство на някой от импровизираните хорове... Би-бип: първи глас, би-бип: втори глас.

Помисля ли за тази автомобилна ария, се питам за границите и за поведението на човека и на групата.

Някои хора действат с размах и той зависи предимно от нагласите и от мащаба на тяхното мислене, но днес е професионален празник на българските психолози и оставям в техните ръце детайлните обяснения на всяко поведение... От това - на артиста, предложил импровизиран спектакъл в час пик на натоварено кръстовище до

онова - на диктатора, който в другия край на света по друго време размества шахматните фигури в играта на живота,защото позицията му позволява това..

На днешния ден преди трийсет години студенти психолози си спретнали купон.

Историята мълчи дали на тази легендарна сбирка са обсъждали сюжети като вече разказания, които по някакъв начин са променили организацията на движение и на живот... Но едно е ясно, че заедно с питието и сладката приказка, дошло решението да променят деня и три години по-късно сбирките довели до идеята за професионалния празник на българските психолози. Отбелязваме го и до днес.

Вероятно всички основополагащи идеи тръгват от масата и обикновено завършват на нея. Така че, ако ви хрумва нещо грандиозно, пристъпете към първа точка: трапеза.

Кой знае, ако е вкусно и приятно, може да започне нова история, а после да се оформи и традиция.

Честит празник на всички, които подкрепят и окуражават в търсене на същността!